От Генуа се отправяме към популярното градче Портофино. То е известно като любимо място и
убежище от делничната суета за звездите – певци, артисти, художници. Тръпнем обаче не само от срещата с туристическия бисер, а защото ни предстои да го достигнем с кораб.
С автобус се придвижваме 20-ина километра до градчето Камоли. Там от пристанището се качваме на 100-местния туристически кораб и даваме пълен напред. Разстоянието е малко – едва около 10–12 км, колкото да обиколим вдадения в Лигурско море полуостров. Но плаването е пълно с вълнение – и в пряк, и в преносен смисъл.
Вълните достигат 2 м и идват от всички страни. Корабът героично се бори с тях, макар че те го клатят във всички посоки. Някои от пасажерите се превиват от прилошаване. Други се опитваме да щракнем героичен кадър, без някоя вълна да ни грабне фотоапарата от ръцете.
Но като цяло, в кораба настроението е приповдигнато. Група от испанки на почтена възраст през цялото време си разказват на висок глас смешки и се превиват от смях, без да им пука за вълните.
След половинчасови емоции пристигаме в Портофино. Заливът е вдаден в сушата, направо е врязан с лек завой във високия хълм. Околните стръмнини служат за естествен вълнолом и морето в залива е спокойно като езеро.
Преминаваме през шпалира от яхти и лодки и с облекчение стъпваме на брега. Портофино може да бъде обгърнато с един поглед. Това, което виждаме, има едно име – красота. Романтично, сгушено в хълма шарено градче като забавен декор от детска приказка. Заливът е обгърнат от долепени една до друга 4–5-етажни постройки, всяка боядисана в отделен цвят, предимно от топлия светлинен спектър. Пред огърлицата от сградите, потънали в зеленина и цветя, има неголям площад.
Туристите сме много, но не чак толкова, че да е трудно за придвижване. Едни решават да поседнат за кафе, сладолед или пица в някое от многобройните заведения около площада. Други си избират посока и тръгват да изследват градчето.
По стръмна пешеходна алея вляво от площада се изкатерваме до църквата „Св. Георги”, датираща от XII век, разрушавана и възстановявана през следващите столетия. На масивната порта на храма откриваме
релефно изображение на светеца, почитан от целия християнски свят. От площада пред църквата се открива великолепна гледка към Портофино, както и към морето от другата страна на полуострова.
Слизаме отново до пристанището. От него към дефиле през хълма води по-широчка улица, около която магазини предлагат модни облекла на световноизвестни марки. След около 200 м градът свършва, като на още 100 м по дефилето има малък квартал от 20-ина постройки. Там някъде през хълмовете е и пътят, който свързва сухопътно градчето със света. Въпреки известността и ежегодния наплив от хиляди туристи Портофино е миниатюрно селище с около 400 жители.
Край площада присядаме на пейките току до водата, в която се мяркат сенките на едри риби. Градчето Портофино става известно още при зараждането на масовия туризъм през XIX век. Славата му се разнася особено през втората половина на XX век и днес то е хитов световен туристически обект.
Тук са живели френският писател Ги дьо Мопасан, изобретателят на радиото Гулиелмо Маркони и други известни личности. Певецът Андреа Бочели прави на площада в Портофино внушителен концерт през август 2012 г., записан изцяло под името Love In Portofino. Песен със същото име изпява преди това – през 1959 г. френската певица Далида. В Портофино известните режисьори Микеланджело Антониони и Вим Вендерс снимат филми. Тук писатели и художници са създавали творбите си, вдъхновени от приказния колорит на това уникално място.
Хвърляме малко трохи на местните гълъби и отново се качваме на корабчето. Стоически издържаме мореплавателските изпитания и с усмивки стъпваме на брега, откъдето да се придвижим към Генуа с автобус. Струва си всяко туристическо усилие, за да изпиташ, макар и за ден, приказното преживяване Портофино.
