Находките при пещерата Козарника са сред най-древните по нашите земи, казва д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология, Созопол.
Каква по-различна история ни разказва подводната археология за човешкото присъствие край Черно море? Питаме директора на Центъра за подводна археология в Созопол д-р Найден Прахов. И той заплита нишката на този разказ с разкопаваните под вода праисторически селища. Което, обяснява, е знак, че се е променял климатът, селища по крайбрежието са заливани от водата и това е променяло съдбите на хората в онези отдалечени епохи. А това се свързвало и със социални и икономически промени в обществото, с промяна на заселването. По-скрити са големите обществени сътресения, които настъпват с обратите в климата и околната среда: войни, нашествия, миграции, но и те се изучават чрез отпечатъка от отминалите епохи, които археолозите трябва да разберат, запишат и разкажат. Но
няма свидетелства за внезапни катастрофални събития
каквито са митовете за потопа, казва д-р Прахов. Хората тогава са били подготвени за климатичните промени, но дали са били подготвени за настъпилите заради това обществени промени? Може би не. Но те са изумително адаптивни и отново, и отново човешката цивилизация заживява около морето и реките. Там са едни от най-важните ресурси – рибните и възможностите за търговия и контакти, както и за земеделие и животновъдство покрай морето. Затова и бреговете на морето и реките са заселени от най-дълбока древност и винаги очакваме да срещнем материали от зората на човешкото присъствие по нашите земи, разказва археологът.
Логично тук са открити едни от най-древните находки в България – на 1 млн. и 400 хил. години при пещерата Козарника у нас, открити на сушата. В дълбоката предистория праисторическите хора са мигрирали от Африка по тези земи. И местата, които са обитавали, днес вероятно са под водата. А отпреди около 2 млн. години, от времето на първите праисторически хора, са минали няколко ледникови периода, застудявания и суши, пустините някога са били плодородни равнини. Изводът за човечеството днес е да не гледа трагично на измененията на климата, но да е съзнателно, за да се адаптираме по разумен начин, толерантен към заобикалящия ни свят, смята д-р Прахов, като знаем историята ни дотук. Но днес загадката е доколко човекът допринася за промените в климата. Във всеки случай трябва да живеем така, че човекът да оцелее като индивид и като общества.
Центърът за подводна археология традиционно работи по няколко основни теми: потънали праисторически ландшафти и селища, залети антични градове, исторически пристанища и кораби. С годините са проучвани праисторическите селища в пристанището на Созопол от каменно-медната и от бронзовата епоха, селище от бронзовата епоха при устието на река Ропотамо и такова от бронзовата при южния залив на Китен, открити са 20 потънали селища при Варненските езера от различни праисторически епохи. Но с развитието на интердисциплинарните методи се отваря врата за извличане на нова информация от тези археологически обекти, които са много добре запазени. Използват се и нови, и традиционни технологии, разказва д-р Прахов.
С какво подводната археология е различна? Бих казал, че всеки, който има желание и може да се гмурка, може да работи на терен под водата, обяснява директорът на Центъра. Дори възрастта не е проблем –
това е работа, която се захваща на млади години и се работи и след пенсия
Не смята, че работата на подводните археолози е по-тежка от тази на сушата. А и двете са зависими от атмосферните условия. Все пак по-различното е, че под вода са необходими техническа обезпеченост, както и кораб, и специална техника, с която се копае под вода – с водни помпи, като се засмуква пясъкът. Трябват и водолазно оборудване, компресори за пълнене на бутилките. С това е по-различна работата, а и по-скъпа и със специализиран екип, подготвен за техническа работа.
И понеже ни човърка любопитство, питаме все пак „кое е по-по-най” от всички открити находки по нашето Черноморие, което водата преди това е потопила. Д-р Прахов отговаря, че всичко, което намират под водата, е ценно. Откриват праисторически селища – изключително добре запазени, на 7 хил. години от халколитната епоха. Намират останки от храната на хората – растителна, семена, костилки, части от бита, рогозки, въжета и мрежи, животински кости, изключително красиво направени от кост лъжички, и красива керамика, кремъчни сечива. Според него всяка такава праисторическа находка е вълнуваща и безценна. Или части от античните градежи на Несебър и Бизоне (Каварна), крепостни стени и пристанища под вода с богати пластове от находки, натрупани с вековете, съкровищници. Или потъналите кораби, които като капсули на миналото съхраняват и веществена информация, и много сведения за търговски и културни контакти, за корабостроенето, за бита и вярванията на хората. Въпросът е да се изследват с най-съвременните методи и стандарти на работа. Това са нашите отговорност и задача – да извлечем максимална информация и да направим перфектна документация за следващите поколения археолози, казва директорът на центъра. Защото
археологията е деструктивна наука и разкопавайки, разрушава
понякога безвъзвратно. А всяко поколение археолози е брънка от една верига и осветяването на човешката ни история продължават следващите.
През лятото са провеждани проучвания край Несебър и на кораба в южния залив на Китен. По-нататък може би ще продължат и проучванията край Созопол и в Северното Черноморие – в Каварна, Шабла и Балчик, планира д-р Найден Прахов. Подводните археолози
очакват Центърът в Созопол да стане Черноморски регионален център за подводно културно наследство под егидата на ЮНЕСКО. Но постоянно важна тема за работата им е проблемът с липсата на консерватори – специалисти на находки от морска среда. И понякога се налага да закопават на място откритите предмети, за да ги запазят. Община Бургас обещава да създаде първата такава лаборатория у нас в магазията на пристанището. Друга наша, на подводните археолози, мечта, разказва директорът на центъра, по която се работи от Министерството на културата, е създаването на
Център за изкуства и култура на острова Св. св. Кирик и Юлита
до Созопол. Там Центърът по подводна археология ще има свои лаборатории, там ще е и седалището на очаквания регионален център по подводна археология на ЮНЕСКО. А в сградата на Рибарското училище, паметник на културата, да бъде поместен Музей на черноморските цивилизации, култури и контакти. И там да се представят резултатите от археологическата работа по най-съвременен начин. Това е проект, който свързва много министерства, включително Министерството на отбраната, подчертава д-р Прахов. Защото на това място поколения военни са служили от края на 20-те години на ХХ век. А това място на българска земя може да се превърне в културно средище на Черноморския регион. И да се включи в културни маршрути на емблематични световни обекти за морската история и подводната археология.
В региона ни такива музеи има в Атина, Истанбул и Бодрум. И за това мечтаят подводните археолози. Островът е свързан с миналото на този регион и с военноморската история на България с първото морско, т. нар. Рибарско училище, което години след това се превръща във военноморска база. Там е и религиозният център на града с много храмове, светилища и олтари, а по-късно и църква и манастир.
