Днешният 11 август преди 148 години е решаващият ден от боевете на връх Шипка – повод да си спомним героизма на опълченците, които не допуснаха падането на върха.
От 9 до 11 август 1877 година на връх Свети Никола, връх Шипка и Орлово гнездо войските на Сюлейман паша срещат отряда на генерал Столетов. Сутринта на 9 август частите на Реджеб паша настъпват към връх Свети Никола, а войниците на Шакир паша атакуват Орлово гнездо. Положението на защитниците е усложнено и от липсата на вода. Турската пехота постоянно обстрелва единствения водоизточник – ручей в подножието на връх Св. Никола. Българските опълченци се сражават героично в отбраната на Шипченския проход, като отблъскват 7 атаки през първия ден, отрядът дава 250 убити и ранени. Най-тежкото сражение започва на 11 август. От ранни зори османските войски откриват по цялата позиция артилерийски огън. Критичният момент настъпва около 17 часа. В боя се хвърлят всички, дори тежко ранените. Суеверен страх обхваща нападателите, когато срещу тях полетяват трупове на убити. Великият Вазов ще напише: Но вълни по-нови от орди дивашки/ гълтат, потопяват орляка юнашки…/ Йоще миг – ще падне заветният хълм. /Изведнъж Радецки пристигна със гръм. И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,/ спомня тоз ден бурен, шуми и препраща/ славата му дивна като някой ек/ от урва на урва и от век на век! Така Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подкрепи Осман паша, отбраняващ Плевен. Днес освен в сърцата ни величавият подвиг е увековечен и посредством улица в столичния център, която носи името „11 август“.
