Наричат ги наемници, авантюристи, доброволци и съюзници… Както и да назоваваме чужденците, участващи във въоръжените конфликти от древни времена до наши дни, трябва да признаем, че без тях войните щяха да бъдат по-скучни. Много рядко техният принос играе решаваща роля за изхода на дадена битка, но със сигурност й придава колорит. Сблъсъкът в Украйна не е изключение, и тук изходът ще се реши от усилията на гражданите на двете противоборстващи страни, но още от самото му начало, подобно на екзотични подправки, в него се забъркаха и редица иноземци, дошли буквално от всички краища на света. Именно за тях ще стане дума в този материал.
Ще започна с баналното извинение че е практически невъзможно чужденците, решили да обвържат съдбата си с тази на Украйна, да бъдат поставени под общ похлупак. Мотивите им да облекат униформата на една от двете армии са поне толкова на брой колкото са държавите, от които идват. Аз ще се опитам да ги групирам в няколко категории, но с уговорката че те са повече или по-малко условни, с по-скоро размити, отколкото ясно различими граници между тях.
Първата категория е хронологическата. Мнозина забравят че сегашната война в Украйна имаше дълга, осемгодишна прелюдия (2014-2022 г.), през която значителен брой чужденци (над 17 200) предложиха услугите си на двете враждуващи страни. Близо една четвърт от тях (почти 3900) избраха украинската армия, а останалите се поставиха в служба на проруските сепаратисти. За украинците воюваха над 3000 руски граждани, 300 белоруси, 120 грузинци, 60 хървати, 35 австрийци, 30 турци, отделни представители на всички други балкански страни (включително шестима българи), мъже и жени от останалата част на Европа, Израел, САЩ, Канада и Австралия.
Голяма част от тези над 13 000 чужденци, регистрирани през въпросните осем години на страната на проруските сепаратисти в Донбас, бяха руски граждани. В повчето случаи ставаше въпрос за идеологически мотивирани членове на всевъзможни националистически, крайно десни или ултралеви паравоенни формирования. Освен тях имаше представители на бивши съветски републики като Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия и Латвия, както и такива, дошли от сепаратистки райони, отцепили се с помощта на Русия, като Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието, плюс около стотина немци, приблизително толкова сърби и даже трийсетина унгарци. За последните трябва да се направи уточнението че през този период не са регистрирани унгарски доброволци в украинската армия.
Това което може да се каже като обобщение за чужденците, воювали в Украйна през 8-те години, предхождащи пълномащабната руска агресия, е, че почти всички те са имали или предварителен боен опит, или поне нужната професионална армейска подготовка, или в краен случай висока идеологическа и политическа мотивация да се решат на такъв рисков ход. Бърз преглед на страните, от които са дошли, пък показва, че те се делят като цяло на такива, които имат прични да считат Русия за враг, и други, които са закърмени с идеята че тя е традиционен съюзник и закрилник.
Прерастването на конфликта в пълномащабна война през февруари 2022 г. закономерно доведе както до увеличаване на общия брой на чужденците в униформа, така и до разширяването на географията на произхода им. Същевременно може да се говори и за спад в качеството им, защото (особено в руската армия) започнаха да постъпват хора, които никога не са държали оръжие в ръка. Другата интересна тенденция е обособяването на чужденците (когато това е възможно) в отделни части по национален признак.
Украинското правителство обяви създаването на чуждестранния легион на 27 февруари 2022 г., т.е. на третия ден на инвазията. Той се явява де факто административна шапка на всички чуждестранни бойци и подразделения, воюващи на страната на Украйна. Първоначално акцентът бе върху привличането предимно на бойци, преминали армейска служба, но от доста време насам това не е задължително условие. Схемата е еднаква за всички – чужденците сключват тригодишни договори, които могат да бъдат прекратени по всяко време, а заплащането им е стандартно: 550 щатски долара месечно, за тези, които служат в тила, и $4800 за воюващите на фронта.
Освен това при желание след изтичането на договора може да се получи украинско гражданство. Нуждата от такъв регламент е напълно разбираема, защото още към 7 март 2022 г. в Украйна вече е имало около 20 000 чужди доброволци от 52 страни. Такова число звучи наистина впечатляващо, но трябва да се отчита, че само неголям процент от тези чужденци действително воюват на фронта, докато преобладаващата част помагат в тиловата зона.
Поради недостига на напълно достоверна информация е трудно да се даде реална оценка за бойната стойност на чуждестранните части, сражаващи се за украинската кауза. Най-голям медиен шум безспорно се вдигна около руските части – легионът „Свобода за Русия“ и Руският Доброволчески Корпус. Освен, че са изключително внимателни (по разбираеми причини) при избора на личен състав, те са и силно идеологически натоварени, като възгледите им гравитират към дясното и даже крайно дясното. Другите руски подразделения, които заслужават споменаване, са карелската група и сибирският батальон, съставени от народности от съответните региони. От малцинства на РФ се състои и отрядът „НОМАД“. Участието на Русия в украинската армия обаче не се изчерпва само с тези части – има също така четири чеченски батальона (идейни противници на Кадиров), дагестански батальон, башкирска рота и руската бойна група „Черен мост“.
Бившите републики на СССР са представени най-вече от грузинския и арменския легиони, но най-многобройни са противниците на Лукашенко, които са обособени в белоруския легион и в полка „Кастус Калиновски“. От съседите на Украйна са се „отчели“ поляците и румънците (с по един легион). Отвъд океана най-активни са в Канада и Латинска Америка, чиито представители са събрани сответно в бригада и батальон. Гражданите на други държави, които не могат да отчетат толкова масирано присъствие, обикновено са групирани в няколко сборни международни части.
Напоследък изключително много се шуми и за колумбийската щурмова рота, която действа с успех в района на Суми. Характерното за нея е, че тя е само върхът на айсберга на колумбийското присъствие, защото се оказа, че то е много по-масирано, и че общият брой на пристигналите латиноамериканци е над хиляда. Мотивите за участие в боевете са най-вече финансови, а самите колумбийци трудно могат да бъдат наречени новобранци, защото повечето от тях вече са се сражавали в родината си срещу наркокартелите и марксистките партизани. Още по-любопитното е, че тяхното „гастарбайтерство“ неофициално се поощрява от правителството им, което разчита след време да се сдобие наготово с голям брой инструктори с богат боен опит за нуждите на армията.
От руската страна на фронта нещата традиционно са доста мъгляви, ако не броим севернокорейците, за които властите в Пхенян признаха, че са ги пратили в Курска област да отблъскват украинското нахлуване. От идеологически мотивираните чужденци на страната на Русия продължават да се сражават сърбите, както и някои бойци от САЩ и Европа, чието политическо кредо вероятно не е много ясно и на самите тях. За останалите спокойно може да се каже, че са попаднали на бойното поле поради невежество или най-вече заради пари. В края на 2023 г. например бе разкрита добре организирана руска схема за вербуване на бедни непалци.
По подобен начин се действа и в Индия, и в редица държави в Африка и Латинска Америка. Това, че съответният новобранец не знае руски, не е от голямо значение за командирите му, защото за тях той е най-вече „едноразов“ боец, за който не е предвидено да живее дълго. Друг източник на пушечно месо са чуждестранните работници в РФ и даже студентите. В някои случаи посолствата, например тези на Индия и Непал, успяха да се намесят и да измъкнат оцелелите си сънародници от касапницата, но в повечето други държави нивото на развитие е толкова ниско, че едва ли някой се вълнува особено при новната че у дома трябва да се прати поредният труп. Разбира се, има и качествен материал, като китайци служили в армията на КНР, но те са по-скоро изключение. Напоследък на фронта, за техен ужас, започнаха да се появяват мобилизирани, родени в страните от Средна Азия, които наивно са си мислели, че след като се сдобият с руски паспорт ще си осигурят по-добър живот. Забравили, че вече подлежат на мобилизация, след паспорта те често се сдобиват и с еднопосочен билет за там, откъдето няма връщане.
