Срещата в Белия дом от понеделник показа, че Европа е незаобиколим фактор в преговорите за мир в Украйна.
През последните няколко дни американският президент Доналд Тръмп генерира сериозно дипломатическо раздвижване за прекратяване на войната на Русия срещу Украйна, но мирът все така си остава много далеч на хоризонта. Главният резултат от срещите с участието на президентите на двете воюващи държави и ключовите европейски лидери е изясняването на позициите на Москва и Киев.
Първо бе дипломатическото представление в Аляска. Там миналия петък Тръмп прие Путин в среща, пълна с историческа символика, защото този американски щат до 1867 г. е бил част от Руската империя. Кремълският диктатор не пропусна да си направи реклама, като се срещна с представители на местната православна общност, предаде им поздрави от Московския патриарх и раздаде икони. Предполага се, че в продължилия 2 ч и 45 мин разговор между двамата президенти и техните делегации Путин се е постарал да отдели темата за войната в Украйна от сюжета за цялостното руско-американско сътрудничество в сферата на глобалната сигурност и икономиката. Най-вероятно не му се е получило. На кратката пресконференция след срещата двамата президенти говориха общи приказки.
Все пак самият факт, че се срещна с Доналд Тръмп, и то на територията на САЩ,
вече е успех за Путин
За руския президент е много важно да бъде признаван за ключов играч на международен терен, да преговаря с най-силните световни лидери и да излезе от дипломатическата изолация, в която изпадна след агресията срещу Украйна. Да, Путин е добре приет в големи държави като Китай, Индия или Бразилия, но той си остава европеец, за него истинското признание може да дойде само от Запада.
Откакто Доналд Тръмп встъпи в своя втори президентски мандат, стратегическата линия, следвана от Кремъл, е насочена към задълбочаване на разцеплението в западния лагер. Путин иска да отдели САЩ от Европа и Украйна, руската пропаганда работи за хиперболизиране на различията между Вашингтон и Евросъюза. В това отношение Москва донякъде чука на отворена врата, защото новата администрация в Белия дом и европейците явно гледат на войната в Украйна през различна призма. Но все пак спирането на бойните действия и кръвопролитията си остават общ стремеж на президента Тръмп и на европейските лидери. Това, което успя да постигне Кремъл, е, че след срещата в Аляска американският президент вече не настоява за незабавно спиране на сраженията в Украйна, след което да се водят мирни преговори. Позицията на Тръм сега е, че трябва бързо да се търси цялостно решение на конфликта, което да доведе до край на войната. В съответствие с това от Белия дом вече не идват никакви сигнали, че Москва ще бъде притисната до стената с икономически мерки, ако не се съгласи на незабавно примирие.
Вторият дипломатически спектакъл се разигра в понеделник във Вашингтон. Там пристигнаха украинският президент Зеленски и неговите ключови европейски съюзници – лидерите на Франция, Германия, Великобритания, Италия и Финландия. И в добавка – генералният секретар на НАТО и председателката на Европейската комисия. Всички те бяха приети от Тръмп и неговия външнополитически екип в Белия дом. Опасенията, че между американския президент и Зеленски може да избухне скандал както на злополучната им среща в Овалния офис в края на февруари т.г., бяха разсеяни още с посрещането на украинския лидер. Тръмп похвали своя гост, че този път е с хубав костюм, а не с дрехи в стил „милитъри“.
Главната новина от срещата в понеделник
е,че Европа е незаобиколим фактор в преговорите за мир в Украйна и Доналд Тръмп вече го е разбрал. Повече от ясно е, че архитектурата на сигурността на Стария континент не може да бъде обсъждана без неговите лидери, въпреки че Путин се надяваше да решава този въпрос в двустранен диалог с американците. Тръмп и европейските лидери изразиха обща позиция, че на Украйна трябва да бъдат предоставени гаранции за сигурност след края на войната. Те ще бъдат грижа главно на европейците, но САЩ са съгласни да се включат с предоставяне на ресурси, най-вече въздушна подкрепа. Така на дневен ред отново изплува възможността за разполагане на военен контингент от европейски държави на територията на Украйна. Според Вашингтон Путин се е съгласил на това, но от Москва идват противоположни сигнали. Членството на Украйна в НАТО явно не е актуално, но ще се търси негов равностоен заместител под формата на двустранни гаранции за украинската сигурност от най-големите държави в Северноатлантическия пакт.
На срещата в Аляска, а и след нея Русия продължи да настоява, че Украйна трябва да ѝ предаде без бой останалата все още неокупирана част от Донецка област. Новото е, че Москва вече не претендира за градовете Херсон и Запорожие и прилежащите им райони, въпреки че Херсонска и Запорожка област бяха обявени за част от Руската федерация още през 2022 г. Сега руснаците са представили пред Тръмп друга оферта – те да върнат микроскопичните парчета земя в Сумска, Харковска и Николаевска област, които са успели да завземат, а в замяна да получат цялата Донецка област. Това е замяна от типа „кон за кокошка“, Украйна никога няма да се съгласи на нея. Става дума за отлично укрепен район в западната част на Донецка област, където са градовете Краматорск, Славянск, Константиновка. Ако украинците ги предадат, то руската армия ще излезе на оперативен простор в откритата степ и може да застраши големите градски центрове в Днепропетровска и Харковска област. Ако въобще имат сили да превземе тези градове, руснаците ще се мъчат поне още 2–3 години и ще дадат десетки хиляди жертви, ако не е и над 100 хиляди.
Тази оперативна обстановка на фронта, като че ли вече достига и до съзнанието на Доналд Тръмп. На срещата във Вашингтон в понеделник той каза, че териториалните отстъпки зависят от украинската страна, нейно право е да реши дали да ги направи. Може би за тази промяна в неговата позиция допринесе и подробната голяма карта, която Зеленски донесе в Белия дом, за да запознае своя домакин със ситуацията в Донбас.
Какво следва от тук нататък? Тръмп има силно желание да събере на преки преговори президентите Путин и Зеленски, на които да присъства и самият той. Вече се обсъждат евентуални дестинации за провеждането на такава среща, но все още не е сигурно, че тя ще се състои. Главният проблем пред мира в Украйна си остава убеждението на президента Путин, че едно незабавно примирие няма да е в интерес на Русия. Стопанинът на Кремъл все още си вярва, че руската армия ще успее да превземе цялата Донецка област и затова във всеки следващ момент Москва ще може да отиде на преговори с позиция, по-силна от сегашната. Напразни за надеждите на някои западни анализатори, че руската икономика ще рухне в скоро време. Не, засега Русия запазва по-голяма част от приходите си от износ на енергийни ресурси и ще намери начин да финансира войната, дори и с цената на орязване на социалните плащания и заплатите на държавните служители. А има и още един резерв – спестяванията на руснаците в банките, ако обстановката стане критична, Кремъл едва ли ще се поколебае да посегне на тях.
Затова сега Москва се опитва да печели време, за да развива настъплението си в Донбас, като същевременно води дипломатическа и психологическа игра на ръба на бръснача, така че да не ядоса Тръмп и той да се върне към идеята за налагане на много високи мита за стоките от Индия, Китай и други държави, внасящи руски нефт и газ. От своя страна играта на украинците също е насочена към Вашингтон. Те се стремят да си осигурят непрекъснати американски оръжейни доставки, плащани с пари на европейските съюзници от НАТО. На срещата във Вашингтон бе обсъждана сумата от $100 млрд. като размер на тези доставки, макар и без ясен времеви хоризонт. Поне засега няма опасност и от спирането на предоставяните от САЩ спътникови разузнавателни данни за Киев.
И докато в последните дни дипломатическите преговори се съсредоточиха върху териториалните въпроси, гаранциите за сигурност и оръжейните доставки, то темата за евентуално спиране на войната в Украйна обхваща и други важни сюжети, оставащи на втори план. Какво ще се прави с икономическите санкции срещу Русия? А с обвинението срещу Владимир Путин от Хагския трибунал? Каква ще е съдбата на замразените руски финансови активи в западни банки, става дума за над €300 млрд.? Ще плати ли Русия компенсации за огромните материални щети и човешки жертви, които е причинила на Украйна? Все въпроси, по които няма съгласие, поради което скоро няма да има и мир.
