Премиерни изложби дават старт на Празниците на изкуствата в Созопол.
Публиката на „Аполония” ще види първа в страната селекция от сценични плакати за международен форум през декември. Международното триенале на сценичния плакат и „Промени картинката” представят изложбата на Радослав Боор „Ние сме Земята”. Празниците на изкуствата „Аполония 2025” ще се състоят в Созопол за 41-ви път с премиерни изложби на големи български творци и млади таланти.
„Европа в България” е проект на Софийската градска художествена галерия, който проследява влиянието на европейските стилове върху българското изкуство от Освобождението до средата на XX век. В изложбата са включени творби на някои от най-значимите български майстори в изобразителното изкуство – Иван Милев, Никола Петров, Иван Ненов, Николай Райнов, Сирак Скитник, Никола Танев и мн. др. Изложбата доказва безспорния факт, че и чрез изкуството си България е част от Европа. Куратор на изложбата е Любен Домозетски.
За първи път ще бъде показана впечатляващата експозиция „Ние сме Земята/We Are Earth” на Радослава Боор – визуален протест срещу екологичните заплахи, пред които е изправен светът днес. След успешни участия в София, Брюксел, Прага и Солун и 3 престижни награди от форуми в Ню Джърси, Харков и Ню Йорк Международното триенале на сценичния плакат промотира изложбата като част от кампанията „Промени картинката”.
Друг акцент в художествената програма е премиерата на изложба сценични плакати на тема „Литературата е сцена” – селекция от творби, избрани за предстоящото 11-о издание на Международното триенале на сценичния плакат през декември в галерията на СБХ на ул. „Шипка” 6 в София. Сега публиката в Созопол ще види първа представителна извадка от нея. А на 28 август се открива изложба на дипломантите от Випуск 2025 на Националната художествена академия и филиала на учебното заведение в Бургас.
Повече – в програмата на сайта на фестивала „Аполония” (28.08–6.09).
Динозаври „оживяват” в музея
Владимир Николов – художник палеонтолог, рисува живота на динозаврите, но не според представите ни от киното, а според знанието на науката за тях до днес. Картините от „Юрски свят: динозаврите отвъд киното” са представени в Природонаучния музей в София.
Праисторическите огромни влечуги „оживяват”, защото са изобразени според всичко, което дотук знае палеонтологията на ХХI век. Картините представят всекидневието им отвъд представите ни за тях само като биещи се зверове в годините 251–65 млн. пр.Хр. А всичко започва от средата на ХIХ в. Тогава учени започват да откриват големи кости в скали, образували се през мезозойско време. Също от ХIХ в. съществува и палеоартът като направление в изкуството, което научнообосновано реконструира фосилни организми.
Изложбата дава възможност да сравним холивудските представи от „Джурасик парк” (спечелил и самия Владимир Николов за науката) с тези, основани на научните открития за огромните влечуги, изчезнали внезапно от Земята. Художникът учен Владимир Николов е автор на корицата на българското издание на бестселъра „Възход и падение на динозаврите” на Стийв Брусати. Той е докторант и асистент в Националния природонаучен музей при БАН. Негови творби са отпечатвани в учебници, научнопопулярни книги, енциклопедии и списания. Автор и илюстратор е и на книгата „Песента на титаните: история за динозаври”, която проследява третата експедиция до находището край Трън. И която експедиция и това лято има своите открития там по следите на тези животни.
Две срещи със Зоро
Имаме две възможности да видим мюзикъла „Зоро” с участието на Владимир Зомбори в главната роля. Първата е в Летния театър на Варна на 24 август. А постановката на Държавна опера – Русе, със своите солисти, хор, балет и оркестър ще гостува и в София в зала 1 на НДК по-късно през есента.
Героичната история на бореца за справедливост в някогашна Калифорния, хубавата музика на Gipsy Kings и Джон Камерън, дуелите с шпаги, актьорските превъплъщения в мюзикъла си заслужават да се видят в постановката на Ивайло Ненов – един от най-добрите млади български режисьори. Той е носител на награди, сред които „Златен кукерикон 2020” на софийските сатирици за изгряващ нов талант и приз за най-добър млад театрален режисьор „Слави Шкаров 2019”. В жанр, създаден между операта и театъра, оживяват темите за любовта, бащинството и родова памет. Във Варна дирижира маестро Димитър Косев.
Филмът „Стадото” тръгва към Холивуд
Филмът „Стадото” (с международното заглавие Tarika) на режисьора Милко Лазаров е българският претендент за предстоящите награди „Оскар” 2026. Комисия на Националния филмов център избра той да бъде българската номинация в категорията Международен пълнометражен филм за 2026 г. „Стадото” направи своята световна премиера на фестивала BFI в Лондон и спечели 2 награди на филмовия фестивал в Калкута, Индия – за най-добър филм и наградата на филмовата критика на FIPRESCI.
Във филма вечният конфликт между доброто и злото е разказан през историята на Тарика, момиче с особени способности, което живее в погранично село. Но когато един ден мистериозно започват да измират домашните им животни, суеверните селяни обвиняват за това Тарика. В ролите са дебютантката Весела Вълчева, Захари Бахаров, Иван Савов, Иван Бърнев и др. Сценаристи са Екатерина Чурилова, Симеон Венциславов и Милко Лазаров, оператор – Калоян Божилов, а композитор – известната с работата си в Холивуд Пенка Кунева.
Филмът е копродукция с Германия и Люксембург. Досега единственият ни успех в Холивуд е достигането на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на режисьора Стефан Командарев до т.нар. шортлиста от 9 или 10 заглавия, сред които се избират престижните 5 номинирани. Режисьорът Милко Лазаров беше национален кандидат за „Оскар” и през 2020 г. с филма си „Ага”.
Накратко
Нееднократно гостувалата у нас група „Мегадет” (Megadeth) тръгва на прощално турне. Лидерът ѝ Дейв Мъстейн обяви, че ще се оттеглят, докато са на върха. Американските гиганти на траш метъла обявиха, че предстоящият им албум ще бъде последният, а през 2026 г. групата ще тръгне на прощално турне. „Има толкова много музиканти, които са стигнали до края на кариерата си, било то неволно или нарочно. Повечето от тях не са успявали да се оттеглят по свои собствени правила, докато са на върха, и точно в такава ситуация се намирам в момента. Пътувал съм по целия свят и съм спечелил милиони фенове, а най-трудната част от всичко това е да се сбогувам с тях”, казва основателят и фронтмен на „Мегадет” Дейв Мъстейн. Наред с „Металика”, „Слейър” и „Антракс” „Мегадет” са в Голямата четворка основатели на траш метъла.
На 28 и 29 август на площада пред храм-паметника „Александър Невски” от 20.00 ч. пее световното сопрано Соня Йончева. Първият концерт е посветен на италианската музика – от тази на Верди и Пучини до произведенията на Нино Рота, Масимо Раниери и Енио Мориконе. На 29-и в „Големия финал” заедно с Хосе Карерас и Пласидо Доминго програмата включва музика от опери, оперети, мюзикъли и също – известни и любими филмови изпълнения.
