Готови сме да създадем Единен център за обучение на снайперисти, заявява командирът на Съвместното командване на специалните операции
Бригаден генерал Божидар Бойков е роден на 27 май 1975 г. Завършва ВВОВУ „Васил Левски“ през 1999 г., ВА „Г. C. Раковски“ през 2011 г. и Националния военен университет на САЩ във Вашингтон през 2019 г. Заема различни длъжности в Специалните ни сили до началник-щаб на СКСО. Участва в мисии в Ирак и Афганистан. От 2022 г. е директор на дирекция „Бъдещо развитие“ в Командването на Специалните сили на НАТО. От 19 декември м.г. е командир на Съвместното командване на специалните операции (СКСО).
– Господин бригаден генерал, как приемате спечелването на престижното снайперско състезание в щата Тенеси (САЩ) от двамата представители на СКСО на Българската армия?
– Аз съм много благодарен на старши сержант Иван Минчев и на младши сержант Костадин Крушков за положения труд и постигнатия успех. И разчитам на техните знания и умения за повишаването на квалификацията на снайперистите от СКСО.
– Има ли заложени стандарти в подготовката на снайперистите?
– По отношение на подготовката на снайперистите към настоящия момент в армията, а бих казал и в държавата, нямаме единни стандарти и методики за подготовка.
– Как това може да се промени? Какво е необходимо да се направи?
– Съвместното командване на специалните операции планира да създаде Единен център за подготовка на снайперисти с общи стандарти и степени за квалификация. В този център предвиждаме да се обучават както снайперисти от армията, така и снайперисти от МВР и НСО. Това, което налага създаването на подобен център и приемането на общи стандарти, е комплексността на подготовката на един снайперист.
– Колко сложна е подготовката на снайперистите?
– Мога да дам като пример, че подготовката на един снайперист е сравнима с подготовката на един пилот на самолет F-16. Всеки един снайперист трябва да има солиден обем от знания по отношение на балистика, физика, математика, метеорология и материалознание, както и умения за скрито придвижване, оцеляване, анализиране, планиране и провеждане на операции във всякаква среда, в тъмната и светлата част на денонощието, в територия, контролирана от противника, или политически чувствителна среда. И всичко това става в условия при много висок риск и тежко физическо и психическо натоварване за личния състав.
– Колко време може да отнеме едно подобно обучение и какво е необходимо за него?
– Подготовката на снайпериста и покриването на стандартите за различните нива/класове отнема между три и пет години. Извън подготовката следващият много важен елемент е материалното осигуряване. За да се покрият високите изисквания на съвременната динамична и високотехнологична оперативна среда, е необходимо да разполагаме със система, включваща пушки, оптически прицели, боеприпаси, насадки за стрелба нощем, термални прицели, прибори за наблюдение и целеуказване, МТО станции и др. Всичкото изброено оборудване е необходимо да работи заедно, като една система. И ако имаме подготвени снайперисти, осигурени с необходимото им материално оборудване, можем да планираме и търсим ефекти на тактическо, оперативно и стратегическо ниво, което също е съизмеримо с ефектите от големите платформи, като самолети, кораби и бойни машини.
– СКСО има ли всичко необходимо, за да създаде такъв Единен център?
– В контекста на всичко казано дотук ние в Съвместното командване на специалните операции оценяваме подготовката на снайперистите като една от критичните за нас, даваме ѝ висок приоритет и влагаме много сили и ресурси в нея. Разполагайки с един от най-важните ресурси, а именно високоподготвени инструктори, методика и добра база за обучение, ние сме готови да предложим на военното ръководство създаването на Национален център за подготовка на снайперисти, където ще имат възможност да се обучават военнослужещи от СВ, ВМС, МВР и НСО.
С престижна награда в САЩ
На тренировъчната база Volunteer Training Site в Тулахома, щата Тенеси, наскоро се състоя ежегодното снайперско състезание TAG Sniper Match. В него участваха представители на Съвместното командване на специалните операции (СКСО) на Българската армия, на Националната гвардия и специализираните полицейски формирования на Тенеси. По време на тридневното състезание състезателите преминаха през серия от предизвикателни задачи, които тестваха ключови умения за всеки снайперист – екипна работа и комуникация, стрелба от нестандартни позиции, както и изпълнение на мисии при екстремни физически натоварвания.
Първо място спечели отборът на СКСО в състав старши сержант Иван Минчев и младши сержант Костадин Крушков. Те заслужиха и Специалната престижна награда на губернатора за върхови постижения. Второто място бе за отбор „Смирна“ от Националната гвардия, а третото – за екипа за специални операции „Браво“ на специализираните полицейски формирования на Тенеси.
Дългият път до студения изстрел
Представяме единият от снайперистите на СКСО – младши сержант Костадин Крушков, спечелили състезанието в щата Тенеси (САЩ). Роден е в Пловдив и е завършил спортното училище в града със спортна стрелба през 2017 г. Става инструктор по динамична стрелба, минава през различни курсове и обучения и започва да се състезава. Постъпва в Специалните сили през 2021 г., а в Учебния център на СКСО е от 2022 г. на длъжност инструктор по огнева подготовка. Следва задочно в НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново.
В състезанието в САЩ участвахме двамата със старши сержант Иван Минчев, а водач ни беше капитан Ангел Паскалев. Това е ежегодно състезание, което допринася за
сътрудничеството
между нашата армия и Националната гвардия на Тенеси. Тествахме съвместните си способности и обменяхме опит. Участващите отбори бяха от Националната гвардия и от специализирани полицейски формирования, разказва младши сержант Костадин Крушков.
Състезанието е продължило 3 дни. Проектирали са го така, че да се изпитат всички умения, нужни за един снайперист. Имало е изцяло статична стрелба, проверка на функционирането на снайперската система, били са проверени уменията и възможностите на снайперския екип да работи под стрес и физическо натоварване. Максималната дистанция, на която се е стреляло в състезанието, е била 650 м. Предимно са тествали първия изстрел, т.нар. студен изстрел.
Най-важното е да се направи попадение с първия изстрел. Дистанциите, на които се стреля, зависят от уменията на снайпериста, от снайперската система и от външните условия. Важно е къде се намираме, какви са температурата, влажността на въздуха, посоката и силата на вятъра, с какъв тип боеприпас се работи. При обучението си съм стрелял най-много на 1640 м, но на тази дистанция изстрелите не могат да бъдат гарантирани. Колкото по-далеч е целта, толкова е по-добре за нас, защото сме по-защитени, имаме повече време за реакция след изстрела. Но много често може и да не се стигне до изстрел. Може да бъде само наблюдение на целта, посочва младши сержантът.
И обяснява, че постигнатата победа е
продукт на много тренировки
За 5-годишния си период в Специалните сили той е успял да придобие голям обем от знания и умения благодарение на хората около него и на командирите, които са му гласували доверие. Подчертава, че един снайперист трябва много добре да познава снайперската система – не само оръжието, а и цялата му периферия, оптичните прибори, другите приспособления и боеприпаса. На състезанието в САЩ са стреляли с техен боеприпас. Но благодарение на експертизата, с която са разполагали, и на експериментите, които са правили през годините, двамата със старши сержант Иван Минчев са успели много бързо да свалят данните на техните боеприпаси, за да могат да работят правилно с тях.
Младши сержант Крушков допълва, че снайперската стрелба е много комплексна. Отстрани се вижда, че е просто – лягаш и правиш изстрел. Но зад този изстрел подготовката е изключително широкообхватна. Човек трябва да има големи желание и възможност да се учи, защото обемът от информация е много голям и постоянно се обновява. Най-общо, този тип стрелба може да се раздели в три направления: градска във военно или в мирно време и извънградска, която наричат зелена тактика. Всяко направление си има своите специфики и действията на снайперистите са коренно различни.
Какви още качества трябва да има един снайперист? На първо място – много
голям запас от знания
заради всички направления. Често снайперската двойка или тройка работи сама, в дълбочина, което означава, че тези хора трябва да се осигуряват сами. Затова трябва да имат знания как да оцелеят, как да се придвижат, как да установят контакт с оперативния център. Също така трябва да знаят как да си планират задачата, да подберат местността, на която да заемат позиция, маскировката е много наложителна, да се съобразят с метеорологичните условия, с променящата се тактическа обстановка… Снайперистът трябва да е готов да взима решение и то за секунди, защото много често ситуацията се променя в последния момент. И още нещо много важно – трябва да понесе отговорността за взетото решение, изброява младши сержант Крушков.
И подчертава, че снайперистите имат нужда от постоянно обновяване на екипировката. Средата, в която се налага да работят, всеки път е различна. Пътят до първия, т. нар. студен изстрел, е много дълъг, а
обучението е постоянен процес
защото всичко се променя доста бързо – обстановката, тактиките, процедурите, нови типове екипировка, ново въоръжение, дори нови боеприпаси. Ако преди време студеният изстрел с тогавашното оборудване е можел да се гарантира на 300 м, със сегашното оборудване може да се гарантира на 800 м. Ресурсите, които трябва да се инвестират, не са само финансови. Времето и желанието за обучение са много важни. Нужни са години, за да станеш снайперист. Тези хора трябва да се задържат, да се стимулират допълнително, защото работата е много специфична.
И отново в разговора ни с младши сержант Крушков се връщаме към постигнатия успех в САЩ. Състезанието в Тенеси ни помогна много, защото за кратък период се срещнахме и разговаряхме с различни работещи групи и успяхме да видим как те тренират. Свършихме си работата. Не е толкова важно първото място, но се радваме, че успяхме да го спечелим, защото това е победа за Българската армия и за България, не за нас. Ние представлявахме страната. Нашето ниво на подготовка се оказа доста високо. Това, което ни се иска, заключава младши сержант Крушков, е да споделим нашите опит, експертиза и умения с всички структури от сектор „Сигурност“ в държавата ни, защото смятаме, че сме едно цяло.
Щастлив съм, че работя в българските Специални сили. Работя това, което харесвам, и го правя с удоволствие, а и не само аз. Всички, които сме назначени в Учебния център на СКСО, сме такива хора. Горим в работата си, лишаваме се от някои неща, често се налага да отсъстваме от домовете си, но обичаме това, което правим. Благодарни сме и на близките си, че ни разбират и ни подкрепят.
За снайперската подготовка няма работно време
защото за нея има конкретни времеви прозорци, които трябва да търсим сутрин рано или през нощта. В Учебния център водим обучение на два модула, но основното направление, в което работим, са групите „Специални сили“. Смятам, че това е мястото, в което трябва да се развивам, и съм горд, че служа именно тук, обобщава младши сержант Костадин Крушков. И се обръща към тези, които се замислят дали да кандидатстват за служба в Специалните сили, – бих ги посъветвал да го направят, защото е интересно, но и доста трудно, а който не се огъва пред трудностите, значи е от хората, които са необходими на България и на Българската армия.
Накрая само да споменем, че в държавния военен шампионат по тактическа стрелба през юни в индивидуалното класиране при мъжете младши сержант Костадин Крушков стана първи, а старши сержант Иван Минчев завърши втори. Младши сержант Крушков е победител в този шампионат за четвърти път.
