Сред участниците бяха 19 олимпийски, 43 световни и 63 континентални шампиони.
Преди 30 години – от 30 август до 16 септември 1995 г., в Рим се проведоха Първите световни военни игри. Замисълът на Международния съвет за военен спорт (СИЗМ) първоначално е бил те да се състоят в Атланта (САЩ), като генерална репетиция за олимпиадата през 1996 т., но след това е избран Рим. Със заповед на тогавашния министър на отбраната Димитър Павлов бе определена българската делегация в Италия. Постепенно някои известни спортисти – като състезателките ни по спортна стрелба Весела Лечева и Мария Гроздева, отпаднаха по различни причини.
Нашите избраници взеха участие в 9 вида спорт – футбол, волейбол, парашутизъм, лека атлетика, бокс, стрелба, джудо, класическа борба и плуване. Ръководител на българската делегация за Първите световни военни игри бе генерал-майор Борис Вакавлиев.
Още преди официалното откриване на игрите започна
футболният турнир
Нашият отбор се класира за Рим, като отстрани военните тимове на Германия, Хърватия и Украйна. Жребият определи да бъдем в една група със силните състави на Египет, Мароко и Кипър. Египет дойде в турнира като световен военен шампион, а Кипър елиминира по пътя си за Рим представителите на Дания, Русия и Белгия.
Старши треньор на българските изгряващи звезди бе Сава Савов. В състава ни бяха футболисти, които вече набираха популярност, като вратарят Васил Камбуров, защитникът Галин Иванов, полузащитниците Васил Киров и Тодор Киселичков и нападателите Георги Иванов – Гонзо, Здравко Лазаров, Шанер Ремзи и Ивайло Банкин. Когато на 6 септември бе официалното откриване на игрите на Олимпийския стадион в Рим, нашите футболисти вече бяха отпътували за България след загубите си с по 1:4 от Кипър и Мароко и с 0:1 от Египет.
Така че по време на тържественото откриване на игрите България имаше участници в 8 вида спорт. Въпросите около волейболния състав бяха решени, след като в тима бяха включени трима състезатели от „Славия“ непосредствено преди отпътуването за Рим.
Нашите представители
в парашутизма бяха водени от полковник Цветан Ботев и треньора Драган Недков, а сред състезателите бяха старшина Петър Истайков, старши сержантите Цонко Шопов, Тодор Димов и Христо Стоянов, както и сержант Христо Русев. В състезанията по стрелба бяха включени майор Матей Масов, капитан Веселин Петков, Цветан Фърчилков, Николай Балов, Светлана Петкова, Весела Кехайова, Милена Спасова, Надя Павлова и Алек Ненов. След редица контузии преди отпътуването за Рим боксьорите ни останаха четирима – Димитър Щилянов, Тончо Тончев, Асен Асенов и Свилен Русинов. В леката атлетика се разчиташе на Цветомир Маринов (400 и 200 м), Мирослав Костов (мятане на диск и тласкане на гюле) и най-много се очакваше от европейския шампион Ивайло Младенов (скок на дължина).
Преди откриването на игрите представители на спортните делегации се срещнаха с папа Йоан-Павел II. На 6 септември на „Стадио Олимпико“ се състоя
грандиозен спектакъл
по откриването на Първите световни военни игри, посветени на 50-годишнината от края на Втората световна война. Дефилираха националните делегации на 83 страни с 3990 мъже и жени, представители на световния военен спорт, чийто девиз е „Приятелство чрез спорт“. Знамето на българската група носеше волейболистът майор Борислав Кьосев. Най-многобройна бе делегацията на домакините от Италия – 316 спортисти. А за високото ниво на предстоящите състезания говореше фактът, че сред участниците в игрите бяха 19 олимпийски, 43 световни и 63 континентални шампиони.
На терена на стадиона 150 души изписаха инициалите на СИЗМ. Церемонията бе озвучена от три оркестъра, всеки от по 120 музиканти. Симфоничен оркестър и хор изпълниха „Ода на радостта“. А военният оркестър от бригада „Гарибалди“ изсвири химна на Италия и получи много аплодисменти. Неговите музиканти, всички ниски на височина, не маршируваха при излизането на терена, а тичаха. Дори при свиренето на химна подскачаха на място заедно с диригента.
Приветствия произнесоха кметът на Рим Франческо Рутели и министърът на отбраната Доменико Корчоне. Президентът на СИЗМ генерал Артур Зехнер покани президента на Италия Оскар Луиджи Скалфаро да открие игрите. На церемонията присъстваха много официални лица, сред които бе президентът на МОК Хуан Антонио Самаранч.
На следващия ден някои от вече започналите състезания продължиха, а на други бе дадено началото.
Първа радост
на българската делегация донесе джудистът Георги Георгиев, като спечели бронзов медал в категория до 65 кг. Боксьорът Тончо Тончев в категория до 60 кг стигна до полуфинал, в който бе надигран по точки – 9:11, от мароканеца Камал Мариоане, и се задоволи с бронза. В категория до 91 кг Светлин Русинов също взе бронзов медал след загуба на полуфинала от Виталий Кличко. Двамата братя украинците Владимир и Виталий Кличко станаха шампиони в двете най-тежки категории.
Състезанието по свободна борба се проведе в град Остия. Нашият представител Станислав Борисов (кат. 62 кг) постигна победи, но претърпя и загуби и се класира шести. В стрелбата с пушка на 50 м – 60 изстрела, 15-годишната Милена Спасова стана 11-а, а връстничката ѝ Надя Павлова – 31-ва. В леката атлетика Ивайло Младенов направи само два опита на дълъг скок и се отказа заради силни болки, но взе бронзов медал.
Много силен бе турнирът на
волейболистите
и някои специалисти го определиха като малко световно първенство. България победи Белгия с 3:0. Нашият състав започна с Борислав Кьосев, Петър Кирчев, Петър Атанасов, Калин Тодоров, Станислав Стоянов и Веселин Димчев, а по-късно в игра влязоха Николай Апостолов, Юли Василев и Рачо Мляков. Последваха загуби от Италия и Република Корея и успех над Франция. В спор за 5-ото място последва поражение с 2:3 гейма от Полша и волейболистите ни останаха шести. А можеха да бъдат във финалната четворка.
Силно впечатление правеше дисциплината на южнокорейците. При всяка смяна те
козируваха на треньора си
След завършването на мачовете си волейболистите се строяваха в една редица, козируваха и приемаха поздравленията на водача на отбора. При победата над България с 3:0 в публиката бяха почти всички корейци от посолството им в Рим, даже жена носеше няколкомесечно бебе.
Но да се върнем към футболния турнир. Той беше така организиран, че неговият финал да се състои на закриващото тържество на игрите. И разбира се, очакването беше един от финалистите да бъде отборът на домакините от Италия, в чийто състав се открояваха такива футболисти от серия „А“, като отбиващите военната си служба Алесандро дел Пиеро („Ювентус“), Канаваро („Парма“), Делвекио („Интер“) и Пиованели („Рома“).
Тук е моментът да отбележа, че на игрите българската журналистика бе представена само от нас двамата с Васил Димитров от в. „Българска армия“. Колегата ми знаеше отлично италиански език и бе използван и като преводач. И една вечер отидохме с него да гледаме мача на Италия срещу Кипър. И там станахме свидетели на
истинска сензация
Домакините загубиха с 1:2 от островната държава. А това се случи, тъй като в самия край на първото полувреме холандският съдия Луине при една невинна ситуация показа червени картони на трима от звездните италианци, включително и на Дел Пиеро, както и на един от Кипър. И интересът към следващите мачове значително спадна.
Така, при закриването на Първите световни военни игри на „Стадио Олимпико“ френският футболен отбор победи с 1:0 тима на Иран и спечели шампионската титла. Със същия резултат предишния ден Република Корея надигра Кипър и взе бронза. На церемонията председателят на Организационния комитет генерал Гаетано Казале (Италия) и президентът на СИЗМ генерал Артур Зехнер (Австрия) благодариха на домакините за създадените отлични условия за състезанията, а на участниците – за показаните висок спортен дух и
приятелско поведение
След това италианският министър на отбраната Доменико Корчоне обяви игрите за закрити. За последен път към спортистите и зрителите махна талисманът Сизмо.
Каква бе кратката равносметка за нашите представители? Те спечелиха четири бронзови медала и в неофициалното класиране завършиха на 40-о място от 83 страни. А това отразяваше и тогавашното реално състояние на армейския ни спорт. В първата десетка по медали се класираха спортистите на Русия, Италия, Китай, Франция, КНДР, Германия, Украйна, САЩ, Турция и Полша.
Вторите световни военни игри се състояха четири години по-късно, през август 1999 г. в Хърватия. На тях българските армейци завоюваха два златни и два сребърни медала и едно бронзово отличие и станаха 19-и от 78 страни.
