Дългоочакваната сделка за митата между САЩ и Европейския съюз вече е факт. Доналд Тръмп и Урсула фон дер Лайен си стиснаха ръцете в Шотландия в края на миналата седмица за рамково споразумение, доста детайли по него все още не са ясни. За около 70% от европейския износ към САЩ ще бъдат наложени мита от 15%, докато по-голяма част от американските стоки и услуги ще продължат да влизат безмитно в държавите от ЕС. Трябва да се има предвид, че става въпрос за огромни търговски потоци – през 2024 г. обменът между САЩ и Европейския съюз възлиза на колосалната сума от €1,68 трлн., от тях €867 млрд. са за стоки, а €817 млрд. – за услуги. Всеки ден американци и европейци си продават едни на други стоки и услуги за €4,2 млрд.
Сделката между Тръмп и Фон дер Лайен съдържа два комплекса от договорки. Първият е за размера на митата – там
числата и правилата са ясни и ще бъдат фиксирани юридически. Втората група договорености обаче се отнася до пожелания и обещания за взаимната търговия и инвестиции, които няма как да бъдат облечени в юридическа форма и най-вероятно няма да бъдат реализирани.
15% вносни мита за европейските стоки в Америка наистина изглежда много, но все пак да отбележим, че за европейските автомобили сега се начисляват 27,5%, т.е. ще има спад с 12,5 процентни пункта. Но пък до началото на тази година митото бе само 2,5%. Автомобилният износ на ЕС за САЩ е за около $39 млрд. годишно. Основната част от него се пада на германските производители. Затова се смята, че те са лобирали за постигането на сделка с Вашингтон, в противен случай Тръмп заплашваше с мита от 30%. Но този сюжет е по-комплексен, защото германски фирми като „Фолксваген“, „Мерцедес“ и BMW имат заводи в САЩ, през миналата година те за произвели в тях общо 900 хил. автомобила. Същото важи и за германските производители на автомобилни части. Не е ясно обаче доколко конкурентоспособно ще бъде производството на „Мерцедес“ и „Фолксваген“ в САЩ, защото Тръмп вече обяви мита от 50% за вноса на алуминий и стомана, а това са основни суровини, присъстващи във всеки автомобил.
Изключение от митническата тарифа от 15% ще има за самолетите и частите за тях, за чиповете, за някои генерични лекарства и определени продукти на химическата индустрия. Предстои и допълнително договаряне за стоманата, алуминия и медта, вероятно за тях няма да остане тарифата от 50% за внос в САЩ и ще има безмитни квоти за продукция от Евросъюза. По тази линия се очертава съюз между Вашингтон и Брюксел срещу китайския дъмпинг.
Не е напълно ясно как ще се развиват отношенията ЕС–САЩ в областта на фитосанитарните и автомобилните стандарти. Вносът на американски автомобили и храни в Европа ще бъде безмитен, но дяволът е в детайлите – в ЕС ние имаме по-строги стандарти и част от американските продукти не ги покриват.
Да анализираме и гръмките обещания за размера на бъдещите търговски потоци между двете страни на Атлантика. Боде очите числото $250 млрд. – това ще е годишната стойност на покупките на американски енергийни ресурси от европейците. Всеки, който разбира нещо от механизма на международната енергийна търговия и от размера на паричните потоци в нея, е наясно, че това число е абсурдно. ЕС никога няма да купува нефт, втечнен газ и въглища от САЩ за толкова пари.
Агенция „Ройтерс“ пуска великолепен и много информативен материал по тази тема. В него се припомня, че за 2024 г. вносът на нефт от САЩ в ЕС е 573 млн. барела, което при средна цена от $70 за барел прави $40 млрд. Към тази сума добавяме $21,76 млрд., платени от европейците за американски втечнен газ (35 млн. т), и още $2,67 млрд. за висококалорични американски въглища. Като теглим чертата – излизат $64,5 млрд. общ енергиен внос на година в ЕС от САЩ. Това са само 26% от обещаваните за в бъдеще $250 млрд. на година!
Още по-абсурдно изглежда обещанието, дадено от Фон дер Лайен на Тръмп, ако погледнем числата за американския енергиен износ. През 2024 г. от САЩ са изнесени 1,45 млрд. барела нефт, по $70 за барел това прави $101,5 млрд. Американските компании са продали и 87 млн. т втечнен газ за $54 млрд., както и 51,53 млн. метрични тона въглища за $10,3 млрд. И така – общият енергиен износ на САЩ е за $165,8 млрд. Това е с $84 млрд. по-малко от определената от Тръмп цел за износ за $250 млрд. само в Европа!
Но може би още по-важно е, че Урсула фон дер Лайен не купува нефт и втечнен газ, а Тръмп не ги продава. Всякакви обещания и заклинания за бъдещия обем на трансатлантическата енергийна търговия са сметка без кръчмар.Европейската комисия няма абсолютно никакви правомощия да решава коя конкретна търговска фирма от ЕС откъде ще си купува суровините. Тръмп също не може да влияе върху търговската политика на американските износители – няма никакво съмнение, че ако в Източна Азия за втечнения газ дават малко повече пари, отколкото в Европа, то танкерите от САЩ веднага ще тръгнат към Япония и Южна Корея, а не към Германия и Испания.
Така че, що се отнася до търговията с нефт и газ, ЕС не е направил никакви отстъпки на САЩ. Ако не броим самия факт, че тази търговия както и досега ще си остане без мита. Урсула фон дер Лайен – подобно на Марк Рюте, е наясно, че в преговорите с Тръмп отлично работят два подхода – похвалите и обещаването на нещо, което може и да няма реална стойност, но американският президент може да го запише като свой успех. Аз предлагам засега да запомним числото $250 млрд. и след година да проверим дали американският енергиен износ за Европа е достигнал тази стойност.
По същия начин стои и въпросът с обещаните от Урсула фон дер Лайен допълнителни европейски инвестиции за $600 млрд. в американската икономика. Европейската комисия не инвестира нищо и не може да обещава от името на търговските фирми. Възможно е европейските вложения отвъд океана дори да надминат тази сума, но това няма да се дължи на договорките между политиците.
Като цяло, търговското споразумение между Тръмп и Урсула фон дер Лайен се приема като успех за американския президент и фиаско за Европа – все пак Великобритания успя да се пребори за мита от 10%. И наистина – защо в общия случай митата за европейски стоки в САЩ ще са 15%, а за американските в Европа – 0%? Първо, защото
ЕС има положителен търговски баланс със САЩ, реципрочен отговор на митническата война на Тръмп не е възможен. Второ, голяма част от американския износ за ЕС не са стоки, а услуги, които няма как да бъдат заменени със собствена продукция. Какво означава например да се наложат мита за плащанията към „Майкрософт“, „Нетфликс“ или „Мета“/„Фейсбук“? Означава, че милиони европейски потребители ще пострадат. Точно така, както американските потребители ще пострадат от митата за редица вносни стоки – били те китайски, или европейски. Доста наивно е да се смята, че ако някой е наложил мита на търговските си партньори, то той ги е надхитрил. Защото в същото време той бърка дълбоко в джоба на собствените си граждани.
Можеше ли Европа да се запъне и да каже, че митата ще са еквивалентни – с какъвто процент американците облагат нашите стоки, толкова ще плащат и те за износ в ЕС? Да, можеше и нямаше да стане нищо фатално. Тръмп не би изстрелял ракети срещу Брюксел, нито един европеец няма да умре от глад и бедност, ако започне митническа война. Но това би означавало честолюбието да надделее над финансовите разчети.
Търговската война не е в интерес на никого. А американският президент даваше знаци, че не би се поколебал да я води. Европа показа, че държи повече на финансовите сметки, отколкото на гордостта.
Сговорчивостта на Брюксел се дължи и на факта, че в момента Евросъюзът се нуждае силно от американската помощ за противодействие на руската агресия в Украйна. В последните седмици изглежда, че формулата за успеха вече е намерена – американците ще дават оръжия, европейците ще ги плащат, а украинците ще громят с тях руския агресор. Провалът на търговските преговори между Брюксел и Вашингтон би хвърлил сянка върху тази схема.
Може да изглежда странно, но големият губещ от договорката между Тръмп и Фон дер Лайен за митата е Китай, който е третият голям играч в световната търговия. ЕС намекваше, че при провал на преговорите със САЩ би се обърнал към Пекин. Сега икономическият съюз между атлантическите партньори бе потвърден и изглежда, те ще се ограждат с митнически и нетарифни бариери пред китайския внос. Геополитическото прекрояване на света се отлага, поне засега.
