Камен НЕВЕНКИН
Руснаците не могат да превземат градове със стремителни действия, опитват да ги хванат в клещи.
Рано или късно винаги идва момент, в който си казваме: „Време е за нещо ново“. Отнася се за всичко в живота, включително за неприятни теми като войната в Украйна. Личното ми убеждение, че в какафонията на медийната говорилня, занимаваща се с отразяването на конфликта, има малко фактология и твърде много емоции, които пречат на непредубедения консуматор на новини да си изгради що-годе реалистична картина за случващото се на фронта и около него. Затова съм си поставил амбициозната задача веднъж месечно да поднасям по разбираем начин и в резюмиран вид най-важните събития от бойното поле, както и свързващите ги политически ходове, за да ви помогна да прогледнете през информационната мъгла. Ще обсъждам както текущата ситуация, така и най-близките перспективи за развитието ѝ, както и някои открояващи се тенденции.
И така, какво се случва на фронта? Там от доста време са се обособили няколко сектора и понеже сраженията вече трета година имат силно изразен позиционен характер, спокойно може да разглеждаме всеки от секторите (участъците) като отделно бойно поле.
Най-северният участък е в приграничната Сумска област. Там руснаците, следвайки категоричните заповеди на Путин, в началото на лятото се опитаха да изградят нещо като буферна зона с дълбочина няколко десетки километра и да се доближат максимално до град Суми. Разстоянието от границата до него е около 35 км, като нашествениците успяха да преодолеят първите десет. По-нататък обаче не ги пуснаха украинците, сред които се откроява екипираната със западно оръжие 47-а механизирана бригада, както и елитният 225-и щурмови полк. Именно тези части предприеха серия от контраатаки, които не само спряха руската офанзива, но даже я отблъснаха назад. По всичко личи, че
двете страни ще продължат да се атакуват взаимно
но едва ли ще настъпи дълбок пробив, в която и да било посока, защото не достигат сили. Иначе целта на руснаците е известна – да се доближат максимално до Суми, за да могат да го държат под огневи контрол с дронове и артилерия. За повече от това очевидно не им достигат хора, факт, който дори руските военни анализатори вече не крият.
По на изток, в Харковска област, фронтовата линия е претърпяла твърде малко изменения от есента на 2022 г., когато украинците проведоха знаменитото си контранастъпление. В най-северената ѝ част контролът над малкия град Волчанск е поделен между двата противника, но това е така още от миналото лято, когато поредният опит на Путин да създаде една от прословутите си буферни зони завърши безславно и с тежки загуби. Доста по-горещо, и то не заради жегите, е в източната част на областта. Там агресорите успяха неотдавна да се доближат максимално близко до Купянск, но засега опасността този град отново да попадне в руски ръце е по-скоро теоретична. В допълнителна помощ за отбраняващите се украинци са хълмисто-гористият терен и широката река Оскол, която се явява нещо като естествена тилова позиция и най-вече преграда за настъпващите от изток руснаци.
Донбас вече трета година е не само централна тема в новините, но и
главно бойно поле
В северната му част украинците от доста време използват три града в прифронтовата зона – Лиман, Ямпол и Сиверск – като основни опорни пунктове, на които се крепи фронтовата им линия. Добре укрепени позиции имат и в Серебрянската гора, която често става арена на ожесточени престрелки. И тук подобно на Харковска област отдавна не е имало значими промени в която и да било посока.
Южно от тях се намират две от най-често споменаваните географски точки през настоящата година – Часов Яр и Торецк. И двете са непревземаеми за агресорите вече втора година въпреки постоянните хвалби на московската пропаганда. Тук му е мястото да спомена, че на няколко километра източно от Часов Яр се намират руините на вече позабравения Бахмут, а сраженията там приключиха в началото на 2023 г. Торецк пък бе официално обявен за превзет от руското министерство на отбраната на 7 февруари т.г., но въпреки това украинските му защитници продължават здраво да държат западните покрайнини.
Фронтовата линия преминаваща през двата града образува нещо като дъга, в чиято най-дълбока точка се намира Торецк. Украинците имат не една и две причини да защитават упорито дъгообразния отбранителен периметър, като най-важната от тях е, че той прикрива от юг и изток Константиновка, един от последните големи градове в северозападен Донбас, намиращи се под контрола на Киев. (Останалите са Дружковка, Краматорск и Славянск.)
Друга подобна дъга от няколко месеца насам се е образувала около агломерацията Покровск–Мирноград. Двата града почти са се слели, разделят ги едва няколко километра. За Покровск започна да се шуми в средата на миналата година, когато руснаците се доближиха до неговата периферия, но бяха спрени там от ожесточената съпротива на защитниците му. Агресорите от доста време показват учудваща неспособност да превземат средно големи (а дори и малки) градове чрез стремителни действия и затова не е чудно, че се опитват да обкръжат агломерацията и така да хванат в капан украинските бригади, които я отбраняват. Въобще т.нар. клещи от незапомнени времена се считат за класически похват във военното изкуство, но в настоящия сблъсък руснаците демонстрират повтаряща се неспособност да го приложат на практика.
Украинската отбрана в Донбас има всички изгледи да остане стабилна още дълго време, но всичко ще зависи от това какво развитие ще претърпи
внезапният руски пробив
между двете дъги, който започна на 11 август. Успели да налучкат слабо място в украинската отбрана, в този ден нашествениците осъществиха бърз пробив на север и така на картите се появи тесен коридор с дължина от поне 10 км. Прерязан бе пътят от Константиновка на запад, а под непосредствена заплаха се намира град Добропиля с довоенно население от 28 000 души, който доскоро се считаше за тилова зона. Сега на ход е украинското главно командване. От тук нататък развитието на ситуацията в нововъзникналия критичен сектор ще зависи от това дали украинците ще успеят да срежат тесния коридор и да възстановят стауквото от края на миналата седмица, или руснаците ще се закрепят в него. Ако се случи второто, те ще имат чудесен изходен плацдарм за настъпление в една или повече посоки по тяхно усмотрение. По-неприятното за командването в Киев, като че ли е не толкова непосредствената опасност от образуване на „дупка“ в този район, колкото фактът, че почти без бой бе пробита (макар и на доста тесен участък) модерната тилова отбранителна зона, с която са свързани надеждите за задържане на агресора, в случай че се наложи изтегляне от Покровск.
За момента няма конкретно обяснение защо се стигна до тази толкова неприятна (включително от психологическо естество) за украинците ситуация. Сред най-логически обоснованите коментари можем да изберем три. Първият е, че руснаците са напипали слабо място в украинската отбрана, при това случайно, и са побързали да го използват. Вторият е, че украинският щаб, отговарящ за този район, твърде често е взимал отделни части от най-боеспособните бригади, за да ги праща на други застрашени участъци, и така ненужно е раздробил по-качествените съединения. Третият е, че точно там руснаците са успели да елиминират украинските оператори на дронове, и така са лишили защитниците от може би най-важното им оръжие. Случилото се несъмнено
ще бъде използвано от руската пропаганда
да не говорим пък, че Путин на срещата с Тръмп в края на тази седмица ще експлоатира постигнатия пробив в посока Добропиля, за да се опита да убеди домакина си, че печели войната. Каквото и да тръбят кремълските вождове и пропагандатори, на всеки трезвомислещ човек е пределно ясно, че това въобще не е така. Още повече, че екипът на Зеленски предприема всички възможни мерки да ограничи щетите, като към мястото на пробива вече е изпратен елитният корпус „Азов“.
Фронтът на запад от Донбас, който се простира чак до устието на Днепър, от доста време като цяло е изключително спокоен. Единственото разумно обяснение за това е, че двете страни вече са на границата на пълното изтощение и просто нямат сили да водят активни бойни действия по цялата дължина на линията на съприкосновение. Горещата точка в Запорожието през последния месец е само една – село Камянске на брега на Днепър, което прикрива пътя към град Запорожие. Появиха се слухове и че войските на Путин ще се опитат да пресекат Днепър и отново да завладеят Херсон, но такъв сценарий в момента изглежда по-скоро научнофантастичен.
