– Г-н капитан I ранг, по нашето Черноморско крайбрежие постоянно се раждат нови светещи навигационни знаци. Има даже и „сватбарски фарове“ (в заведения, където организират сватбени тържества), имитационни фарове и т.н. Всъщност колко са истинските български черноморски фарове?
– По нашето крайбрежие има десетки светещи навигационни знаци. Затова трябва да уточним, че морски фар е този светещ знак, излъчващ светлина, която се вижда на дистанция повече от 10 морски мили, а останалите светещи навигационни знаци се наричат огньове. Съгласно Закона за морските пространства вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България навигационното осигуряване на корабоплаването в териториалното море, вътрешните морски води, каналите и акваторията на пристанищата се осъществява от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) освен в случаите, в които това е възложено на Министерството на отбраната. В съответствие с това Хидрографската служба отговаря за седем фара – Фар Шабла, Фар Калиакра, Фар Галата, Фар Емине, Фар Св. Анастасия, Фар Св. Иван, Фар Маслен нос. Осмият фар, този на нос Екрене, бе угасен преди 20 години поради активни свлачищни процеси. Той бе и най-новият – запален през 1960 г., а излъчваше светлина, видима на 25 морски мили. Фар Варна и Фар Бургас се поддържат от ДППИ. Има и една пряка колаборация между нас и ДППИ – входните светещи навигационни знаци за басейна на Пристанище Варна–изток (известни като „Зеленото фарче“ и „Червеното фарче“). „Зеленият“ се поддържа от тях, а „Червеният“ (разположен във Военноморска база Варна) – от нас.
– Има ли разлика във функциите, които изпълняват фаровете в наши дни, в сравнение с тези от близкото и далечното минало?
– Няма разлика във функциите, които изпълняват фаровете – както в миналото, така и в настоящето. Те служат за осигуряване на безопасността на корабоплаването, обозначават опасни места от брега, скали на неочаквани места, както и за безопасно навлизане на кораби в пристанищата и плавателните канали. Работата им се състои в това през тъмната част на денонощието периодично да светят. Когато светлината на фара не може да се види – при намалена видимост, например в мъгла, с наутофон (звуков сигнализатор), се излъчва периодичен сигнал за оповестяване на корабите при тяхното приближаване на брега. Това понякога се извършва дори и през светлата част от денонощието. Звуковият сигнал е първата буква от наименованието на фара от морзовата азбука.
– С какво всъщност светят днес фаровете?
– Към настоящия момент използваме два вида осветление за фаровете. Единият вид са използваните в миналото фарови глави, модернизирани многократно през годините. В началото и докъм 1932 г. те са работили с газово чорапче с оптически апарат с въртящ се механизъм, след което се електрифицират – чрез електропреносната мрежа с дизелов електроагрегат или с акумулатори. Вторият вид осветление е с фотоволтаичен панел и светодиоден осветител с кръгово действие с автоматично токозахранване.
– Какъв навигационен ориентир е фарът?
– Морският фар (в старите карти и лоции – маяк) е навигационен ориентир, който се използва за идентифициране на брегови линии и определяне на местоположението на корабите. За да се улеснят корабите при навигацията в опасни зони и плитчини, кулата на фара има характерна форма. Тя може да има и различна цветова схема, която ясно се различава през деня. През нощта се използват секторни светлини, проектирани по такъв начин, че да позволяват да се определи от коя страна корабът се приближава към фара. Фарът на остров Св. Анастасия например има бял и червен сектор, като червеният е опасен сектор, води към опасност (плитчини, скали), които трябва да се избягват от вахтените офицери на гражданските и на военните кораби.
– Като стана въпрос за излъчваните светлини, как корабоводителите разпознават „визитната картичка“ на всеки фар?
– Мореплавателите не могат да се объркат, защото всеки фар си има своя характеристика на светене. Обикновено излъчваната от фара светлина е бяла, групово пробляскваща, периодична, с редуване на светлина и тъмнина, с различна продължителност. Например характеристиката на Фар Шабла е къс, къс и дълъг сигнал, на Фар Калиакра – къс и дълъг сигнал, на Фар Галата е три къси сигнала. Всеки фар е нанесен на навигационните карти и лоциите с характеристиките си на светене, с което лесно може да се опознае и корабоводителите са в състояние да определят точно мястото си, дори само с един фар по пеленг и дистанция. В днешно време корабоводителите плават основно по GPS и рядко използват старите методи за определяне на мястото на кораба, а към тях се пристъпва тогава, когато по някаква причина липсва GPS сигнал. Никой не е застрахован от такава ситуация, затова, докато корабите плават, фаровете ще светят!
– „Угасеният“ Фар Екрене е бил най-новият, а кой е най-старият?
– Фар Шабла! Той не е само най-старият. Той е най-високият, най-колоритният, най-импозантният, най-обичаният от художници, писатели, журналисти и поети. За него са издадени две български пощенски марки. Той е и най-посещаваният в Дните на отворени врати. Фар Шабла е най-северният български фар и е разположен на най-източната точка на Република България. Сведения за светещ фар по тези места има още от втората половина на ХVIII век. Запазено е и описание на камък от градежа на фара с дата 1182 г. по ислямското летоброене, съответстваща на 1765 г. Също така има рисунка от 1844 г. на която фаровата кула е изобразена без караулката от южната страна на фара. По време на многобройните войни между Турция и Русия фарът е повреден и изоставен. Прието е, че „рождената“ му дата е 15 юли 1856 г., когато фарът е възстановен. Така че през следващата година ще честваме 170 години от запалването му.
– Какви предания и легенди са останали от миналото на по-старите фарове?
– На Фар Маслен нос съществува легендата, че периодично местното население поставяло на шията на крава запален фенер. Качвали я на високата поляна, далеч от брега, и когато тя си поклащала главата, имитирала светлината на фара и обърквала корабоводителите. В този район Вълчан войвода е ограбвал морските кервани. От разбитите лодки се е разливал зехтин и това е една от версиите за неговото име – Зехтин Борун, оттам произлиза името на носа – Маслен нос. Такава легенда се разказва и за населението край Каварна, което е постъпвало по същия начин, като е използвало крава с фенер на Чиракмана – белият баир южно от града. Вероятно в тези легенди има голяма доза истина, защото преди 140 години в „Държавен вестник“ е публикуван Закон за митническите стражари, като едно от техните задължения гласи: „Конните стражари от постовете на морския бряг и на р. Дунав са длъжни да наглеждат да не се строят по брега лъжливи фарове (маяци) и да не би да се кладе (запалва) огън по брега на 5 часа разстояние (пеш) от законно устроения фенер по морските брегове, за да не се заблуждават и разбиват кораби по брега“.
– Престижна ли е днес професията пазач на фар?
– Прогнозата ми е, че докато има фарове, ще има интерес към тази професия. През тази година назначих 35-годишен „младеж“, който имаше много голямо желание да работи на фар. В разговор с мен сподели, че това е детската му мечта, и аз се радвам, че успях да я удовлетворя. На всеки фар са назначени по 5 фаропазача, които работят на смени, като носят дежурство с продължителност 24 часа. Основната им отговорност е да поддържат денонощната светлина на фара и да осигуряват техническата изправност на оборудването. Професията на фаропазача изисква висока степен на отговорност. Той трябва да притежава разностранни умения, а не на последно място – да е способен при необходимост да прояви лична смелост и готовност да рискува себе си в името на спасението на бедстващите моряци.
