След COVID пандемията неврологичните и белодробните заболявания се отключват при все повече млади хора, казва Тихомир Жеков, старши рентгенов лаборант на Клиника „Компютърни и магнитно-резонансни томографии” на ВМА
Във Военномедицинска академия старши рентгеновият лаборант на Клиника „Компютърни и магнитно-резонансни томографии” работи общо 22 години. Защото брои 19 – „на заплата”, но и 3 години – като стажант. И така 22 години е част от екипа на болницата. Днес казва, че пътят му от Димитровград дотук е случаен. Кандидатствал упорито, но неуспешно два пъти стоматология. Но… съдба – на третата година влиза за обучение като рентгенов лаборант в Медицинския колеж „Филаретова”. И тогава още в началото му става интересно, спомня си сега Тихомир Жеков.
Като най-голямо качество на професията си определя динамиката в нея. Но тя е интересна и заради съчетаването на медицината с апаратурата. А тази кръстоска означава, че новите технологии много бързо навлизат във всекидневието на него и колегите му в клиниката. С дигитализацията на образната диагностика „всичко вече е компютри”, обяснява го по друг начин старши лаборантът. Той е работил и във времето на касетите и фотолабораторията. А сега всичко е с флет панели, с детектори, като снимката веднага излиза на компютъра. Технологичните новости веднага идват в практиката на клиниката във ВМА. И така за всеки, особено за колегите на Тихомир Жеков в Катедра „Образна диагностика”, работата в кабинетите е много динамична.
Тихомир Жеков разказва и за новата си отговорност като старши рентгенов лаборант от април миналата година. Тя е и организаторска, и административна, и работа с пациенти. И изисква допълнителна организираност, сам да си разпределиш времето, за да го разпределиш и на останалите.
Всичко трябва да бъде организирано навреме
казва Тихомир. Като знае, че неговият личен успех в организацията на деня „се отпечатва” върху този на всеки колега от клиниката. И това личи най-много в извънредни ситуации в работата, злополуки, в които трябва да се реагира по алгоритъм. И трябва винаги да има лаборант, който да замести другия. И той самият е готов да го направи в такова предизвикателство. Тихомир Жеков има опит в заместването на старшата лаборантка на поста преди него. И работата не му е нови или чужда. Сега разликата е в това, че голямата отговорност е за него. Но човек не може да мисли постоянно за това, живее го, казва Тихомир.
През годините той има пациенти, които не може да забрави, както и най-различни и тъжни, а дори комични истории, които не може да забрави, и остават у него. И това е част от работата. Което е много хубаво, благодарен си, че се е случило като отплата за свършената работа, казва Тихомир Жеков. А когато са преминали тъжни ситуации, той го приема като опит и затова – отново с благодарност. И чуждите съдби се вписват като твой спомен в твоята. Старши рентгеновият лаборант разказва за свои колеги, някои – дошли в клиниката от ученическата скамейка, ентусиазирани, но с годините започват да гледат „по-обрано” на нещата, започнали да прецизират случаите, да бъдат по-умерени с времето и опита си.
Работата на колегите на Тихомир предполага повече разговори с пациенти, а чисто техническата работа за самото снимане, за извършване на рентгенографиите на скенер, на магнитен резонанс или в рентгена предполага да са последното звено, което посреща пациента. След дългия път от кабинетите на поликлиниката за прием, преглед или в Спешното, пациентът идва в Клиниката „Компютърни и магнитно-резонансни томографии” в търсене на правилната диагноза… И тук някои от тях „си изкарват” върху работещите в нея цялата си негативна енергия и напрежение. Други казват, че трябва малко „да си починат” преди изследването със скенера, да опитат да мислят позитивно. В такива моменти колегите на Тихомир трябва да са и търпеливи, „за да понесат” удара, и добри психолози. А те са малко в кабинетите, а в екипа на клиниката трябва да съумеят да се сработят. Ненапразно от години се разработват протоколи за работа за дадена манипулация,
за да може всичко да върви като при добре смазана машина
от само себе си. И това е добрата страна на рутината, разсъждава Тихомир. Той приема лично и това, че на всички им харесват структурата, звеното, болницата, Академията. Чувстват се на мястото си. И рядко някой си отива, удовлетворено казва той.
Питаме го от какво най-често боледува българинът от негова гледна точка, извлечена от всекидневната му работа. Обичайно доста са гастроентерологичните заболявания. И като ги систематизира, Тихомир Желев смята, че в момента може би след COVID пандемията белодробните болести са в разгара си. Според него сега те надхвърлят неврологичните. Но и в двата случая те се превръщат в постоянно високи. Откриват се постковидни изменения, от които се оплакват много пациенти, а те всъщност няма реално съответен рентгенографски образ на тези оплаквания. Белите дробове са чисти, а пациентът има задух. След пандемията белодробните и неврологичните клиники са двете, които се отключват постоянно и при все по-млади хора. Доста пациенти има и с инфекционни заболявания, но естествено, че са несравнимо по-малко от ситуацията по време на пандемията.
За Тихомир Жеков и колегите му започват да се правят все повече сесии за рентгенови лаборанти. Във Варна наскоро на конгрес предимно се обсъждал въпросът за намаляването на рентгеновото лъчение при диагностиката. В стремежа да се работи бързо, но и с минимално облъчване да се получи максимално добро изследване при снимка. Това засяга предимно познанията на лаборанта, свързани с физиката, за да е наясно как да балансира при изследването едното да не бъде за сметка на другото.
Самият Тихомир казва, че за тези над 20 години работа е установил колко е важно в неговата професия да имаш пространствено мислене, за да си представиш това, което правиш, особено в рентгена. Защото при изследване със скенер и с магнитен резонанс пациентът ляга по един и същ начин. Но при рентгеновото изследване, където също има техника на снимане на дадени орган и става, но всеки човек е различен и трябва да си представиш как да го снимаш така, че най-реално да покажеш на лекаря патологията. Именно
по снимката можеш да познаеш опитността на лаборанта
какво знае и какво може. За сметка на това при изследването със скенер и магнитен резонанс лаборантът зад компютъра има да върши куп „центражи”, за да покаже има ли заболяване, или не и да се постави вярната диагноза.
Но и работата в екип е много важна, казва старши лаборантът от своя опит. Защото всяко действие „по веригата” се извършва от минимум трима души и си отговорен и за резултата от техния труд. Затова повсеместната компютъризация изисква да се опресняват знанията, да умееш отлично да работиш с новите технологии. Този разговор е с продължение за Тихомир Жеков, който казва, че при всяка техническа новост се консултира. Защото това знание е инструментът за фината работа на него и колегите му, когато казват последната дума за диагнозата на пациента. И нямат право на грешка.
