Преди 140 години е написана една от най-светлите страници в нашата история.
Съединението на Княжество България с Източна Румелия от 6 септември 1885 г. е една от най-светлите страници в нашата история. То е българско, но и пловдивско дело. В навечерието на празника бяхме в града под тепетата, който преди 140 години жертва своя статут на столица на автономна област в името на каузата за национално обединение. При това тогава Пловдив е по-голям град от София и е приютил някои от най-известните български интелектуалци и най-успешни предприемачи. Сред тях е Иван Вазов. Именно в своя „пловдивски период“ той пише знаменитата „Епопея на забравените“. Пак в Пловдив Захарий Стоянов издава първия том на „Записки по българските въстания“ през 1884 г.
Паметта за акта от 6 септември 1885 г. е съхранена в експозицията за Съединението в Регионалния историческия музей – Пловдив. Тя е подредена в сградата, построена, за да приюти Областното събрание (парламента) на автономната област Източна Румелия. Проектант на зданието е италианският архитект Пиетро Монтани, строителството продължава от 1883 до 1885 г. В центъра на сградата има просторна зала, предназначена за заседанията на парламентаристите, а в страничните крила е трябвало да се помещава администрацията на областта. Депутатите и чиновниците на Източна Румелия обаче така и не успели да влязат в отредените им служебни простори, защото през септември 1885 г. автономната област се споминала скоропостижно. Сградата обаче е запазена в автентичния си вид и през 1985 г. в нея е открита музейната експозиция „Съединението на България 1885 г.“ Любопитното е, че наш гид в музея бе начетен млад историк – Калоян Станчев, който е внук на създателя на тази експозиция. Неговият разказ бе за най-важните експонати – лични вещи на дейци на Съединението, печати, наградни знаци, хладно и огнестрелно оръжие, снимки, документи. Всички те сглобяват цялостната картина на патриотичното дело от 6 септември 1885 г.
Вглеждаме се в лицата на министрите (наричани директори) от първото правителство на Източна Румелия. Както се полага, в центъра с калпак на главата е управителят на областта Алеко Богориди. Край него са известният наш просветител, издател и общественик Йоаким Груев, който е министър на просветата, както и бъдещият управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Единственият с военна униформа е Виктор Виталис – офицер от гръцки произход, натурализиран французин, служил на Френската република и на османския султан. През 1979 г. той за кратко е началник на милицията и жандармерията на Източна Румелия, но бързо е уволнен, защото не се справял с работата. Показана е и възстановка на кабинета на Алеко Богориди, там респектира масивното дървено писалище, на което той е подписвал официалните документи.
Впечатляваща е каретата на Алеко Богориди. Тя е с кожен гюрук произведена е в Лондон през 70-те години на 19 век, освен първоначалният й собственик в нея по-късно са се возили и Гаврил Кръстевич, княз Александър Първи и княз Фердинанд Сакскобургготски. И понеже Съединението е дело революционно, във витрините на музея са и пушката на Захарий Стоянов и револвера на Петър Шилев – подпредседател на комитета в село Голямо Конаре. Редом с тях е Библията, над която се заклеват храбреците от Голямоконарската чета. Извън музейните зали, в Пловдив има поне още две паметни места, свързани със Съединението. Едното е в самия център на града, където паметна плоча указва, че тук е бил убит майор Райчо Николов – легендарна фигура, едва 14-годишен, през 1854 г. по време на Кримската война той преплувал река Дунав, за да съобщи на руското командване ценни сведения за османската армия. Убит е в нощта на 6 септември 1885 г. от пощенски чиновник. В старата част на Пловдив, в двора на катедралния храм „Света Богородица“ пък се намира паметникът на Гаврил Кръстевич – вторият и последен управител на Източна Румелия. Той е с диплома по право от Сорбоната, активен деец за извоюването на самостоятелна Българска Екзархия, по-късно става висш османски чиновник. Казват, че в нощта на Съединението, което на практика му отнема поста, Кръстевич казал: „И аз съм българин, и аз съм за Съединението“.
