По време на COVID пандемията главната роля е на епидемиолозите и вирусолозите – експерти, които да предложат мерки въз основа на опита си от предишни грешки, казва началникът на Научно-приложния център по военна епидемиология и хигиена.
– Г-н полковник, 23 години оглавявате Научноприложния център по епидемиология и хигиена към ВМА. Какво наследство оставя центърът в своята 75-годишна история?
– Голяма гордост за мен е да напиша книга за историята на превантивните структури в Българската армия и за този център. Оказа се, че това е доста по-трудно от работата по монография за нови достижения в науката с различни клинични заболявания. Трябваше да посетя много формирования и музеи, за да намеря исторически данни по въпроса. Радвам се, че успях да работя с хора с богат опит и познания (последните мохикани), които са били свидетели на тази история от 1950 г. насам, и те да я споделят с мен. Знаех, че на 75-годишния ни юбилей ще трябва да представя тези структури. Но ако тази история я няма, на стогодишнината на Центъра на бъдещия ръководител ще му е невъзможно да събере тези данни, историята безвъзвратно ще се е разпиляла. Не по-малко гордост изпитвам и от завършването на втората част на учебника по „Превантивна военна медицина”, който се занимава със здравния контрол в армията и военната хигиена. Специалността „Превантивна военна медицина”, в чието създаване съм участвал преди 20 години, се състои от 2 части – „Военна епидемиология” и „Военна хигиена”. Преди 15 години излезе „Военна епидемиология”, но по втората за обучаемите нямаше учебник. И за година работа, в която отново се базирахме на опита, търсихме отговор от хора с дълъг опит в структурата ни, които вече са пенсионери. Те ни припомниха как се е извършвал здравният контрол в миналото, а ние описахме какви са новите тенденции. В учебника се разглеждат военната хигиена и здравният контрол и на корабите, и на различни единици в армията. Но за да знаеш, трябва да си бил там.
– Какви са най-новите тенденции в превантивната военна медицина?
– Те постоянно се обновяват с нови наредби, които дефинират действия при различни ситуации на поведение, свързани с храна, вода, епидемични състояния, зоонози. Тенденциите отразяват състоянието на света и неговата разнополюсност и са насочени към нарастване на опасността от биотероризъм. Като експерт на България в ООН по въпросите на биотероризма тази седмица участвам в 6-ата сесия на работната група за укрепване на Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от бактериологични (биологични) и токсични оръжия и за тяхното унищожаване. Конференцията е мястото за споделяне на последните данни в тази насока. Финално се завършва с документ, според който учените в тази област одобряват правилата и декларират, че няма да използват познанията си за разработки на биологично оръжие. Това е така, защото в рамките на 24 ч е лесно една лента за производство на ваксини да бъде превърната в такава за производство на особено опасни микроорганизми. При химическия тероризъм токсините са изкуствено разработени, а при биологичния се използват токсини от микроорганизмите, които изработват токсини – като например ботулизъм. Проблемът за употребата на химично оръжие и изкуствено създадени токсини влиза в Конвенцията за забрана на химическия тероризъм. В тези декларации се обещава, че познанията на учените няма да бъдат използвани в злонамерена насока, и се поемат отговорности, а те са изключително важни за намаляване на рисковете в света.
– Но светът преживя пандемията с COVID-19. Какви са най-важните уроци за един лекар специалист?
– Стъпваме на медицина, базирана на доказателства! Пандемията в България показа, че у нас имаше ред благодарение на създадения щаб начело с началника на ВМА генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски. В много други страни ограниченията бяха много по-тежки. В България организацията беше много по-изчистена и ясна. В същото време видях много объркано население, изплашено, подозрително, търсещо конспирации с недоверие, че всичко това е изкуствено предизвикано. Това е типичното поведение на жертвата. Разнопосочността на изказване на медицински експерти, застъпващи различни становища, доведе до обърканост и несигурни решения у хората. Различните мнения всъщност бяха двете страни на една и съща монета, но колко важно е говоренето и начинът на подреждане и акцентиране. Ако казваш едно нещо, но наблягаш на едната страна, се оказва, че говориш нещо изцяло противоположно. Различните лекари казваха еднакви неща, но наблягаха на различни аспекти. Смятам за грешка на журналистите, които в желанието си да представят различни мнения, даваха думата не само на епидемиолози и вирусолози, но и на други специалисти. Аз самият освен епидемиолог съм и инфекционист, но в този случай за първи път инфекционистите разбраха, че не са епидемиолози. Те лекуват болните, но не дават препоръки и не вземат мерки как трябва да се предпази здравият човек. Експертът епидемиолог е този, който е минал през различни ситуации, направил е всички видове грешки и вече може да взема решения вследствие на опита си. Идеята за широко мнение, когато става дума за нещо толкова опасно, води до хаос и бъркотия. Хората цитираха всичко, което им се струва познато, но то не се базираше на експертност. А за този хаос винаги се плаща висока цена. Страхът от ваксинация и ненавременното ѝ приложение води до боледуване. През зимния период се наблюдава повишаване на заболеваемостта от грип и остри респираторни заболявания. Превенцията на грипа е с ваксини, които се заявяват от епидемиолога на лечебното заведение през август. Защото през октомври е вече късно за изпълнение на заявката, т.е. епидемиологът мисли в перспектива. Както са казали в Древния Рим: „Всяка помощ, дадена навреме, е двойна”. В армията този подход е още по-видим – сега питаме Съвместното командване на силите какви мисии ще има през 2026 г., за да планираме какви и колко ваксини ни трябват. Това е идеята на епидемиологията – човек да мисли и прави всичко навреме. Както казва великият импровизатор Паганини: „Най-добрата импровизация е подготвената!”.
– В кризата с COVID оказаха ли се страховете на хората по-силни и смъртоносни, отколкото самият вирус?
– Пандемията ни даде добри уроци и добра подготвеност. Центърът обучаваше персонала на клиниките – как да спазват противоепидемичните мерки при обличане и събличане на екипите. А събличането е по-важната част. По времето на епидемията от ебола в Германия медицинска сестра си сваля екипа, изпотена, уморена и без да мисли, си избърсва челото с ръка. И поради това заплаща с живота си. Тези неща трябва да бъдат отработени до най-малкия детайл. Във Франция анестезиолозите казват – първо действаш, после мислиш. Но то е, защото действията ти са автоматизирани и знаеш до перфекционизъм алгоритмите за действие. Потокът на движение на здрави и болни е работа на епидемиолозите, а не на клиницистите, които лекуват пациента. Другият важен въпрос е здравната просвета, която прави Центърът. Защото хората са много притеснени. Имахме три случая със заразени с COVID на фрегатата „Горди” през 2020 г. във времето, когато хората умираха масово. На корабите вентилацията е обща и минава през всички каюти, в които има 2–4 души. С нашите мерки спряхме заразата – с ултравиолетови лампи, с режим на хранене, с изследвания през определено време на екипажа. В подобно действие трябва да има много разум и подреденост. И тази памет трябва да е достъпна за младите. Има заболявания, които те не са виждали, и тогава опитът на някой, който ги е виждал преди 10–15 г., е безкрайно ценен.
– А не предвижда ли човек най-лошото, за да го избегне?
– Човек се готви за най-лошото, за да се случи нещо по-добро и да е щастлив. Но в медицината голяма част от последиците не могат да се предвидят и това особено добре се вижда при ваксините. Поставяш ваксина и не се разболяваш от дадена болест. Но махаш ваксина и се появява ново заболяване. Като вариолата, която е антропозооноза и боледуват само хората. Например от 1977 г. се премахна ваксината срещу вариола (едра шарка). И от 1985/86 г. започнаха да се появяват първите случаи на маймунска шарка по хората, защото човешката и маймунската вариола са със сходни причинители. Когато сме ваксинирали населението срещу човешка вариола, това е давало кръстосаната реактивност срещу маймунската вариола. Всяко нещо има различни последствия и не всичко може да бъде премислено и предотвратено. Когато коментираме антиваксърските настроения, знам, че ни трябва реална и адекватна здравна просвета. Особено важна е превенцията, защото изплашеният пациент действа неразумно. Но когато говорим за ваксината срещу човешки папиломен вирус, един от често задаваните ми въпроси е: „Вашите деца ваксинирани ли са?”. Казвам – „Да, ваксинирни са!”. И на сина ми, и на дъщеря ми купувах ваксините, защото в този период ваксината не беше включена в държавната програма за безплатни ваксини. За детето си правиш най-доброто! Затова личният пример е изключително важен и когато се ваксинираме срещу COVID, грип, началникът на ВМА и началникът на Центъра по епидемиология и хигиена сядат първи и се ваксинират. Така е в армията – за да накараш някого да те последва, тръгваш пръв в битката!
