Днес изтича срокът, който Доналд Тръмп даде на Владимир Путин за спиране на войната на Русия срещу Украйна. Понеже руската агресия не е прекратена, да видим какво може да се очаква като реакция от страна на САЩ. В средата на юли американският президент заплаши, че ще наложи мита от 100 процента върху вноса в САЩ на стоки от държави, които купуват руски енергийни ресурси. През тази седмица леко се коригира, като каза, че митата може и да не са 100%, но ще ги има. Затова възниква въпросът – кой купува нефт и газ от Русия след като западните държави се отказаха от руския петрол още през 2022 г.?
Според данни на Института за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) от влизането в сила на санкциите на ЕС срещу руския нефт (5 декември 2022 г.) до края на юни 2025 г.
47% от руския петролен износ е отишъл в Китай
38% в Индия и по 6 процента в Турция и в Евросъюза (напомням, че Словакия, Унгария и Чехия получиха дерогация от санкциите на ЕС и продължиха да купуват руски нефт, идващ по тръбопровод).
Много интересни са дестинациите на износа на нефтопродукти от Русия. Тук диверсификацията е по-голяма, на първо място е Турция, в която са отишли 26% от този експорт, следвана от Китай – 13%, и Бразилия – 12%. Най-голям купувач на руски втечнен природен газ са страните от ЕС – те поемат половината от износа на Русия, следвани от Китай (21%) и Япония (18%). Подобна е картината и при износа на руски газ по тръбопроводи, отново най-голям купувач с 37% е ЕС, следван от Китай (30%) и Турция (27%). Припомням, че ЕС никога не е въвеждал забрани за покупка на газ от Русия, но през тази година остана само един тръбопровод, по който тече руски газ за Европа – този през Турция, България и Сърбия. И накрая – руските въглища за износ, 44% от тях отиват в Китай, 19% в Индия и 11% в Турция.
Като цяло, Русия печели по около 600 милиона евро на ден от износ на изкопаеми горива (без нефтопродуктите). Може ли този паричен поток да бъде спрян и какво ще се случи, ако руските енергоресурси изчезнат от световния пазар? За природния газ и въглищата е ясно – руският дял в световната търговия с тези суровини вече не е много голям и може да се мине и без тях. Големият въпрос е свързан с нефта и нефтопродуктите – Русия изнася по 6-7 млн. барела дневно от тях при общ обем на глобалното петролно потребление от малко над 100 млн. барела на ден. Свободните мощности за вдигане на добива в Саудитска Арабия и другите страни от Персийския залив са значително по-малко от това, което идва от Русия.
Каквото и да направи Доналд Тръмп, изключено е целият руски петролен износ да секне. 85 процента от него отива в двете най-големи държави на планетата – Индия и Китай. Засега подходът на американската администрация към тях е различен. Макар че в началото на своя втори мандат Тръмп обяви индийски премиер Нарендра Моди за „чудесен приятел“, сега настроението му се промени. През тази седмица от Белия дом обявиха, че вдигат митата
за внос на индийски стоки в САЩ до 50 процента именно заради интензивната петролна търговия между Индия и Русия. Индийският износ за САЩ през 2024 г. е бил за около 80 млрд. долара – за размера на американския пазар тази сума не е чак толкова голяма, но все пак – 50% мито върху нея са равни на $40 млрд. Ако се базираме на досегашното поведение на Тръмп по отношение на митата, можем да очакваме, че тези 50 процента съвсем не са окончателно решение, а по-скоро са основа за по-нататъшни пазарлъци. Възможно е Вашингтон просто да иска да притисне Индия да намали покупките на руски нефт. Тук трябва да имаме предвид, че част от продуктите, произведени от руски нефт в Индия, се изнасяха в Европейския съюз. А ЕС наскоро въведе 18-ия санкционен пакет срещу Русия, който включва и забрана за покупка на нефтопродукти, получени от руски петрол.
Интригата е как ще реагира Тръмп спрямо Китай – най-големият купувач на руски нефт. Засега между Пекин и Вашингтон има временно споразумение за митата – те са средно около 30% за внос на китайски стоки в САЩ. И това споразумение бе постигнато далеч преди Тръмп да обяви своя ултиматум към Путин за спиране на войната до 8 август. В сряда американският президент получи от журналистите именно този въпрос – не смята ли да накаже и Китай заради петролната търговия с Русия? Отговорът бе уклончив: „Все още не мога да ви кажа… Ние го направихме с Индия и вероятно ще го направим с още няколко страни, една от тях може да е Китай“. Залогът в играта с митата спрямо Китай е много по-голям от този с Индия. През миналата година пазарът в САЩ е поел китайски стоки за 526 млрд. долара – 7-8 пъти повече отколкото индийските. Затова е възможно търговските отношения между Вашингтон и Пекин да не бъдат вкарвани в контекста на вторичните санкции срещу партньорите на Русия.
Китай вече има опит в заобикаляне на американските санкции срещу Иран. Още през първия президентски мандат на Тръмп иранският петрол започна да тече към китайските пристанища под етикета „малайзийски“. Получи се парадокс – Малайзия изнася многократно повече нефт, отколкото произвежда. Възможно е и сега руският петролен износ за Китай да започне да минава през трети страни и американците да си затварят очите за това.
Ако обаче руският нефтен износ бъде блокиран от американците само частично – например половината от него да спре, това все пак ще доведе до известно поскъпване на тази суровина на световните пазари. А Китай купува петрола от Русия с отстъпка в цената. Така ще се получи ситуация, която едва ли ще се хареса на Тръмп –
китайската икономика да бъде захранвана с по-евтин нефт и това да увеличи конкурентните й преимущества спрямо американската.
Още по-деликатен е въпросът как ще постъпи Вашингтон спрямо другите купувачи на руски енергийни суровини. След Китай и Индия третият най-голям техен потребител е Турция. С нея Тръмп се държи „милостиво“ – наложи й вносни мита за американския пазар от само 15 % (без да броим стоманата и алуминия, за тях ставката е 50%). Турция е и потенциален терен за среща между президентите на САЩ и Русия, ако тя въобще се състои. Интересен факт е, че най-голямата петролна рафинерия в Турция, която работи предимно с руски петрол, е собственост на азербайджанската държавна нефтена компания СОКАР. Това означава ли, че Тръмп може да санкционира и Азербайджан? По-скоро не, особено като се има предвид, че арменско-азербайджанската вражда е поредният конфликт, който американският президент иска да разреши в стремежа си към Нобеловата награда за мир.
Накрая да погледнем и към Европейския съюз. Руски петрол все още купуват Унгария и Словакия, Чехия също има разрешение да го прави, но вече си намери други доставчици. Трябва ли Тръмп да въведе по-високи вносни мита за тях като наказателна мярка? Това просто няма как да стане, защото от гледна точка на международната търговия целият Европейски съюз е една държава, няма как Словакия и Унгария да бъдат отделени по отношение на техния износ за САЩ. А и унгарският премиер Виктор Орбан е най-ентусиазираният привърженик на Доналд Тръмп в Европа, някак си не е логично да бъде наказван.
Що се отнася до износа на Русия за САЩ, той е незначителен – само 3,3 млрд. долара през миналата година. Над една трета от тази сума се пада на торовете, руснаците изнасят в Америка и някои метали и обогатен уран, но във все по-малки количества.
През втория президентски мандат на Доналд Тръмп митата се превърнаха в основно външнополитическо оръжие на Вашингтон. Тяхното селективно прилагане не потвърждава тезата, че САЩ следват геополитическа стратегия, целяща да блокира и изолира Китай чрез откъсването на Москва от Пекин и използването на гиганта Индия като противотежест на китайската мощ. В действителност сега митата за индийските стоки са много по-големи от тези за китайските, макар че именно Китай би трябвало да е противник на САЩ, а Индия – потенциален съюзник. А политиката спрямо Русия съвсем не е толкова дружелюбна, каквато беше през първите 3-4 месеца след като Тръмп встъпи в длъжност, Путин вече получава ултиматуми от Вашингтон. Изводът е, че зад сложния танц с митата не стои някаква предварително премислена геополитическа стратегия.
