Камен НЕВЕНКИН
Жертвите в руската армия вероятно наближават 300 хил. души.
Мъглата на войната (fog of war) е популярен израз, въведен в обръщение през 1832 г. от знаменития германски военен аналитик и философ Карл фон Клаузевиц чрез посмъртно публикуваната му книга „За войната”. Изразът описва неопределеността, объркването и липсата на ясна информация, които командирите изпитват по време на бойни действия. Той също така включва трудността да се получи точна разузнавателна информация, да се предвиди поведението на противника и да се координират собствените сили.
В наши дни въпросната фраза има доста по-широк обхват, но най-често се употребява от пишещи и анализиращи сраженията в Украйна, когато не знаят как да коментират дадено събитие заради неточната или неостатъчната информация за него. Аз лично винаги се сещам за „мъглата на войната“, когато трябва спешно да намеря детайли по някой сблъсък или дръзка саботажна акция. Използвам го като извинение и в сегашния момент, когато започвам да пиша статия за загубите на двете страни по украинските бойни полета.
Ако някой ме попита: „Какви са загубите на двете страни към момента?“, ще отговоря най-искрено „Не знам“. Информацията, с която разполагаме по въпроса, вече три години и половина идва от едни и същи източници – това са
ежедневните комюникета на главните командвания
на двете страни, някой-друг изтърван или нарочно изпуснат коментар от високопоставено официално лице, периодични опити на чужди разузнавания да дадат някаква приблизителна картина на жертвите, както и усилията на т.нар. OSINT аналитици (т.е. такива, които използват общодостъпни данни) регулярно да провеждат свои изследвания. Спокойно можем да приемем, че почти нито едно от разпространените от въпросните източници числа не е вярно, питането е до каква степен те се приближават до действителността?
Да започнем с може би най-популярния източник, ползващ се с голямо доверие от почти всички медии и коментатори, които не са съгласни с политиката на Москва – ежедневните комюникета на украинския Генерален щаб. Съгласно последното достъпно на автора на тези редове, това от 19 август т. г., за периода от началото на войната до 18.08.2025 г. руската армия е загубила 1 071 780 души. Как се калкулират тези данни и защо най-вероятно не са точни? Те представляват сбора от докладите на командирите на отделните фронтови участъци, които на свой ред сумират данните, предоставени им от техните подчинени. Т.е. при всички положения става въпрос за субективен подход, който не изключва човешка грешка.
Неясно и по какъв начин се събират конкретните доказателства за елиминирането на личния състав на противника. Най-логично е това да става чрез дрон, но какво се случва, когато няма пряка видимост на резултатите на поражението? Например улучена е къща, но може ли някой да каже колко вражески бойци е имало вътре в момента на удара и каква е съдбата им? Колко са загинали веднага и колко са били ранените и контузените, колко от тях могат веднага да се върнат в строя и колко се нуждаят от евакуация в тила? Също така не е известна съдбата на евакуираните ранени – дали са починали от раните си по пътя, или пък в болницата? А ако оживеят, ще могат ли впоследствие, след рехабилитацията, отново да се върнат на фронта, или ще се наложи да бъдат уволнени от армията? Както може би вече сте се уверили, този тип данни крият твърде много условности, за да се приемат за безгрешни. Именно затова в армиите с традиции, каквито са например американската и британската, подобен род субективна информация никога не е приемана за чиста монета и е наричана claim, т.е. твърдение.
И все пак какъв е смисълът да се обнародва подобен род трудно проверима информация? Преди всичко пропаганден – вдъхва увереност на украинците и на съюзниците на Киев, че има смисъл войната да продължава и че нищо не е загубено. Второ, въпреки относителната си неточност може да служи за
ориентир на ефективността на украинската армия
както и за динамиката на руските загуби. Например на 19 август са извадени от строя 890 руснаци, на 18-и – 940, а на 17-и – 900. Т.е. говорим за устойчива тенденция в настоящия момент, която нагледно ни демонстрира какава е истинската цена на минималния руски напредък на фронтовата линия.
Тук някой би попитал как изглеждат аналогичните руски данни от ежедневните комюникета на Москва? По принцип те би трябвало да се формират на базата на същата методология, но има едно голямо „но“ – пропагандният елемент. В руското ръководство са наясно, че в днешния затрупан с информация свят се четат публичните анонси и на двете страни, и затова в техните сводки информацията винаги изглежда така, сякаш те са нанесли повече загуби на украинците. При това ежедневно. Именно поради тази причина никой уважаващ себе си анализатор по света не ползва комюникетата на Москва. Само за да потвърдя думите си, ще кажа, че през септември 2022 г. руското министерство на отбраната разпространи комюнике, според което от началото на т.нар. Специална военна операция са загинали 5937 руснаци и 61 207 украинци, т.е. съотношението е 11:1 в полза на агресорите! Също така още в средата на декември 2024 г. пак оттам бе разпространено твърдението, че загубите на войските на Киев в убити и ранени вече са надхвърлили милион.
Освен украинските твърдения като сериозен източник за това какви са загубите на руснаците във войната може да се приеме съвместният проект на руския опозиционен новинарски сайт „Медиазона“ и британската ВВС. Според него към 8 август 2025 г. е документирана смъртта на 122 883 руски военнослужещи. ВВС уточняват, че към началото на август т. г. действителните руски загуби в убити вероятно достигат 273 073 като в това число не влизат т. нар. „опълченци“ от ДНР и ЛНР. Заедно с тях, пак според ВВС, числото на загиналите, чийто имена са потвърдени, е 296 573. Друг сериозен източник – британското военно разузнаване – изчислява загубите на армията на Путин към средата на август т. г. на
около 250 000 убити и изчезнали
плюс 810 000 ранени.
Данните за украинските загуби от неруски източници дават горе-долу едни и същи стойности. Проект, подобен на този на Медиазона, публикува данни за 73 920 убити (вкл. цивилни) и 75 253 изчезнали към 8 август т. г. (По данни на ООН за почти същия период има около 14 000 загинали украински цивилни, а други 35 600 са ранени.) Бившият главнокомандващ на украинската армия и настоящ посланик в Лондон Валерий Залужни в началото на март т. г. заяви, че загубите на войските на Киев са достигнали около 50 000 убити и 380 000 ранени.
Ако се абстрахираме от множеството неофициални статистики и се примирим с мисълта, че скоро няма да има официални такива, то спокойно можем да направим извода, че Русия търпи неколкократно по-големи загуби. Това е така, защото на руската армия ѝ се налага постоянно да атакува добре укрепени и оборудвани украински позиции. Освен това руснаците нямат условия за пълноценна подготовка на резервите, а явно куца и работата на щабовете.
Загубите във война са такива, каквито са. По-важното е да бъде изградена стройна система, позволяваща избягването им, както и възможността на всяка армейска групировка да поддържа боеспособността си чрез
своевременно попълване на загубите
Въпреки постоянните твърдения (включително в България), че Украйна е попривършила хората, Зеленски и екипът му упорито работят върху подобряване на ръководството на войските, качеството на подготовката на новобранците, както и върху съответната правно-нормативна документация. Цялата политика на президента и на ръководството на страната е съсредоточено върху съхраняване на най-важния ресурс – човешкият. Доказателство за това е решението да не се мобилизират младежи на възраст под 25 години, а тези, които все пак пожелаят да служат под пагон, ще могат да сторят това като доброволци. Според официални данни от края на миналата година мобилизационният резерв на украинските въоръжени сили е някъде около 3,4 млн. души на възраст над 25 години, което се счита за достатъчно на дадения етап за поддържането на боеспособността на съединенията.
Опитите на Украйна да вкара в ред мобилизационния процес и да го направи прозрачен за обществеността рязко се отличават от политиката на Москва в това отношение. След катастрофалната „частична“ мобилизация от есента на 2022 г., която принуди над 1 млн. млади мъже да потърсят убежище в чужбина, Путин рязко смени подхода и започна да примамва хора срещу баснословни за руските стандарти парични суми. Това за момента му върши добра работа, но никой не знае колко дълго тази схема ще работи и кога Москва ще свърши парите.
