Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Инструментът SAFE ще стимулира реиндустриализацията

[post-views]
[post-views]
Инструментът SAFE ще стимулира реиндустриализацията

България не бива да изпуска уникалния си шанс за получаване на върхови технологии, казва депутатът Димитър Гърдев

Инструментът SAFE ще стимулира реиндустриализацията

Като председател на Комисията по европейски въпроси в Народното събрание искам да очертая какво представлява готовността на Европейския съюз да посрещне новите предизвикателства, на които той отговаря с огромен план за реиндустриализация. Едновременно с това ни предстои и разработването на седемгодишната финансова рамка на ЕС, тя е инструментът за реализация на плана този преходен и наистина много важен период за Европа. Често, обаче, разговорът в частта за средствата за отбрана в страните от Съюза оставя впечатление, че гледаме на това като на един допълнителен разход. И като на нещо, което реално едва ли не ще отклони средствата от други важни дейности. Но

единствените пари, които реално ще дойдат

това са по програмите на ЕС. И в отговор на днешните предизвикателства Съюзът постави пред себе си една изключително амбициозна цел, а именно – в следващата многогодишна финансова рамка бюджетът за отбрана да е до два трилиона евро. Това е два пъти повече от заложеното в сега действащата финансова рамка. Създава се възможност реално да бъде осъществен и огромният план за реиндустриализация на Европа. Защото военната индустрия е свързана с цивилната, като военните комуникации, транспортните артерии, предприятията се ползват и от обществото. Защото, за да произвеждаме оръжие, трябва да построим и заводите, инфраструктурата, тежката металургия, стоманолеенето, да осигурим повече заетост.

В Европейския съюз постигнахме съгласие за предприемането на редица мерки за сигурността. На първо място, това е реформа на правната рамка, съответна на европейския военнопромишлен комплекс. Защото разходите за военната индустриализация на Европа наистина не са само военни разходи, това е истинската, най-голямата индустрия. Икономическите скокове се правят не с малки и средни фирми, а с големи индустриални компании и концерни.

Днес основната цел е мобилизирането на инвестиции в отбраната на страните от ЕС на обща стойност 800 милиарда евро. Това ще стане възможно чрез повишаването на разходите за отбрана на Съюза с допълнителни 1,5% от БВП. Инструментът SAFE (Мерки за сигурността на Европа) в размер на 150 млрд. евро предоставя възможност за подкрепа на държавите членки под формата на за проекти за съвместно придобиване на отбранителни способности на страните. Средствата ще бъдат набрани от Европейската комисия на капиталовите пазари и ще са гарантирани с бюджета на ЕС. За да получи заем от този инструмент, държавата-членка следва да представи национален инвестиционен план. И очакванията са да нараснат значително инвестициите, да се увеличи производственият капацитет и да се въведат нови технологии.

По механизма SAFE предстои много интересно развитие и изключителна активност. Държави, които не са членки на ЕС, като Великобритания, САЩ, Турция, Япония, Южна Корея искат да участват в него, защото перспективите и ползата.

Европа се надява да възроди своята военна индустрия
Снимката е от сайта nato.int

България ще иска да получи между 2,7 и 3,3 млрд.евро по SAFE. Този заем е с 10-годишен гратисен период и 35 г. връщане при изключително ниски лихви. Това са 45 години, почти половин век, време, което ни дава изключителна възможност.

Освен това, тези пари няма да отидат само за въоръжение. Тъй като тук става дума за съвместно закупуване, съвместни разработки, трансферни технологии и вдигане на инженеринга на собствените ни компании. Никой досега не е допускал български фирми в най-високо технологичните лаборатории, всичко е закрито и секретно. А сега пред нас стои възможността реално да използваме и да имаме достъп до върхови технологии и

да изградим индустриална база

като получим тези средства.

Активирането на клаузата за дерогация по Пакта за стабилност на ЕС позволява превишаване на бюджетния дефицит на страните членки над 3% от БВП. България вече депозира искане за активизиране на клаузата.

Отварят се възможности за инвестиции, свързани със сигурността и обраната, които допринасят за регионалното развитие чрез реализиране на проекти с двойна употреба от Кохезионния фонд от държавите членки. В новата финансова рамка се позволява свързване на кохезионната политика с новите приоритети на Съюза, като отбраната, инфраструктурата с двойно предназначение, конкурентоспособността. Пакетът предвижда възможност за разпределяне на средства от фондовете към новите приоритети в отговор на геополитическите и икономическите предизвикателства днес. Чрез резерв за гъвкавост ЕС финансира сто процента проектите и удължава срока за изпълнението им. Стратегията на ЕС за Черно море отчита стратегическото значение на региона за сигурността на Съюза, като предложението е за включване на регионите във финансирането, предвидено по политиките на ЕС.

В тази връзка, като абсолютно нова инициатива е това, че предлагаме декларация на Народното събрание за

включване на Черноморския регион

в предложенията за изключителната подкрепа към регионите, граничещи с Украйна, Беларус и Русия.

В следващата финансова рамка Европейският фонд за конкурентоспособност предвижда разпределение на инвестиции в подкрепа на отбранителната индустрия в размер 131 млрд.евро. Инструментът за свързаност на Европа ще подкрепи инвестиции във военната мобилност и гражданската инфраструктура с двойно предназначение в размер на 18 млрд. евро, което е увеличение от 10 пъти в сравнение със сегашния програмен период. Националните и регионалните планове за партньорство предвиждат около 1 трилион евро общо и получават рекордна подкрепа наред с приоритетите на отбранителната индустрия и киберсигурността.

Основната задача на България е бърза подготовка за участие в тези изключителни възможности за развитие, които никога няма да се повторят. Но най-вече в насока за изграждане на производствена, индустриална и научно-развойна дейност в страната. И да получим лицензията да имаме съвместно производство и да развием една цяла нова индустрия. България има възможностите да развие производства във всички варианти – от най-малките до най-тежките системи на индустрията. Както и в областта на киберсигурността, на новите технологии за разузнаване, на комуникациите и в сферите и производствата, в които сега сме водещи. България не бива да изпуска уникалния шанс за това.

Парите за отбрана по заема от ЕС ще се усвояват до 2030 г.

България ще изпрати детайлен план за инвестиции в отбраната по инструмента SAFE (Мерки за сигурността на Европа) на ЕС. По всяка вероятно заемът на нашата страна от Еврокомисията по SAFE ще се усвоява на траншове в периода до 2030-а г. Това става ясно от дадени от Министерството на финансите разяснения и европейските правила за прилагане на инструмента SAFE, цитирани от сайта „Сега“.

През миналата седмица правителството реши да заяви интерес към ползването на заем с минимален праг от 3,262 млрд. евро и максимален – 3,584 евро. С парите от бъдещия заем ще се финансира придобиването на отбранителни продукти при съвместни за ЕС поръчки. Споразумението за международен заем следва да бъде ратифицирано в парламента, като може да се очаква, че усвояването на сумите ще започне през 2026 г. От финансовото министерство напомнят, че сделки по SAFE по регламент ще са освободени от ДДС. Министерският съвет вече одобри индикативен списък на продуктите, които България възнамерява да финансира по линия на инструмента, като той допълнително ще се детайлизира до ноември. Ето какво включва този списък:

 1. 3D Радари

  • Мобилни радари от „Thales“ (съвместно с Франция)
  • Цел: модерно въздушно наблюдение, интеграция с НАТО

2. ПВО/ПРО Системи

  • IRIS-T SLM / SLX (съвместно с Германия, ESSI & JAMIE)
  • Защита на инфраструктура и НАТО интеграция

 3. 155 мм Гаубици

  • Системи CAESAR (съвместно с Франция)
  • Огнева поддръжка над 40 км

 4. Дронове и Баражиращи Боеприпаси

  • За Сухопътни войски и Специални сили

 5. Залпови Ракетни Системи

  • Прецизни удари, мобилност, противобатарейна борба

6. Системи срещу БПЛА

  • За всички видове сили, обхват до 5 км
  • Автоматизирана защита 24/7

 7. Транспортна Техника

  • Превозни средства 4–12 т + контейнери

 8. Ракети VL Mica

  • За нови патрулни кораби на ВМС
  • Възможно разширяване на съществуващ договор с MBDA

 9. 155 мм Боеприпаси

  • Съвместна покупка с ЕС и Украйна
  • За попълване на запаси и отбранителна устойчивост
Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

[crp]

 

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Виж още

Избрани