Все по-очевидна става нуждата в Сърбия да има промяна. Каквото и да си говорим, толкова продължителни протести, които студентите организираха и продължават да провеждат на територията на страната, не могат да бъдат пренебрегнати и класифицирани като някаква прищявка на гневни млади хора, които не знаят какво искат. И които едва ли не излизат на улиците и на площадите само и само да не ходят в залите и аудиториите на висшите учебни заведения, където всъщност им е мястото и откъдето започнаха своя марш. Не, това не е случайно и управляващите в Белград начело с президента Александър Вучич го знаят. При това го осъзнават отлично, защото виждат, че каквито и пропагандни, управленски и организационни хватки, познати от практиката още от времето на диктатора Слободан Милошевич да прилагат, енергията на протеста не намалява.
Оказва се, че младите хора имат солидно чувство за справедливост, за истина и лъжа, което им дава силата да издържат на натиска върху тях и да държат жива първоначалната идея, която ги събра и ги изкара на улиците. Нали ви прави впечатление фактът, че във всяка информация за поредния организиран от тях протест се споменава първопричината. А тя е онази нелепа катастрофа с падналата козирка на гарата в Нови Сад, която отне живота първоначално на 14 човека, които после нараснаха с още един, а вече са 16. Помните ли кога стана това? На 1 ноември миналата година! Още в първите си лозунги младите хора поискаха справедливост както при посочването на виновните за инцидента и жертвите, така и за разчистване на корупционните практики, които не са никак рядкост в битието на държавата. Никакви политически лозунги, никаква партийна обвързаност, дори никакъв стремеж за изтъкване на някакво лидерство. Как се поддържат толкова време единство и енергия на един протест, който по масовост в отделни моменти учуди дори свикнали на подобни прояви хора в самата Сърбия и особено извън нея? Минаха различни сезони, календарът завъртя почти цяла година и нещата продължават да стоят така, както започнаха. Само младите хора станаха по-зрели, може би заради старото правило, че в такива ситуации една година се равнява на десет.
Вече написах, че някак си естествено протестите се изостриха. Политолозите веднага пуснаха в ход своята терминология и ги „радикализираха”. Нека да е така, ако това е по-разбираемо, макар че всички разбираме за какво става дума – за сблъсъците на властта и нейните сили за опазване на реда с протестиращите. Това беше неизбежно и лично на мен ми се струва, че който и да е предизвикал или провокирал насилието, най-доволен от това би трябвало да е президентът Вучич. Защото такива прояви му дават повод да конструира нови обвинения срещу студентите, които да нанесат вреда на досегашната представа за протеста им като мирен. А на неговата вярна сътрудничка – председателят на сръбския парламент (Скупщината) Ана Бърнабич, да развие цяла теория за края на един етап на внесената отвън „цветна революция” в Сърбия и старта на втората й част.
Вижте какво каза бившата премиерка на страната и активен член в ръководството на управляващата Сръбска прогресивна партия. Пред журналисти тя констатира, че целта на първата фаза на „цветната революция” е била да се предизвикат омраза и дълбоко разделение в обществото. Сега започвала втората, която щяла да се отличава с „терор и насилие”. Нещо повече, това щяло да бъде подготовка за третия етап, в който щели да се появят „хора, които да наложат решение за някакво връщане към мира и стабилността”. „Ако някой си мисли, че става дума за насилие заради самото насилие – не е така. Това е втората фаза – терор и насилие, за да се създаде картина на пълен хаос, загуба на контрол и цялостна дестабилизация на нашата страна”, каза Бърнабич. В Сърбия и в Белград няма да има нов Майдан, заключи председателят на парламента, отхвърляйки всякакви спекулации за нуждата от външна намеса в успокояването на ситуацията.
Бърнабич заяви още, че властите щели сами да се справят с напрежението с демократични средства. Което звучи добре като намерение, но противоречи на заплахите на Вучич, който се закани, че ще пусне в употреба цялата мощ на държавата Сърбия, за да тури ред по площадите и улиците. Едно от тези „демократични средства” също вече е на улиците и площадите. Това са активисти и симпатизанти на управляващата Сръбска прогресивна партия, организирани на контрамитинги из цялата държава. За последния уикенд бе отчетено, че около 70 000 от тях са участвали под лозунга, че няма да допуснат хаос и насилие в страната. От полицията уточниха, че става дума за 69 776 човека. Подобна прецизност само ражда подозрението, че когато изкарваш хората по списък… нали се сещате. Засега „близки срещи” между двете движения се избягват, но в бъдеще – кой знае…
Публична тайна в Сърбия е, че много малко са онези медии, които все още са извън контрола на президента. Едно печатно издание, което все още не е в списъка на послушните, тези дни направи преглед на вербалното поведение на Вучич по отношение на протестиращите студенти. От първите дни след трагедията в Нови Сад и първите прояви на недоволство, та до днес. „Справката” бе изготвена по повод на поканата на Вучич към студентите да дебатират открито пред телевизионните камери, за да видят хората кой е прав и кой не. Няма да я цитирам цялата, макар че тя е отлична демонстрация на постепенната, но устойчива промяна в езика и риториката на държавния глава, който от обидни квалификации към студентите в началото днес, изправен пред новата ситуация, е склонен дори да разговаря публично с тях. В самото начало на студентските протести – на 21 декември м.г., на пресконференция в Белград Вучич изтърси фраза, която се превърна в антологична за отношението му към младите хора навън. „Да изляза и да ги обиждам, да изляза и да се бия, да извикам „Кобрите”, за да ги разпилеем всички, щяха да ми трябват не повече от шест-седем секунди.” А на 9 юли тази година на официалния профил в Х на Сръбската прогресивна партия от студентите бе написано: „Преговори с терористи, които искат да съсипят държавата, няма да има”. Днес самият Вучич ги кани пред камерите да дебатират, като мило и бащински заявява, че те, протестиращите, имат право да разговарят със своя президент. Класически пример на демагогия.
Студентите, разбира се, отказаха, препоръчвайки на президента да насрочи парламентарни избори и по време на кампанията да разменят своите послания към избирателите. Така е по-легитимно и демократично. И който каквото има да каже, да го направи тогава. В същото време се появиха и подмятания, че една от причините за отказа на студентите на повика на Вучич е тази, че не е ясно кой от тях би отишъл да ги представлява. Това би било знак на някакво лидерство, от което пък младите хора досега се пазят. Някъде от дълбините на забравата се обади онзи, да, онзи Войслав Шешел, лидерът на Сръбската радикална партия и обвиняем от Трибунала в Хага. „В цяла Сърбия има само един-единствен човек, който би могъл да се появи по телевизията с Александър Вучич. Няма да ви кажа името му, но всеки път, когато го погледна в огледалото, се чудя колко е остарял и посивял”, написа Шешел. Да, освен самохвалството и нахалството, и наглостта нямат граници.
Че Сърбия се нуждае от промяна става все по-очевидно. Някои вече я виждат в лицето на Новак Джокович – тенисистът и спортист със световна слава, който даде своята подкрепа на студентите и техните искания. Даже вече има и изграден профил на Ноле, в който са очертани неговите позиции по най-важните въпроси на вътрешната и външната политика на страната. Сериозна работа! Да не говорим за онзи симпатичен списък на политици, държавници, крупни бизнесмени и други известни личности от планетата, които го аплодират и на които той би могъл да разчита за разбиране, помощ и сътрудничество в името на Сърбия. Всичко изглежда толкова добре и логично, че човек се пита – а защо не? От световните спорт и слава до успешната политика може да има само една крачка. И Джокович би могъл да я направи! С избора да живее със семейството си в Гърция той само потвърди неприемането на пътя, по който управляващите водят Сърбия.
А пък лично на мен тази прогноза ми даде основание да поставя такова „тенис” заглавие на материала. Вижте го отново!
