Как Зангезурският коридор се превърна в Маршрут „Тръмп“.
Любопитна сцена се разигра миналия петък в Белия дом във Вашингтон. Никол Пашинян и Илхам Алиев – лидерите на враждуващите от десетилетия Армения и Азербайджан, си стиснаха ръцете в знак на помирение под доволния поглед на своя домакин Доналд Тръмп. Арменският премиер и азербайджанският президент парафираха текста на мирния договор между двете държави, той ще бъде подписан по-късно, след като бъде изпълнено искането на Баку Армения да промени своята конституция, така че в нея да няма индиректно изразени претенции за областта Нагорни Карабах. Пашинян и Алиев се съгласиха и за още нещо – съвместно да предложат кандидатурата на Тръмп за Нобелова награда за мир, дори поискаха той да ги покани на церемонията по връчването на приза в Осло, а американският президент им обеща места на първия ред.
Всъщност забележителното на церемонията в Белия дом бе не парафираният мирен договор, неговият текст е съгласуван още преди няколко месеца, а фактът, че Армения и Азербайджан се договарят без Русия, която винаги досега е била
подбудител, посредник и помирител в конфликта
между двете кавказки републики.
Съветският съюз се разпадна през 1991 г., но дълго след това Москва разглеждаше Южен Кавказ като свой заден двор. Русия закри военните си бази в Грузия и Азербайджан, но остана тази в арменския град Гюмри. Армения стана член на доминирания от Москва военен блок Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС) и разчиташе, че Кремъл ще застане на нейна страна при евентуално подновяване на войната с Азербайджан.
Отрезвяването по отношение на Русия дойде първо за Армения. През есента на 2020 г. Азербайджан започна военна кампания с намерение да си върне контрола над Нагорни Карабах и още седем района около него, които арменците успяха да превземат във войната от началото на 90-те години. В Ереван се надяваха на помощ от Русия, но тя така и не дойде, азербайджанската армия спечели категорична победа. Москва се намеси едва когато арменците бяха напът да загубят и самия Нагорни Карабах, и наложи примирие, предвиждащо разполагането на руски миротворчески контингент в спорната област.
Началото на пълномащабната руска агресия срещу Украйна промени геополитическата оптика, през която държавите от Южен Кавказ гледат на Москва. От една страна, те се страхуваха да не ги постигне съдбата на Украйна, но от друга – осъзнаха, че присъствието на Русия в техния регион носи преди всичко рискове и заплахи. За Армения стана ясно, че тя трябва да направи завой в своята външна политика и да търси други гаранти за сигурността си. През септември 2022 г. азербайджанската армия нахлу за кратко на територията на самата Армения. Ереван се обърна за помощ към ОДКС, което означава към Москва, но оттам не последва реакция.
От есента на 2022 г. наблюдаваме отчетлива тенденция на отдалечаване на Армения от Русия. Водещите геополитически експерти в Ереван говорят за
диверсификация на външната политика
на страната. Новите партньори са Франция, Индия, Иран. Седмица преди да сдаде властта в Белия дом, администрацията на президента Джо Байдън подписа споразумение за стратегическо партньорство с Армения. Европейският съюз също активизира политиката си в направление на Южен Кавказ. От февруари 2023 г. по арменско-азербайджанската граница действа мисия от невъоръжени наблюдатели на ЕС.
Последната капка, преляла чашата на арменското търпение към Русия, бе светкавичната военна операция, с която през септември 2023 г. Азербайджан пое контрола над Нагорни Карабах и ликвидира сепаратистката Република Арцах. Това стана под безучастния поглед на руския миротворчески контингент, който през пролетта на 2024 г. напусна безславно областта. През февруари 2024 г. премиерът Пашинян обяви, че участието на страната му в ОДКБ е замразено.
Русия все още се радва на симпатиите на определени кръгове от арменското общество, предимно на по-възрастните хора. Москва не се е отказала от опитите за влияние на вътрешнополитическата сцена в Армения, а Никол Пашинян не е предпочитаният от Москва партньор в Ереван. Но в Кремъл си дават сметка, че двамата бивши президенти Роберт Кочарян и Серж Саркисян, които гравитират около Русия, са непопулярни и нямат шанс да спечелят избори. Изглежда, в Москва са се примирили с неизбежната победа на Пашинян на предстоящия през пролетта на 2026 г. парламентарен вот. През юни т.г. властите в Ереван започнаха акция за разчистване на политически терен от сили, които минават за проруски. Ударът е насочен срещу Арменската апостолическа църква, която отдавна е в конфликт с Пашинян. Арестуван бе епископ Баграт Галстанян, който през м.г. поведе протести срещу правителството. Той е обвинен в организиране на заговор за смяна на властта чрез масови безредици, саботажни действия и дори убийства. Пашинян даде да се разбере, че причастни към този заговор са и бившите президенти Кочарян и Саркисян. Както и милиардерът Самвел Карапетян, който е арменец, натрупал богатството си ($3,2 млрд.) в Русия.
Донякъде по-изненадващо бе рязкото влошаване на отношенията между Азербайджан и Русия, което започна в края на миналата година и се задълбочава през това лято. Азербайджанският президент Илхам Алиев е московски възпитаник, завършил е прочутия институт МГИМО, дори за кратко е бил преподавател там. Той управлява страната си авторитарно и това би следвало да му спечели доверието на Москва, която разглежда демократизацията на бившите съветски републики като знак за засилване на нежеланото от нея западно влияние. В Русия живее доста многочислена азербайджанска диаспора, която има ключова роля в някои стопански сектори като търговията с плодове и зеленчуци. В Азербайджан за разлика от Армения има множество руски средни училища, през които е преминала по-голяма част от управленския и бизнес елит на страната.
Миналата година по Коледа руската противовъздушна отбрана простреля с ракета пътнически самолет на азербайджанските авиолинии в небето над Чечения. Малко по-късно машината падна край Актау в Казахстан, загинаха 38 пътници, повечето от тях азербайджанци. Трагедията е станала, защото руските власти не са затворили въздушното пространство в момент, когато противовъздушната отбрана е стреляла, за да отбие атака на украински дронове. Последва
шикалкавене от страна на Москва
която не искаше да признае вината си в прав текст.
В края на юни т.г. руските силови структури проведоха акция срещу хора от азербайджанската диаспора в Екатеринбург, заподозрени в престъпления, извършени преди повече от 10 години. Двама азербайджанци бяха убити при задържането им, последва вълна от възмущение в Азербайджан. Властите в Баку дадоха зелена светлина за остри нападки срещу Русия в медиите и социалните мрежи. Междувременно няколко руски граждани, пребиваващи в Баку, бяха показно арестувани и бити, обвинението срещу тях в търговия с наркотици звучи доста измислено. Азербайджан не се страхува да влезе в конфликт с бившата си метрополия, защото се ползва с пълната подкрепа на Турция, която пък е много важна за Русия като излаз за износа на руски нефт, газ и нефтопродукти.
Конфликтът между Москва и Баку продължава с пълна сила, въпреки че засега президентите Путин и Алиев не са го коментирали. През тази седмица влиятелният азербайджански депутат Расим Мусабеков дори допусна, че страната му може да предаде на Украйна своето старо съветско въоръжение, включително изтребители МиГ-29.
В крайна сметка е видно, че заради бруталната война срещу Украйна
имперското високомерие и засилващата се ксенофобия
вътре в Русия Кремъл губи позиции в Южен Кавказ. Армения и Азербайджан са все по-склонни да изключат бившата си метрополия от уравнението на кавказката сигурност. Най-ярката демонстрация за това е договорката, постигната с посредничеството на Тръмп за т.нар. Зангезурски транспортен коридор. Той трябва да свърже основната част от азербайджанската територия с ексклава Нахичеван, пресичайки областта Сюник в Южна Армения. В документа, сложил край на арменско-азербайджанската война през есента на 2020 г., се предвиждаше 32-километровият Зангезурски коридор да бъде под контрола на граничари от руската Федерална служба за сигурност. Сега нещата се обърнаха на 180 градуса, вместо руснаци в Сюникска област ще се появят американци, защото във Вашингтон бе договорено, че транспортният коридор ще бъде управляван от консорциум от фирми от САЩ. На всичкото отгоре той вече ще се казва „Маршрут Тръмп за международен мир и просперитет“. Това развитие никак не се харесва на руснаците, но те не протестират, защото знаят колко важна е благосклонността на Тръмп по отношение на войната в Украйна.
