В Италия от всичко правят изкуство.
Докато сме в Рим, решаваме да отскочим до Тиволи. Градчето, за което знаем, че е било постоянен дом или вилна зона за императори, папи и хора на изкуството, е на 30-ина километра от Вечния град. За по-малко от час сме там и попадаме в
истинско оживление в центъра
Денят е националният празник на Италия и след като сутринта в Рим имаше военен парад и прелитаха изтребители, сега – в ранния следобед, Тиволи също празнува.
Цели семейства са обградили импровизираната сцена, на която изпълнители танцуват и пеят. Радостната глъчка и празничното веселие са във вихъра си. Околните заведения са пълни с клиенти, които опитват от многото видове пица и други специалитети от великолепната италианска кухня.
Непосредствено зад парка с празничната сцена заобикаляме църквата „Санта Мария Маджоре” и влизаме в една от главните забележителности на Тиволи – Вила д`Есте.
Мястото е върховна творба на градинската естетика или както бихме казали днес – ландшафтният дизайн.
Разположена е на стръмен склон, на чийто връх е голямата сграда на самата вила. От нея надолу водят стълбища и алеи, които преминават покрай статуи, скулптурни групи на божества и митични герои, за да достигнат до най-забележителните елементи на целия парков ансамбъл – водните каскади, уникално оформените многобройни
извори, поточета, фонтани
и няколко изкуствени езера.
Водните огледала отразяват неповторимо околната зеленина – вековните дървета, художествено оформените храсти, цветните градини и туфите от разнообразни растения, изпод които струи вода и се лее директно или от каменни муцуни на животни в улеи, за да стигне до езерата.
Сякаш сме попаднали в райска градина! Какво повече му трябва на човек в жаркия следобед – зеленина, бликаща отвсякъде вода и свежа прохлада с аромат на цветя.
Покрай водните огледала се озоваваме край художествено оформено езеро в подножието на внушителна скулптурна група, където са се сбрали много хора. Това е Фонтанът на органа.
Точно в 16,00 ч. изпод гладката повърхност зазвучава приглушена класическа музика. Публиката се смълчава, захласната в изпълнението. Това е т. нар. воден орган, който в този час от деня изсвирва фрагменти от творба на Ференц Лист. Унгарският композитор е живял във Вила д`Есте повече от 20 години.
Музиката се получава при преминаването на водата през система от тръби, изградена още през XVI век подобно на истински орган. След няколко минути изпълнението завършва, а присъстващите аплодират. Това е Италия, в която от всичко правят изкуство.
Изкачваме се
нагоре по стръмните алеи
до самата вила. В продълговатата постройка се редуват зала след зала с изрисувани стени и сводестите тавани. Изображенията на сцени от бита, на пасторални сюжети и фрески с богини и богове впечатляват с живостта и естествеността си, въпреки че са на стотици години.
Вилата започва да се строи в средата на XVI век от кардинал Иполито II д`Есте, който е втори син на Алфонсо I д`Есте, херцог на Ферара и внук на папа Александър VI чрез майка му Лукреция Борджия. Семейство Есте не само е господар на Ферара още от 1393 г., но е и силен покровител на изкуствата и хуманистичните идеи на Ренесанса.
Иполито прави внушителна кариера в църквата, но дори и след пет кандидатствания не успява да стане папа. Затова пък е достатъчно богат, за да е един от основните покровители и спонсори на изкуството, както и колекционер на антики. От средата на XVI в. Кардиналската колегия го удостоява с пожизнения пост губернатор на Тиволи.
По това време започват и разкопките на съседната Вила Адриана, която е била лятна резиденция на римския император Адриан Първи, живял през I–II век.
През вековете Вила д`Есте и градините преминават през периоди на възход и упадък, като след Първата световна война собственик става италианската държава. Безчет хора на изкуството – писатели, поети, музиканти, художници, са посещавали този уникален обект и са черпели тук вдъхновение за творбите си.
Освен Вила Адриана и друг подобен обект – Вила Грегориана, в Тиволи има още една интересна и внушителна по размерите си туристическа забележителност – средновековната крепост Рока Пиа. Построена е в средата на XV век от папа Пий II, чието име носи. Замъкът, който е
свидетелство за силата на папската власт
има четири кули, а мрачните вътрешни помещения, някои с решетки на прозорците, навяват усещане за тежко Средновековие, пълно отрицание на ренесансовия дух на Вила д`Есте. През вековете сградата е била казарма, затвор, фабрика, а днес е музей.
От върха на крепостта гледката е впечатляваща. Непосредствено край замъка – в римския амфитеатър от II век, танцуват и маршируват мажоретки, а публиката припява и се забавлява. И както се взираме към празнуващия град, мярваме в небето цветни петна. От облаците долитат двама парашутисти, единият от които вее националното знаме на Италия. Приземяват се точно в средата на амфитеатъра под ръкоплясканията на присъстващите. Тръгваме към Рим, а празникът в Тиволи продължава. Весел, шумен, шарен – италиански.
