Бригаден генерал Димитър Павлов: Потушаването на огъня изисква изключителен опит от екипажите

В летателно отношение най-сложни са пожарите над 2000 м и тези в силно пресечен терен, заявява командирът на 24-та авиационна база

Бригаден генерал Димитър Павлов е командир на 24-та авиационна база от 12 септември 2024 г. Роден е на 12 август 1970 г. в гр. Хасково. Завършва ВВВУ „Георги Бенковски“ през 1993 г., Военна академия „Георги C. Pаковски“ през 2010 г. и пак в нея – „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“ през 2018 г. Започва офицерската си служба през 1993 г. като младши пилот на летище „Узунджово”. От 1994 г. е в 24-та авиационна база и последователно е заемал длъжностите младши пилот, старши пилот, щурман на звено, заместник-командир и командир на звено, щурман и началник-щаб на ескадрила, началник на отделение, заместник-командир по летателната подготовка и заместник-командир на базата. Летец-пилот I клас. Има над 3000 летателни часа на самолети L-29 и L-39 и вертолети Ми-17 и „Кугар”.

– Господин бригаден генерал, преди 12 месеца определихте 2024-та като най-динамичната година, откакто сте в 24-та авиационна база, имайки предвид най-вече задачите по гасенето на пожари. Тази година по-динамична ли е от миналата?

– Наистина това се очертава – тази година да е по-динамична от миналата. Още от първия пожар в Арбанаси – община Велико Търново, започнаха задачите ни по потушаването на огнените стихии. До 20 август имаме изпълнени над 260 ч за гасене на пожари, от които с вертолет „Кугар“ над 230 ч, а с вертолет Ми-17 – около 30 ч. Това е разбираемо, защото възникват откази с Ми-17, които ги отстраняваме, но гледаме да ги ползваме и тях за гасенето на пожари. Но като цяло, основно разчитаме на хеликоптери „Кугар“.

– Може ли да уточним информацията, че до 4 вертолета използвате при задачите за гасене на пожари?

– При визитите на президента и премиера доложих, че до 4 вертолета ще използваме за тази дейност. А това означава, че ние трябва да имаме като изправни минимум 8, защото при нас много динамично се изразходват часовете на вертолети „Кугар“. При тях инспекциите са на всеки 25, 50 и 100 ч. Финалната на 500 ч трае няколко месеца. Мога да кажа, че за 25-часовите инспекции техническият състав се труди в рамките на 2–3 дни, 50-часовите са 3–4 дни, а 100-часовите са почти седмица. Това означава, че този вертолет не може да бъде използван за полети, тъй като по него трябва да се извършват регламентни ремонтни дейности. Затова казвам, че наистина с тази динамика на пожарите и използването на вертолетите много бързо достигаме часовете за инспекции. В крайна сметка – трябва да си вършим работата, както и вертолетите трябва да летят изправни.

– Може ли да споменете при потушаването на кои пожари са участвали екипажи и хеликоптери от авиобазата?

– Работили сме по доста пожари. Първият, както споменах, беше в Арбанаси, община Велико Търново, след което този при Рилския манастир, при с. Марица, кв. Долни Воден на Асеновград, с. Искра, местности в Ямболско, Илинденци, Безмер, Лесово, с. Доситеево до Харманли, с. Скала…

– Кой от тези пожари беше най-сложен за гасене?

– Потушаването на огъня изисква изключителен опит от екипажите. В летателно отношение най-сложни са пожарите над 2000 м и в силно пресечен терен. Опасността е свързана с голямата надморска височина, при която възможностите на хеликоптера рязко спадат. Обикновено има и силен вятър, който, преминавайки през билата и върховете на планините, създава ротационни процеси и ротация във въздушната маса, и е опасно за самия вертолет. Пресеченият терен ограничава маневрирането на вертолета. Трудности създава и задимяването на местността… Много са факторите, които влияят на безопасността на полетите. Опитваме се, колкото е възможно, да минимизираме този риск, естествено, с добра подготовка на екипажите.

– Как се справиха със задачите си новите командири на екипажи, които за първи път участваха в гасенето на пожари?

– Имаме нови командири на екипажи на „Кугар“ и на Ми-17. Предходни години те вече са участвали в гасенето на пожари като втори пилоти и имат опита, визията и знанието как се гаси един пожар. Преминали са подготовка в рамките на нашите програми за изпълнение на тези задачи и са получили необходимия допуск. Така че аз съм спокоен и убеден, че те се справят на нивото на по-опитните пилоти, които от години ги използваме за гасене на пожари. Новите командири на екипажи са също опитни пилоти и много добре знаят докъде са техните възможности и за тях винаги безопасността е на първо място, за което им благодаря. Имаме и много втори пилоти, които се включват в екипажите на „Кугар“ и Ми-17, и догодина те ще бъдат командири, участващи в полети за гасене на пожари. Това ни е перспективата. Опитвам се да създам една обстановка за предаване на опит към по-младите командири на екипажи.

– Обменихте ли опит с екипажите на летателни средства от другите държави, които участваха в гасенето на пожари, и по-сложна ли стана организацията на тази дейност?

– Имаме такъв опит, не за първи път работим съвместно с екипажи на самолети и вертолети от други страни. Самите ние сме участвали в международни мисии, като тези в Северна Македония и Черна гора. Стандартите са едни и същи. Естествено, ефективността е една при един или два вертолета, а съвсем друго е да участват 7–8 вертолета в гасеното на огъня. В сложния пожар над Илинденци повече от седмица работеше пилот координатор на земята заедно с радиомеханик и радиостанция. И той координираше дейността на различните летателни средства и на колегите пожарникари. Чрез командването на ВВС организирахме и дозареждане с гориво на вертолетите на земята в район до град Сандански. По този начин обезпечавахме непрекъсната работа и въздействието върху пожара.

– Как се отразява гасенето на пожари на другите видове подготовки и дейности?

– При използването на вертолетите за гасенето на пожари имаме трудности с воденето на другите подготовки. Но въпреки това се стремим да не допуснем прекъсването им по видове и условия за пилоти. Водим полети, особено дневно-нощни, с три типа авиационна техника. Използваме тъмните часове на денонощието, когато не гасим пожари, за да изпълняваме разнородни задачи, предимно по подготовката на екипажите за сертифициране. Все още имаме затруднение при осигуряването на т.нар. „лафети” – стойки за картечниците на борда на вертолет „Кугар“. Очаквам в най-скоро време да ги получим от Института по отбрана, защото процедурата бе дълга, но, слава богу, вече приключи. Проблемът е, че в момента ни е забранено да провеждаме стрелби на полигони, особено на нашия авиационен полигон „Елена“ заради пожароопасния период. Мога да кажа, че вече успешно извършихме ротация на един военнослужещ, който работеше в Центъра за обучение на пилоти за специални операции в Задар (Хърватия). Вече имаме нов колега, който замина там на 1 август и ще работи в Задар в рамките на следващите 3 години. Този Център е изключително полезен за нас. С пълна сила върви реконструкцията в нашата авиобаза. Фирма изгражда нови рульожни пътеки, нови стоянки и големия хангар за вертолети „Кугар“. Надявам се до края на годината това да се случи.

– Какво предстои на авиобазата в близко време?

– През октомври предстои сертификация в Унгария на два наши вертолета „Кугар“ за специални операции. От началото на септември започва съвместен курс със словенски инструктори, който ще ни бъде изключително полезен за покриването на изискванията за тази сертификация. Ще извършим полети с очила за нощно виждане в група, изпълнение на задачи по инфилтрация и ексфилтрация на групи със специално предназначение. Всичко това е под егидата на нашия Център в Задар. През есента ни предстои курс за оцеляване в планинско-гориста местност. Ще участва вертолет „Кугар“ за изпълнение на задачи по бойно търсене и спасяване. По този начин се обучават и пилотите на самолети, които трябва да знаят как да оцеляват във враждебна среда и как да бъдат ексфилтрирани от място в обсега на противника. Очаквам за догодина да имаме и повече планирани международни учения. Завършването на реконструкцията на нашата инфраструктура ще бъде от голямо значение, за да можем да приемем екипажите от другите страни и да провеждаме адекватна съвместна подготовка по време на тези международни учения.

– Осигурена ли е приемствеността най-вече на летателния състав от авиобазата?

– Осигуряването на приемствеността на летателния състав е голям проблем за нас. Двама от нашите млади и опитни пилоти например предпочетоха да отидат в системата ХЕМС – т.нар. въздушни линейки. От няколко години в нашите редици не е постъпвал випуск от военновъздушното училище. Имам уверението на Командването на ВВС, че от догодина нещата ще се променят и първите 12 пилоти на вертолетна авиация ще пристигнат при нас. Очакваме ги с радост, защото трябва да има нови попълнения в редиците, за да осигурим приемствеността, преди да се получи празнина между поколенията.