В първата си академична лекция във Военната академия „Г. С. Раковски” министърът на отбраната Атанас Запрянов подчерта, че във фокуса на обучението и подготовката на бъдещите военни командири и цивилни лидери трябва да бъдат новите технологии и тяхното приложение във всички оперативни домейни.
„Нашите военнослужещи трябва да бъдат подготвяни с поглед към новото, а не към наследството от времената на Студената война. Те трябва да усвояват новите платформи и приложението на изкуствения интелект в отбраната.
Войната в Украйна разруши европейската архитектура за сигурност и коренно промени стратегическата среда. Напълно споделяме съюзната оценка в Стратегическата концепция на НАТО, че днес „Русия е най-значителната и директна заплаха за сигурността на съюзниците и за мира и стабилността в евроатлантическата зона”. Същевременно НАТО не търси конфронтация и не представлява заплаха за Руската федерация”, посочи министър Запрянов.
По думите му, с втория мандат на Доналд Тръмп като президент на САЩ е в ход необратим процес на ребалансиране на трансатлантическите отношения в посока поемане на повече отговорност и тежести в отбраната от страна на европейските съюзници в НАТО, които да отговарят на техния икономически и демографски потенциал.
„Убеден съм, че
ролята на САЩ за сигурността на Европа
ще запази своето ключово значение и занапред и сигурността на САЩ ще остане тясно обвързана с тази на нашия континент. Интересът на САЩ е НАТО да се запази като силен и устойчив съюз. Поемането на повече отговорности от европейските съюзници допринася именно за това. Ето защо, вярвам, че трансатлантическата връзка, именно чрез намирането на новия баланс, ще бъде заздравена.
Що се отнася до българската отбрана, НАТО остава нейният гарант. Алиансът е крайъгълният камък на нашата сигурност. Тук е мястото да споделя резултатите от историческата среща на върха на НАТО в Хага през юни, в която участвах. Лидерите на НАТО категорично потвърдиха единството на Алианса, непоколебимата ангажираност към колективната отбрана по член 5 от Вашингтонския договор и трансатлантическата връзка. Потвърдена беше оценката за дългосрочната заплаха от Русия и постоянната заплаха от тероризма. Съюзниците поеха нов ангажимент да инвестират за отбрана 5% от БВП. Препотвърдихме нашата непоколебима подкрепа за Украйна. Ангажирахме се да засилим трансатлантическото индустриално сътрудничество, да въведем новите технологии и иновациите в интерес на сигурността ни, да премахнем търговските бариери в отбранителната индустрия”, каза още в лекцията си министър Запрянов.
Той допълни, че ще продължи изпълнението на
утвърдените стратегически документи,
задаващи рамката на отбранителната политика до края на 2032 г., а именно – Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2032 (Програма 2032) и Плана за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2026 г. (План 2026).
Стана ясно, че през първото полугодие на 2025 г. некомплектът от военнослужещи остава на нивото от предходната година, като запазва високата си стойност от 21,8%. Ниският процент на окомплектованост продължава да бъде сериозно предизвикателство за някои формирования. Комплектуването на доброволния резерв е в рамките на 16%. Запазва се тенденцията на липса на кандидати за сключване на договори за служба в него.
„Въведеният нов модел за определяне на базата за изчисляване на размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на военнослужещите и увеличението на техните заплати средно с 30% от началото на годината са крачки в правилната посока, които се очаква да доведат до спиране на отлива на военнослужещи и привличане на нови кандидати за военна служба”, подчерта военният министър.
Според него, България успешно е изпълнила ангажимента от срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г., като през 2024 г. разходите за отбрана са достигнали 2% от БВП. Това равнище обаче вече съвсем не е достатъчно, за да покрие нарасналите изисквания съм способностите. „На проведената на 24-25 юни среща на върха на НАТО в Хага постигнахме съгласие да увеличим разходите за отбрана, като до 2035 г. те достигнат до 5% от БВП. От тях 3.5% са за основни отбранителни разходи и са необходими за изпълнение на Целите за способностите. Останалите 1.5% са разходи, свързани с отбраната и сигурността, като например инфраструктурни проекти, национална устойчивост, отбранителна индустрия и други. Поради тази причина ни предстои да разработим Национален план за увеличаване на инвестициите в отбраната, което ще позволи ускорено изграждане и развитие на отбранителните ни способности”, подчерта министър Запрянов.
Предвид новата стратегическа среда и нарасналите изисквания към способностите скоро ще се проведе нов Преглед на
структурата на Въоръжените сили,
който ще приключи през първата половина на 2026 г. Предстои също така да се направи анализ и отчет на изпълнението на План 2026, след което ще се изготви и следващият План 2027-2032 г. Въз основа на всичко това ще се реши дали има необходимост да се актуализира Програма 2032 и евентуално да се внесат изменения и допълнения към нея. В тази връзка беше отчетена и необходимостта от изработване на нова Стратегия за национална сигурност.
„Продължава изграждането на корабите за ВМС. Настоящата година е силна и градивна за българската отбрана, защото получаваме също и нови самолети, а „ТЕРЕМ – ХОЛДИНГ” ще получи за асемблиране първите бойни бронирани машини „Страйкър”. Постигаме напредък и по редица други ключови модернизационни проекти, с които да осъществим дълго отлаганото превъоръжаване. Очакваме заявените средства по инструмента на ЕС „Мерки за сигурността на Европа чрез засилване на европейския военнопромишлен комплекс (SAFE)” да бъдат отпуснати и да стартираме заявените още девет проекта за модернизация.
С удовлетворение можем да отчетем, че в цялата им история българските Въоръжени сили не са имали 13 модернизационни проекта, всеки за над 100 милиона лева, както и редица други проекти под тази стойност”, сподели министърът на отбраната.
„По проект „Придобиване на нов тип боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка” вече пристигнаха първите два самолета F-16, като до края на годината ще получим общо осем от договорените за първия етап самолети. Продължава обучението на летателния и инженерно-техническия състав и подготовката на инфраструктурата на Трета авиационна база.
По проект „Придобиване на нови трикоординатни радари” на 16 юни 2025 г. с Франция подписахме Рамково споразумение за съвместно придобиване. България ще придобие
основното оборудване
за седем 3D радара и предоставянето на услуги, включително обучението на личен състав.
По проект „Придобиване на зенитно-ракетни комплекси” България се присъедини към Меморандума за разбирателство по инициативата на Германия „Щит на Европейското небе” за придобиване на наземни системи за противовъздушна отбрана със среден/голям обсег на действие. В изпълнение на Меморандума беше подписано и Програмно споразумение между министерствата на отбраната на двете страни относно съвместната покупка на зенитно-ракетни комплекси „IRIS-T SLM”.
Производството на първите машини „Страйкър” за Сухопътни войски започна и се изпълнява по план. До края на годината ще пристигнат част от машините от General Dynamics Land Systems за завършване на окомплектоването им в България. Окончателното сглобяване на машините ще е в „ТЕРЕМ-ИВАЙЛО”, Велико Търново. Така ще се открие възможност и за трансфер на технологии и организиране на производство на 30-милиметрови боеприпаси у нас в бъдеще. Доставката на машините ще бъде синхронизирана с доставката на управляемите противотанкови ракети „Джавълин”, за които също имаме договор със САЩ.
Конгресът на САЩ взе решение и тепърва ще водим
преговори с американската страна
за сключване на договор за придобиването на нови брегови противокорабни ракетни комплекси. Проектът е от ключово значение за попълване на дефицита от способности в тази сфера, в контекста на нарасналите рискове и заплахи в Черно море”, каза още военният министър.
Целта на инструмент „Мерки за сигурността на Европа чрез засилване на европейския военнопромишлен комплекс (SAFE)” e ускоряване адаптирането на отбранителната индустрия, увеличаване на наличността на отбранителни продукти и осигуряване на оперативна съвместимост и взаимна заменяемост в рамките на ЕС. Общият размер на инструмента е 150 млрд. евро, набрани от Европейската комисия на капиталовите пазари и гарантирани с бюджета на ЕС. България вече заяви интерес за участие в инструмента SAFE.
„В района на Кабиле и авиобаза Безмер започваме съвместно изграждане с Италия на съоръжения, в които ще бъде настанена бойната група на Алианса. Те ще имат капацитет да приемат бригада от около 5000 военнослужещи. Това е значителна крачка към укрепване на отбранителните способности на България и НАТО, което ще ни осигури възможности за бърза реакция при възникване на заплаха за нашата сигурност. Плановете предвиждат разширяване на казармен район „Кабиле” край Ямбол и изграждане на инфраструктура за многонационален дивизионен щаб в София. В Безмер ще бъде разположен авиационен компонент, с модерна система за командване и контрол. Това ще донесе икономически ползи чрез строителство, поддръжка и снабдяване.
Инвестицията е за над 100 млн. евро,
като част от тях ще бъдат осигурени по линия на НАТО. Предстои и подписването на споразумение с Италия за сътрудничество в областта на отбраната”, каза още по време на лекцията си във ВА министър Запрянов.
„Крайно време е да обърнем внимание и на въпроса за мобилизационната подготовка. Понастоящем комплектуването на запаса с военно подготвени български граждани е крайно недостатъчно. Осъществява се основно от освободените от военна служба военнослужещи и служители от структурите на системата за национална сигурност, както и от български граждани, преминали срочна служба в доброволния резерв и придобили начална и/или специална военна подготовка на доброволен принцип. Анализите на Министерството на отбраната показват, че броят на военно подготвените български граждани намалява с бързи темпове – средно по около 6% на годишна база от общата численост. За да имаме надеждна отбрана, трябва да има достатъчен резерв от хора, които да могат да бъдат мобилизирани“, каза още военният министър.
Акцент беше поставен и върху ефективно противодействие на дезинформацията, в което като добър пример бяха посочени Военният телевизионен канал и вестник „Българска армия”.
ВА приема слушатели във всички специализации
В първата си лекция министърът на отбраната направи подробен анализ на стратегическата среда
С тържествена церемония Във Военната академия „Г. С. Раковски” беше открита първата академична учебна 2025-2026 г. в системата на висшите училища в страната. Празникът започна с приема на строя от началника на ВА генерал-майор Стайко Прокопиев и водосвет, отслужен от свещеника в храма при военната Алма Матер.
За първи път през тази учебна година в Академията ще има слушатели във всички специализации.
По-късно обучаващите се в академията заеха местата си в киносалона, където слово произнесе генерал-майор Прокопиев. Първата академична лекция беше представена от министъра на отбраната Атанас Запрянов, който е и бивш началник на академията.
„Военната академия готви кадри и елита на нашите Въоръжени сили. Всички победи на нашата армия са изковани от военните командири, готвени в тази академия и славните страници от нашата история са били написани от нашите предшественици, които са били обучаеми тук”, подчерта в лекцията си министърът на отбраната.
„Днешната глобална среда на сигурност изисква ускорена модернизация на Въоръжените ни сили, особено в контекста на войната в Украйна, първата пълномащабна война в Европа след Втората световна война.
В този аспект националните приоритети са ясни: изграждане на силни, подготвени и модерни Въоръжени сили; гарантиране на оперативна съвместимост със съюзниците в НАТО и ЕС; реализиране на проекти за модернизация и не на последно място, развитие на човешкия капитал – защото армията е толкова силна, колкото са силни хората в нея”, подерта в словото си началникът на ВА генерал-майор Прокопиев.
Министърът на отбраната Атанас Запрянов посочи, че от усвояването и използването на новите технологии зависят способностите на Въоръжените сили, националната ни устойчивост и изграждането на конкурентноспособна на европейските и световни пазари отбранителна индустрия.
„Някои от тактическите прийоми за водене на военните действия във войната в Украйна оцеляват не повече от три седмици. Това показва за каква динамика говорим. На всяко действие на противника на тактическо ниво трябва да се намери противодействие от противната страна, иначе загубите ще са големи. Когато говорим за динамиката във внедряването на технологиите, които променят начина, по който ние водим бойните действия, характера и същността на боя, имам предвид това, че няма щампи и модели, които могат да се използват постоянно на бойното поле. Творческото начало навлиза все повече в сферата на военните действия на всички нива”, подчерта министърът на отбраната.
Той направи подробен анализ и оценка на стратегическата среда като на тази база представи приоритетите в областта на отбранителната политика и предизвикателствата, които стоят пред България и Българската армия, на основата на което могат да се дефинират основните задачи, които стоят на дневен ред.
Сред официалните гости на церемонията по откриването на новата военно-академична учебна година бяха представители на президентската институция, председателят на парламентарната Комисия по отбрана Христо Гаджев, заместник-министърът на образованието и науката Петър Николов, заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Михаил Попов, командири на видове Въоръжени сили, генерали, адмирали и офицери от БА, представители на други висши учебни заведения и на местната власт.
За учебната 2025 – 2026 година
В Специалност „Стратегическо ръководство на отбраната и Въоръжените сили” са приети 5 слушатели в редовна форма на обучение.
Във Факултет Командно-щабен са приети 34 слушатели в редовна форма на обучение и 11 слушатели в задочна форма на обучение.
Редовна форма:
В специализация „Сухопътни войски“ – 9
В специализация „Военновъздушни сили“ – 3
В специализация „Военноморски сили“ – 5
В специализация „Логистика“ – 5
В специализация „Комуникационни и информационни системи“ – 5
В специализация „Разузнаване, специални операции и електронна война“ – 7
Задочна форма:
В специализация „Военновъздушни сили“ – 3
В специализация „Военноморски сили“ – 3
В специализация „Логистика“ – 5
