Военно-духовната институция у нас е била подредена в строго йерархично отношение и всеки един кавалерийски и пехотен полк е имал военна църква, както и полеви военен параклис.
Това каза, представяйки взаимодействието на църквата и армията в началните десетилетия на Третата българска държава (края на XIX, началото на XX век – б. р.) свещенослужителят в храма „Св. Архангели” във Военната академия (ВА) „Г. С. Раковски” протойерей Йордан Божилов, по време на неотдавнашен форум в Черепишкия манастир. В светата обител с участието на генерали, офицери и духовници бяха обсъдени възможностите за възстановяване на военното духовенство във войската.
По време на дискусиите стана ясно, че в цяла Европа, включително сред съюзниците ни в НАТО, единствено България, РС Македония и Албания нямат в армиите си военни свещеници.
Още с обявяването на Търновската конституция у нас се залага идеята, че основната господстваща религия е православието и на базата на тази идея започва да се изгражда нормативната база, защото съществуването на институцията военно духовенство в армията няма как да се случи, без да има заповед, заяви протойерей Божилов, който е полковник от запаса. По думите му първата заповед на военното ведомство, в която се нарежда изпълнение на обреда изповядване и причестяване на военнослужещите, е от 1880 г. През 1887 г. с циркулярно писмо се определят празниците във войската. Денят на Св. Георги Победоносец е посочен като празник на българската войска, а всеки вид въоръжени сили има свой празник, на който закрилник е отделен светец.
Фото Красимир Тодоров
През 1891 г. е издаден първият закон, който регламентира статута на военното духовенство. На тази база се издава „Положение за гарнизонните свещеници”. „Гарнизонните свещеници в мирно време са обгрижвали духовните нужди и потребности и са възпитавали военнослужещите в нравствено отношение. Във военно време е била създавана институция на полковите свещеници”, каза протойерей Божилов.
Приблизително по същото време в отделна глава на Устава за вътрешната служба се регламентират основните изисквания за изпълнение на духовните потребности на всеки воин в армията – войник, сержант, подофицер, офицер. Според текстовете войниците са задължени да участват в сутрешните и вечерните молитви, а когато са свободни от служебни наряди в неприсъствени дни, посещават божествените на религията си храмове. „В скоби е записано в устава – църкви, джамии, синагоги.
Тоест, обръщано е внимание и на хората от другите вероизповедания, които служат в армията. Това е една добра отправна точка към сегашните критици, които казват – ама ние не можем да възстановим военното духовенство, защото има и други религии. Да, има. И те са хора с духовни потребности и в една бъдеща нормативна уредба трябва да бъде отбелязано и тяхното изповедание”, сподели протойерей Божилов.
В историческия си разказ по темата той посочи, че през септември 1944 г. настъпва коренна промяна и военно-духовната институция престава да съществува. „Прави се опит да бъде заменена от партийно-политическия апарат на ЗКПЧ-eтата, които се опитват по някакъв начин да поемат нравственото възпитание в свои ръце, но разбира се – дълбоко идеологизирано”, каза свещеникът. Той допълни, че с демократичните промени през 1989 г. тези времена си отиват. „Но оставят едно тъжно наследство – най-уродливото си чедо – атеизмът. Това не е моя мисъл, цитирам уважавания от мен професор Иван Желев (преподавател в Богословския факултет, директор на Дирекция „Вероизповедания” в Министерския съвет от 2002 до 2008 г. – б. р.).
Наистина е така и ние всички сега черпим от горчилката на атеизма – в образованието и във всяка една друга сфера, както и в сферата на военното духовенство”, посочи духовникът.
Той допълни, че в наши дни значими събития за армията се провеждат с участието на Българската православна църква (БПЦ). Става дума за Богоявленския водосвет на 6 януари – Празникът на Българската армия – 6 май – Гергьовден, отдаването на почит към загиналите воини на Архангелова задушница, водосветите по различни поводи и други събития.
„В новия Устав за войсковата служба (в сила от 21 юли 2025 г. – б. р.) има раздел в глава 22 – „Военни ритуали с участието на БПЦ”, в който са описани действията на войските при Богоявленския водосвет, по време на Архангелова задушница, на водосветите при различни начинания – освещаване на обекти, на бойни знамена, водосвети за откриване на новата учебна година.
Също се предвижда и при изпращане, и при посрещане на контингенти от мисии в чужбина да има участие на духовници”, заявява свещеникът.
Той посочва и какво е необходимо да се направи, за да стане възможно възстановяването на военното свещенство в армията. На първо място – законово да бъдат уредени и закрепени взаимоотношенията между БПЦ и Българската армия. Следва проучване и оповестяване на националния и историческия опит, както и изучаване на опита на съюзниците ни от НАТО. Според протойерей Йордан Божилов са много важни и повишаването на личната информираност и духовната култура на военнослужещите, като за това значима роля могат да играят ВА, НВУ и военните училища, където се възпитават командният състав и като цяло – кадрите за армията.
