Действия над пламъци, при задимяване и вятър

Как се придобива реален опит в гасенето на пожари от членове на екипажи от 24-та авиационна база

В потушаването на почти всички възникнали пожари през това лято участват екипажи с хеликоптери от 24-та авиационна база с командир бригаден генерал Димитър Павлов. Те прелитат над пламъците от една застрашена местност на друга и дават своя решителен принос в борбата срещу огнената стихия. Но не трябва да се забравя, че тяхната дейност трябва да се координира и да се осигурява от много други военнослужещи от състава на авиобазата и българските ВВС. Представяме трима офицери от екипажите, набрали първия си реален опит в гасенето на пожари от хеликоптери с използване на подвесната система Bambi Bucket.

Майор Костадин Бакърджиев е завършил Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия през 2016 г. и оттогава е пилот в 24-та авиационна база – Крумово. Летял е на вертолети „Бел-206” и AS 532 „Кугар“. През тази година за първи път участва в гасенето на пожари като втори пилот на екипаж на „Кугар“.

Имам около 700 летателни часа, но за мен тази подготовка е изцяло нова. Тя започна от началото на годината, но за да се стигне до това ниво, един пилот трябва да е запознат с голям обем от дейности, обяснява майор Бакърджиев. И допълва, че се работи в екипаж, че вертолетната авиация е многоместна. Важно е

                              взаимодействието

в самия екипаж, тъй като едновременно работят минимум четирима души – командир на екипажа и втори пилот, един борден техник, който е отзад и наблюдава външния товар, и борден инженер до двамата пилоти. Те трябва да си предават информация, което е изключително трудно в напрегнати моменти, и това е голямо предизвикателство. Взаимодействието става единствено с много тренировки и много работа между членовете на екипажа.

Първото ми участие в гасенето на пожари беше край с. Илинденци. Там бяхме цял ден с хеликоптер „Кугар“. Използвахме  подвесната система Bambi Bucket, на която може да се регулира тежестта на водата. Работихме в планина, вятърът духаше от различни посоки и димът беше много голям. А всичко това намалява мощността на самите двигатели и затова подбрахме тежестта на вода за гасене на пожара да е 1550 кг, повече от това щеше да е опасно, разказва майор Бакърджиев.

Наблизо се е намирал водоем и всеки заход е отнемал между 6 и 11 мин. Имало е и още по-близък водоем, но той не е използван, тъй като над него са минавали електропроводи. С вертолета са направили 29 захода. Наложило се е да дозареждат с гориво на импровизирана площадка близо до Сандански, а самата цистерна е била от Летище София.

Всеки един пожар е специфичен и няма определена формула как да бъде гасен. При с. Илинденци се работеше

                 на голяма надморска височина

при горещо време, на тесни ограничени места при заходите и при голяма задименост. При първото си участие в потушаването на пожари бях втори пилот, а командир на екипажа беше майор Иван Панев – един невероятен професионалист. Наясно съм, че трябва да се работи в синхрон не само между членовете на екипажа, а и с тези, които обслужват техниката, с пожарникарите, които са на земята и във вертолета, и ни дават информация. Но безопасността трябва да е винаги на първо място, заключава майор Костадин Бакърджиев.

Капитан Петър Дачев е завършил Военновъздушното училище в Долна Митрополия през 2003 г. Като курсант е летял на самолет Л-39. В службата си в 24-та авиационна база е започнал обучение на вертолет БеЛ-206, а след това и на Ми-17. Но основно води подготовка на „Кугар“. Има над 500 летателни часа.

Първото ми реално участие в гасеното на пожар бе край с. Илинденци. Бях втори пилот, а командир на екипажа беше майор Марин Тасков – изключително опитен и с доста подготовка. Преди това съм правил само тренировки за гасене на пожари. Лично за мен пожарът край Илинденци ми се видя, че е доста обширен, на голямо пространство и на голяма височина. На едни места бе ограничен, на други –  потушен, някъде се разгаряше наново. Вятърът беше доста силен и допълнително разпалваше различни огнища.  Гледахме да ограничим пожара, за да не отиде до намиращите се постройки, споделя впечатленията си от първия ден край с. Илинденци капитан Дачев.

В този първи ден са гасили общо около 2 ч и след зареждане с гориво на площадка край Сандански двата екипажа на „Кугар“ са били пренасочени за с. Лесово, южно от Елхово, близо до границата с Турция. Наложило се е още едно зареждане с гориво в авиобаза „Безмер“ и отново пренасочване на друг пожар в местността „Бакаджика“, източно от Ямбол. Било е доста натоварено и двата екипажа са се сменяли. Действали са

                      в труднодостъпни места

за да не се разраснат пламъците до върха. Успели са да ограничат пожара на „Бакаджика“, който е бил значително по-малък по площ от този на Илинденци и по-достъпен за гасене по земята.

Водя подготовка като командир на екипаж за гасене на пожари, но участвам като втори пилот. Такава е практиката, след като придобия достатъчно опит, ще бъда и командир на екипаж. Да не забравя да спомена, че при гасеното на пожар в хеликоптера има и координатор от Противопожарната защита. На него му казват от координационния център къде екипажът е най-нужен и той подава координати за мястото, където дейността ще продължи.

Капитан Димитър Рашев също е завършил военното училище „Георги Бенковски“. И през 2006 г. е назначен на длъжност борден инженер в 24-та авиобаза. Преминал е подготовка на вертолет Ми-24 и вертолет „Кугар“ с общ нальот около 1000 ч. Участва в гасенето на почти всички пожари през тази година като борден инженер. По време на работата периодично сменят местата си с бордния техник. Единият, обезопасен с колан, стои на вратата и насочва хеликоптера към целта, където трябва да се хвърли водата. Вторият следи за дадени параметри и пуска водата от подвесната система.

Участвах в потушаването на пожара в Арбанаси, община Велико Търново. И след това почти не съм пропускал пожар с различни екипажи. Най-сериозният от тях бе край с. Илинденци. В местността „Бакаджика“ пък имаше страшно задимяване, силен вятър, висока температура, надвисваше опасност за населението. И нашата задача беше да локализираме пожара във високата част и да осигурим достъп на наземните екипи, за да се спре разпространението на огнената стихия, отбелязва капитан Димитър Рашев.

И накрая подчертава, че обстановката е винаги напрегната. Метеорологичните условия са трудни – висока температура, силен вятър, повишено задимяване в районите. И всичко това изисква строга координация и стриктно изпълнение на задълженията от членовете на екипажа.