Пресичал съм река Ропотамо много пъти през годините с различни превозни средства, все по моста над нея. И не съм пропускал през тези няколко секунди да се насладя на красотата ѝ. И все съм се канил да пътувам с лодка по нея, така както беше преди толкова много лета, в моето детство. Споменът за водните лилии и костенурките на скалите по брега не избледнява и през тази година твърдо реших – ще се завърна на Ропотамо.
Романтичната версия за нейното име е, че е кръстена на очарователната гръцка богиня Ро, което означава „тичам“ и „потамо“ (река), макар че Ропотамо в частта ѝ, след като напусне Странджа, е бавна и едва се забелязва движението ѝ към Черно море. Друго обяснение за името е, че Ропотамо е съкратена форма от Калогеропотамос (на гръцки – Калугерска река).
Ропотамо е дълга само 48,5 км. Образувала се е от сливането на Росенска река и Церовска река. Отначало тече в дълбока и тясна долина. Но нейната популярност идва от навлизането ѝ в едноименния резерват Ропотамо.
От това място тръгва и лодката ни в посока Черно море. Реката е видимо дълбока, тече бавно и лениво, сякаш самата тя се наслаждава на вълшебните гледки. Следват обширни завои, където водата се простира спокойна и величествена, а на други места се събира, за да набере малко мощ. Към устието речната и морската вода се смесват в любовна прегръдка.
Голямо е разнообразието от птици, различавам добре познатите корморани, които с досада прекъсват риболова си, за да премине лодката. Други дремят по храстите на брега, без да се смутят от моторния шум. Впечатляващи са крайречните гори, т.нар. лонгозни, с различни оттенъци на зеления цвят. Лилии не се виждат, остават детските спомени за тях. По хълмовете над бреговете се откриват скални образувания, като интересът е най-голям към Лъвската глава…
Преживяването трудно може да се опише накратко. Сещам се и за филма на Рангел Вълчанов „Бягство в Ропотамо“, сниман по устието на реката. Какво ти бягство, за мен бе едно дълго, предълго завръщане към Ропотамо.
