Странджа е планина, изпълнена с митове, легенди, многовековни тайни и загадъчна красота. И там, където се е врязала в Черно море в дълга целувка, е Маслен нос. Всъщност, той е най-източната точка на Странджа. Обграден е със стръмни скали и откъм морето изглежда като непристъпна крепост. Но до подножието му лесно се стига по вода от пристанището на Приморско.
Само след минути яхтата с трийсетина пътници вече е оставила назад курортния град. Морската вода в неговите заливи бе обявена за втората най-чиста в Европа през това лято. И в този ден това се потвърждава. Вижда се дори и дъното, няма и вълнение. Открива се гледка към бившата резиденция „Перла“ и след това към малкия закътан плаж на Маслен нос. Откъде е произлязло името му? Според една от легендите, в скалите на носа са се разбивали кораби, носещи зехтин. Друго обяснение е, че на полуострова преди години са отглеждани маслини.
Най-голямата забележителност на Маслен нос е неговият фар с бялата му седемметрова кула. Създаден е още през 19-ия век, но сегашната му постройка е от 1930 г. Служи за навигация на корабите, като неговата светлина се вижда далече навътре в морето. Дори в миналото тук е имало камбана, чрез която в лошо време са предупреждавани морските плавателни съдове, че наближават скалистия бряг. Да припомним, че на 18 август е Международният ден на морските фарове.
След заобикалянето на Маслен нос яхтата навлиза в залива Света Парашкева. Нарича се така, защото в близост до брега се намират останките от древна църква, построена от времето на Цар Симеон Велики. Той ловувал по тези места, харесал залива и решил да се построи църква на името на Света Парашкева, която да покровителства моряците и рибарите.
В близост е и Тюленовата пещера. Известна е с това име, заради тюлените-монаси, които са я обитавали. В нея може да се влезе и с малка лодка. Но тюлени няма да се видят, твърди се, че са изчезнали преди повече от три десетилетия. Е, и тук има предания, че наоколо са скрити съкровища, оставени от Вълчан войвода.
След скалното образувание „Крокодила“ се стига до нос Бегликташ. В местността над него е мегалитното скално тракийско светилище със същото име. Определено е като българския Стоунхендж. Предполага се, че е създадено около 1400 години пр. Христа. Подредените му камъни са изпълнявали редица функции, като слънчев часовник, календар и храм…
И обратно към Приморско. Разминаваме се със същите забележителности, но със същия интерес, като че ли ги преоткриваме отново.
