Автор: Марк СТАСИНОВСКИ
В началото на юни т.г. с помощта на т.нар. FPV дронове украинското външно разузнаване нанесе сериозен удар по руската стратегическа авиация, като унищожи или повреди близо 20% от оперативно готовите Ту-95 и Ту-22 на противниковите Военно-космически сили. В първоначалните дни след атаката мнозина обясниха този успех с добрата украинска подготовка и вече познатото некомпетентно командване на руската армия.
Тези фактори наистина изиграха важна роля при украинския удар, но от изненади не е застрахована и авиационната техника в развитите държави. Две седмици след украинската атака в Русия Великобритания също попадна под прицел – няколко активисти нахлуха с тротинетки в авиобаза на британските ВВС в Брайс Нортън и вандализираха въздушни танкери с чукове и спрейове. Макар и с малки щети, инцидентът беше грандиозен гаф, показващ колко уязвими на атаки са тези обекти дори в държави – членки на НАТО.
Бомбардировач за $2,1 млрд. под открито небе.
И ако си мислите, че това няма как да се случи на най-добрите, вижте двете сателитни снимки – първата е на американски стратегически бомбардировачи Б-2 в базата Диего Гарсия преди ударите в Иран през юни т.г., а другата е на китайски стратегически бомбардировачи Н-6, паркирани под слънцето без прикритие. В случая с Б-2 говорим за бомбардировач, който заедно с оборудването струва $2,1 млрд. бройката.
Проблемът е следният – как можем да защитим това крехко и страшно скъпо оборудване в ера, в която различни държави, групировки, та дори и отделни индивиди могат само за $500 или $1000 да купят и сглобят муниции, с които да нанесат прецизни и потенциално тежки удари по военно оборудване и инфраструктура от критично значение.
Източник: The Israeli Times
Има един универсален метод, който съществува, откакто свят светува, и той е просто да сложиш преграда между опасността и това, което искаш да опазиш.
Самолетните хангари не са последният писък на технологията, те вероятно са създадени не по-късно от ден след самолета. Модерните укрепени хангари са скъпи (от $5 до $10 млн. в зависимост от размера и вида на защитата), но за сметка на това дават високо ниво на предпазване срещу почти всичко, освен специално разработени за тази цел муниции. Импровизиран FPV дрон не може никога да пробие такова укрепление.
Кинетична и некинетична отбрана
Дотук добре, строежът на укрития трябва да е задължителен елемент от охраната, но това не е пълното решение. Един самолет има нужда от писта и трябва да излезе от укритието, за да излети. Често подготовката на полета се извършва извън хангара. По време на Шестдневната война през 1967 г. израелските военновъздушни сили масово ловят самолетите на арабските ВВС точно по време на излитане. Липсата на адекватна защита в този момент създава т. нар. оперативен прозорец, в който може да бъде предприета евентуална атака.
За да се гарантира сигурност-та в пълния спектър от такива въздушни заплахи, е добре да има няколко „слоя“ за защита. Първото е използване на средства за радиоелектронна борба, които да покриват периметъра и да заглушават честоти, използвани от различни видове електроника и дронове. Това би било достатъчно, за да спре някой по-любопитен ентусиаст или аматьор, но е все още недостатъчно, за да стопира една добре планирана координирана атака. С помощта на оптични кабели или ползване на различни честоти и дори изкуствен интелект един нападател може да заобиколи заглушаването. В такива ситуации единственият начин да спреш заплахата е да я унищожиш физически. За това има множество средства – може да бъдат раздадени на охранителния персонал картечници и достатъчно муниции, да прострелват небето, ако видят дрон над летището, или пък да бъдат подредени зенитно-ракетните системи, пазещи летището от по-сериозни заплахи като самолети и балистични ракети, но тогава ракети за стотици хиляди долари ще стрелят по дронове за 1000 лв. Както можем да предположим, това поражда повече проблеми, отколкото решава.
Охранителите на летището трябва да имат оръжие и да могат да го ползват срещу дронове, но това не е решение само по себе си – има нужда и от специални системи, разработени да спират подобни заплахи. Оръжията за поразяване на такива бавни цели не са нови модели и по депата все още са останали машини от Студената война като нашата „Шилка“ или немските „Гепард“. Макар и остарели, този вид оръжия преживяват своя ренесанс през последните години, когато всеки разбра, че няма как да свалят стотици дронове със скъпи ПВО ракети. На пазара има и нови предложения като немския „Скайнекс“ на „Райнметал“. Някой държави експериментират с лазерни оръжия, но технологията е далеч от готова за широко използване. Това, което прави тези системи добри, е възможността чрез автоматизирано насочване да бъдат сваляни цели като дронове на много ниска цена и с голяма успеваемост. Следователно, придобиването и разполагането на такива системи на обекти от ключовата инфраструктура е задължително, за да се затворят всички прозорци, през които може да бъде предприета такава атака.
Източник: Х
Физическа обезпеченост, трениране и наблюдение
Ако дотук се фокусирахме изцяло върху заплахата от дронове, то сега ще отделим внимание на по-широката охрана на стратегическите обекти. Няма голямо значение дали можеш да се защитиш от дронове, ако дузина тийнейджъри нахлуят с тротинетки на пистата и вандализират самолети за милиони. Следователно физическото подсигуряване на периметъра е задължително – това значи добре сложени огради, наблюдение, бодлива тел, редовни наряди и разработени протоколи за охрана. Спойката на всичко това са редовните и истинските учения, които да симулират такива ситуации и да поставят персонала в близки до реални условия. По този начин методите на реагиране могат да бъдат рафинирани, а грешките изгладени с времето.
На последно място, но не и по важност, е да има добра взаимна работа и обмяна на информация с органите на МВР, които до голяма степен са очите и ушите на местно ниво. Те имат нужните способи за събиране на информация и законовото право да действат превантивно и да спрат потенциални заплахи преди да се стигне до атака – без тяхната помощ охраната на военните обекти става много по-трудна дори и ако са взети всички мерки и заплахата се приема сериозно.
Нови заплахи и стари проблеми
След Студената война масово престанахме да приемаме сериозно заплахата от саботаж и атаки в собствените си държави. Руснаците помислиха, че разстоянието е достатъчен щит, британците – че никой не би посмял да прескочи оградата на военна база, но всички разбраха, че са се излъгали.
Днес масовото разпространение на новите технологии – най-вече дронове, радикално променя играта на бойното поле, но ролята на безпилотните летателни апарати в саботажи и операции в тила на врага е не по-малка заплаха. Какво би се случило, ако, да речем, догодина по време на летните пожари някой по една или друга причина се опита да саботира хеликоптерите, които играят важна роля в гасенето? Заплахата е налице, въпросът дали ще сме готови за нея.
