Националният събор е част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО
Тринайсетото издание на Събора на българското народно творчество се проведе в местността „Войводенец” край Копривщица. То е сред най-значимите фолклорни събития у нас и събира индивидуални изпълнители и групи от всички етнографски области в страната за автентични песни, танци и обичаи, обредни практики. Демонстрират се и традиционни носии, накити, занаяти и образци на детското народно творчество.
Тази година се навършват 60 години, откакто съборът се провежда. Националният събор в Копривщица е вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, което потвърждава значението му за съхранението на българските традиции.
„Всеки българин през вековете е бил автор на българското творчество, всеки един от вас днес е автор на това творчество”, каза в приветствието си патронът на събора премиерът Росен Желязков, когато го откри в Копривщица. Според него съборът е надминал границите на това да бъде просто фестивал. „Това е един събор на българи, в който с песен, танц, слово, облекло ние показваме духа на българина, нашата българска традиция, нашия поглед към бъдещето с миналото, което е в българския ген с всяка една форма на изява на нашата тъжна съдба, нашата радостна и героична съдба в песни, в танци”, посочи той. „Българската песен е съвкупност от лирика, от епичност. Има много елегия в нея, защото българската историческа съдба не е била радостна, но ние имаме и горди юнашки песни. Ние имаме много красиви любовни песни. Няма повод – сватба, кръщене, рождени дни, събиране, в което да е нямало право хоро”, каза премиерът.
Бляскаво елинистическо злато в центъра на София
Богато тракийско погребение в Сакар „се премества” в Археологическия институт с музей при БАН. До 17 октомври в залите на музея в София се разполага новата изложба, наречена „Блясъкът на елинистическото злато. Повелителят на Сакар”. Тя включва находки от тракийско погребение, разкрито в землището на с. Капитан Петко войвода, община Тополовград.
Сред експонатите са железен нож със златни апликации и полускъпоценни камъни, златна гривна с отлети малки фигурки с полускъпоценни камъни, златна огърлица, златен пръстен с желязна плочка, златен венец, златни апликации от ризница и златни мъниста от конска амуниция. Акцент в изложбата е и масивният златен начелник от конска сбруя с изображение на змия, който беше показан за първи път по-рано през годината като част от изложбата „Българска археология”.
Откритията са резултат от спасителни археологически разкопки на Могила 1, част от некропол с общо 7 могили в местността „Тумбата”, извършени през 2024 г. под ръководството на Даниела Агре и д-р Деян Дичев с участието на още археолози. В центъра на могилата археолозите са се натъкнали на гроб на виден аристократ и тракийски воин, погребан в разкош и с воински почести. Ритуалът е включвал кремация на клада, върху която са били положени неговото въоръжение, златни дарове и лични вещи. До него е кремиран и конят му, върху който са поставени 3 железни юзди и украси към 3 сбруи. Погребението датира от късноелинистическата епоха (220–30 г. пр. н. е.).
Находките са реставрирани от специалисти реставратори от лабораториите на НАИМ–БАН (д-р Петя Пенкова) и от Регионалния исторически музей – Ямбол (Георги Илиев).
Продължава процесът на консервация и реставрация. След приключването му находките от най-новото тракийско съкровище, открито на територията на България, ще бъдат върнати в Общинския исторически музей в Тополовград.
НАКРАТКО
Певецът Любо Киров продължава турнето си: в Стара Загора (20.08), Бургас (22.08), Варна (9.09), София (16.10 и 17.10).
На 14 октомври световно известният цигулар Васко Василев свири в Arena 8888 Sofia в столицата.
Орлин Горанов, група „Акага” и Тайният оркестър представят концерта „Бъдеще време” на 1 октомври в зала 1 на НДК в София.
На 10.10 Мери Бойс Бенд представят своите евъргрийни и нови песни пред пловдивската публика в Градския дом на културата „Борис Христов” от 20.00 ч.
На 22.10 в зала 1 на НДК пее Михаела Филева.
Бегбеде написа първия роман заради себе си
Новият роман на Фредерик Бегбеде „Един самотен човек” на издателство „Колибри” можеше да носи и заглавие „Разказ за моя баща”. Фредерик Бегбеде превръща Жан-Мишел Бегбеде в същински герой от роман. Детството му, прекарано в училище, напомнящо затвор със строг режим, сякаш е излязло изпод перото на Дикенс. Младостта, започнала с рисковано пътешествие около света, завършва в престижен американски университет. Докато с присъщата си хаплива ирония пише за своя баща, Бегбеде не крие, че всъщност задава въпроси на самия себе си. Или, както сам признава: „Написах всичките си книги, за да смая един човек, който вече не е тук. Тази е първата, която пиша за себе си”.
Един от най-популярните и скандални френски писатели – Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.), учи политически науки в Париж, има диплома по маркетинг, упражнява професията си в нашумяла рекламна агенция, работи като публицист и телевизионен репортер. На български са преведени 12 негови романа и есеистичната му книга „Първа равносметка след апокалипсиса”. Книгите му се отличават с пикантен хумор, абсурдни ситуации и хапливи анализи на съвременното общество. Сред най-популярните му творби са „Любовта трае три години”, Windows on the World, „Един френски роман” (с награда „Рьонодо”), „9.99 евро” – книга за умелата манипулация на рекламистите криейтъри, филмирана през 2007 г., а „Човекът, който плаче от смях” е съкрушително горчива сатира. „Един самотен човек” е най-неочакваният и вълнуващият роман на Фредерик Бегбеде досега.
