Градът под тепетата се превръща в открита културна сцена
Двайсет и първият Есенен салон на изкуствата в Пловдив е открит. Пловдивчани и гостите на Града под тепетата по свой начин „затварят“ лятото с този празник – калейдоскоп от концерти, театрални представления, изложби, литературни срещи и улични шествия на артисти. Има за възрастни, има и за деца. Фестивалите и отделните събития продължават до 16 ноември.
Националните есенни изложби ще бъдат показани в Балабановата къща, Къща Хиндлиян и в Постоянната експозиция „Мексиканско изкуство“ в Градската художествена галерия, а входът е свободен.
Афишът на фестивала предлага много събития на сцената на Античния театър: „Грамофонът“ на Виктор Калев, мюзикълът „Коса“, концерт на Лили Иванова, Орлин Горанов с „Акага“ и „Тайният оркестър“, шоу-спектакълът „Пълнолудие“ с Кръстьо Лафазанов и други комици, концерт-спектакъл „Диви ягоди“ на ансамбъл „Филип Кутев“, Световно известни оперни увертюри на 4 рояла, „Белият концерт“ на Papi Hans и много други. От 17.09 започва Международният фестивал „Дни на музиката“ в Балабановата къща, концертът на Биг бенд-Пловдив е на източната порта на Филипопол, а избрано от международния фото салон-Пловдив`25 е на северния вход на Античния театър. Любопитна е изложбата „Рекламата е душата на търговията“ със стотици реклами от вестници и списания от началото на ХХ век в залата на „Държавен архив“-Пловдив. Още какво ли не предлага афишът на Есенния салон, но за повече информация за програмата вижте в culture.plovdiv.bg
Духовата музика на Берковица кани на фестивал
Деветият Северозападен фестивал на духовата музика се открива на 7 септември от 18.00 часа с дефиле в центъра на Берковица. И досега Берковската духова музика се счита оркестър-наследник на традициите на Военния духов оркестър, какъвто е бил и през годините създаденият през 1902 г. Берковски духов оркестър. Ръководител днес му е Росен Красимиров, поел „диригентската палка” от баща си.
Фестивалът е започнал с участието на 4 оркестъра, а сега са заявили желание да се включат 20, сред които са избрани 8. Към фестивала вече интерес има и от оркестри от Сърбия, Северна Македония, от Германия и Австрия. А географията на интерес към духовата музика в страната все повече се разширява отвъд Северозапада, казват организаторите. Сега, например, участва за първи път оркестър и от Сливен, и от Сандански. Все повече младежи и ученици се включват в тази специфична музика, която свързваме с Берковския край. А самият фестивал се провежда след празника на Съединението на 6 септември и преди празника на Берковица – на 8-и. Водещ на празничното събитие е актьорът от Народния театър Дарин Ангелов, с корен от Берковица.
Духовата музика на Берковица кани на фестивал
Деветият Северозападен фестивал на духовата музика се открива на 7 септември от 18.00 часа с дефиле в центъра на Берковица. И досега Берковската духова музика се счита оркестър-наследник на традициите на Военния духов оркестър, какъвто е бил и през годините създаденият през 1902 г. Берковски духов оркестър. Ръководител днес му е Росен Красимиров, поел „диригентската палка” от баща си.
Фестивалът е започнал с участието на 4 оркестъра, а сега са заявили желание да се включат 20, сред които са избрани 8. Към фестивала вече интерес има и от оркестри от Сърбия, Северна Македония, от Германия и Австрия. А географията на интерес към духовата музика в страната все повече се разширява отвъд Северозапада, казват организаторите. Сега, например, участва за първи път оркестър и от Сливен, и от Сандански. Все повече младежи и ученици се включват в тази специфична музика, която свързваме с Берковския край. А самият фестивал се провежда след празника на Съединението на 6 септември и преди празника на Берковица – на 8-и. Водещ на празничното събитие е актьорът от Народния театър Дарин Ангелов, с корен от Берковица.
НАКРАТКО
Тазгодишният носител на престижната Награда „Аполон Токсофорос“ за принос към българската култура на 41-те Празници на изкуствата в Созопол е певицата Хилда Казасян. Пред БНР тя нарече фестивала „Аполония“ „абсолютно явление в историята на изкуствата“.
Германският филм „Любовницата на Кандински“ на режисьора Маркус Розенмюлер спечели Голямата награда „Златна Афродита“ на 33-тия Международен кинофестивал „Любовта е лудост“ във Варна. Филмът разказва за връзката на художниците Габриеле Мюнтер и Василий Кандински, съоснователи на „Синият ездач“, сред най-известните свободни групи творци на класическия модернизъм в началото на 20-и век. А специалната награда на журито е за филма „Диви ягоди“, пълнометражен игрален дебют на Татяна Пандурска, режисьор и съсценарист с Дечо Таралежков. Създаден е по документалните разкази „Забравените от небето“ на Екатерина Томова.
Две от наградите „Златен лъв“ от най-стария кинофестивал, този във Венеция, са известни предварително. На 82-то издание почетна награда за цялостно творчество получават немският режисьор Вернер Херцог и легендарната американска актриса Ким Новак, от иконите на холивудското кино, известна с ролята на своя живот във филма на Хичкок „Световъртеж“. Наричат я еманципирана звезда и бунтарка в сърцето на Холивуд, която преди 30 г. се оттегля сама от киното и се посвещава на рисуването и на конете си. На фестивала премиерно излиза документалният филм „Световъртежът на Ким Новак“.
Отиде си творецът, за когото поетът е преводач на Бога
Внезапно си отиде Кирил Кадийски, големият български поет и преводач, есеист, публицист и общественик. Около него винаги нещата се случваха шумно, позициите му винаги са били категорични, но с него никога не е било скучно, казват приятелите му. Ерудиция, будна съвест, прям и с пиперлив език и стихийно чувство за хумор, непонасящ бездарното тщестлавие, като те споменават и за най-живописните страни на личността му. „Поетът не е нищо повече от преводач на Бога“, казва самият творец и смята, че даровитият човек идва на света по волята на някаква сила.
Колосален е приносът на Кирил Кадийски за развитието на поезията ни и за поетическия превод. Казва, че езикът може без литература, но литературата е немислима без основното й „градиво“-езика. Превежда Вийон, Ронсар, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Верхарн, Аполинер, Лермонтов, Тютчев, Бунин, Блок, Маяковски, Манделщам, Пастернак. Връх в преводите му е новият поетически превод на Дантевия „Ад“.
Негово творчество е издавано в много страни, но на голям и сърдечен прием поетът се радва във Франция. Наскоро ИК „Колибри“ издаде неговата „Антология на френската поезия“ в 3 тома, които той нарича „ковчеже, пълно с отблясъци“. Издателство „Мишел дьо Мол“ издава 1400 страници „Събрани поетически творби“ на Кадийски, а членът на Френската академия Пиер Брюнел в предговора отрежда на поета място сред световните лирици и определя творчеството му като достойно за Нобелова награда.
Кадийски създава издателство „Нов Златорог“, приет е като член-кореспондент в лоното на големите френски поети на ХХ век – академията „Маларме“, на българския ПЕН клуб и на международната академия „Монмартър“. За него френският критик Стефан Баке казва:“Подобно на Манделщам или на Бродски, Кадийски предлага свой модел на размисъл върху отминаващия век“.
