Новото оръжие е собствено производство и има обсег до 3000 км.
Човек така е устроен че реагира на народни мъдрости от типа „неволята е най-добрият учител“ с учтива полуусмивка или скептично поклащане на глава. Обикновено се сещаме за приказки за неволята едва когато голямата беля е вече зад гърба ни и неволно разбираме колко истина всъщност се крие в тях. Нещо подобно се случи тези дни в Украйна, когато от Киев съобщиха че първата украинска крилата ракета предстои да влезе в масово производство. Техническото й обозначение е FP-5, но вече е популярна просто като „Фламинго“, заради розовият цвят, с който е бил боядисан първият завършен прототип. Колкото и поетично и невинно да звучи едно такова име, очакванията са, че новото оръжие ще е в състояние да причинява невиждани до сега разрушения дълбоко в руския тил, и то на места където до момента не е долитал украински дрон.
Характеристиките на „фламингото“ са наистина впечатляващи – дължина 14 метра, размах на крилете 6 м, максимална скорост 950 км/ч, максимална височина на полета – 5 км, тегло 6 тона (от които бойната глава е 1150 кг), максимално отклонение от целта – 14 м. И най-същественото –
вече е тествана в бойни условия,
започнало е серийното й производство и е (почти) изцяло украинска по произход, защото между 90 и 100% от компонените й идват от местни производители. Последното е изключително важно и по-долу ще обясня защо.
Когато Путин атакува Украйна през февруари 2022 г. въоръжените сили на Киев в общи линии разполагаха само с един вид ракета, способна да поразява цели по-дълбоко в тила на противника – противокорабната „Нептун“. Тя е домашна разработка (на базираното в столицата държавно конструкторско бюро „Лъч“ което функционира още от съветските времена) и първоначално се представи повече от впечатляващо. Първата жертва на „Нептун“-ите е знакова и до ден днешен – руският крайцер „Москва“, който бе потопен през април 2022 г. след директни попадения. През август с. г. последва не по-малко знаменит удар – улучено бе (вероятно с няколко ракети „Нептун“) летището Саки в Крим, където бяха унищожени до 10 руски бойни самолета и избити няколко десетки от личния състав на разположения там авиационен полк. На „Нептун“ също така се приписват и изваждането от строя на поне четири други по-малки руски кораба, унищожаването на две ПВО системи С-400 и една С-300, и разрушаването на няколко склада, и даже на горивна база.
Най-сериозният проблем на прославилата се противокорабна ракета си остава нейният обхват – между 200 и 300 км. Масата на бойната й глава също не е особенно голяма – окло 150 кг. Това бе отчетено при пускането в производство на нейна версия за поразяване на цели на сушата през 2023 г., в която бойната глава бе увеличена до 350 кг, а обхватът й достигна до 400 км. И въпреки тези подобрения „Нептун“ трудно може да бъде охарактеризиран като някаква тотална заплаха за сигурността на Русия, първо, защото тази дистанция от 400 км, която тя е в състояние да прелети със скорост 900 км/ч, трудно може да бъде наречена значителна с оглед мащабите на РФ, и второ, защото производството едва ли надхвърля 100 ракети годишно. Затова не е чудно че украинците съсредоточиха усилията най-вече върху цели, разположени близо до тях – предимно в Крим а също така и Краснодарска област (от другата страна на Кримския мост), както и в Ростов.
Големите надежди на украинското ръководство
за прелом във войната обаче бяха свързани не с „Нептун“-ите, а най-вече с доставяните от Запад оръжия. През 2023-2024 г. изключително много нашумяха американските високоточни балистични ракети ATACMS, както и британско-френските “близнаци” – изстрелваните от самолет крилати ракети Storm Shadow и SCALP. И едните и другите неколкократно доказваха високата си ефективност, но при всички тях неочаквано се появиха проблеми в резултат на „човешка намеса“. ATACMS например тотално попиляха руските формации бойни хеликоптери, които се намираха на летищата в Бердянск и Джанкой, и от тогава армията на Путин доста по-рядко прибягва до услугите им. Storm Shadow/SCALP пък бяха използвани с много добър ефект най-вече срещу кораби и войскови щабове. На тяхната сметка можем да зачислим тежките повреди, които получиха руски десантен кораб и подводница, както и унищожаването на щабовете на 35-та армия (където намери смъртта си нейният командващ генерал Горячев) и Курската групировка. Черешката на тортата обаче си остава взривяането на щаба на руския Черноморски флот посред бял ден на 22 септември 2023 г.
Въпреки доказаната си ефективност, ATACMS и Storm Shadow/SCALP няма как да се окажат
оръжията, които ще откажат Путин от агресията
Те имат сравнително ограничен радиус на действие (съответно 300 и 250 км), както и бойни глави, които могат да поразяват само определен тип цели заради недостатъчната си мощност (съответно с 240 и 450 кг експлозив). Друга пречка са наличностите – тъй като доставките идват от далечни западни държави, много често решението дали Украйна ще ги получи или не зависи от моментната политическа конфигурация в дадената страна. Още по-сложно е с ограничненията за това как да се ползват гореспоменатите ракети. Тъй като днешните западни политици се оказаха доста плашливи, те още от самото начало наложиха редица лимити, като например да не се нанасят удари по цели на международно призната руска територия. В крайна сметка тези забрани окончателно бяха вдигнати към есента на 2024 г., но след това дойде на власт Тръмп и в момента ситуацията не е много ясна. Типичен пример в това отношение е новият германски канцлер Мерц, който вече няколко месеца ту намеква за доставки на ракетите Taurus (по-мощна версия на Storm Shadow/SCALP), ту се отмята. Путин веднага усети тези колебания в противниковия лагер и при всяка възмоност ги експлоатира. Сред най-предпочитаните манипулативни фрази на кремълския диктатор е тази, която включва думата „ескалация“, и периодичните намеци за ядрена конфронтация.
Не на последно място, ограничаващ фактор за по-масово използване на високоточни западни ракети се оказва и цената им – някъде между 1.5 и 2 милиона долара. С други думи, няма как едно такова скъпо изделие да се произвежда в значителни количества, камо ли Украйна да изстрелва от него десетки бройки дневно. Самите американски военни предупреждаваха за това своите украински колеги още през 2023 г. и се опитаха да им обяснят че това е прецизно оръжие за нансяне много точни удари, а не средство за масов терор. Украинците обаче се нуждаят от нещо друго.
Тук някъде омагьосаният кръг се затваря и отново стигаме до приказката за неволята. След като разбраха, че няма да получат значителен брой мощни западни ракети, в Киев решиха да заложат на изключително добре развитата си авиационна промишленост. Световноизвестната компания „Антонов“ например пусна масово производство на дронове „Лютий“, които са в състояние да пренесат до 75 кг експлозив на разстояние до 1000 км. „Масово“ означава, че за една нощ по стратегически важна цел, например петролна рафинерия, да бъдат изстреляни наведнъж 20 дрона. Резултатът е вече налице – около 20% на руската нефтопреработваща индустрия е извън строя, в Русия има криза за бензин. А сега към бръмчащите всяка нощ над главите на руснащите машинки ще се добавят и тези на реактивни двигатели.
Със своя обсег от около 3000 км „Фламинго“ би трябвало да се превърне в
перфектно допълнение към вече доказалите се дронове
Произходът на материалите, от които е направена (предимно украински), и отсъствието на такива, обозначени като Made in USA, е от изключителна важност, защото гарантира, че няма как в даден момент да се обадят от Белия дом и да забранят използването на конкретни модели ракети, защото там е имало „американски компоненти“. (Ако се чудите дали това е реална ситуация – да, имаше един-два такива случая.)
Засега новините за това оръжие са добри за Украйна. Бе обявено че при наличието на достатъчно финансиране ще бъдат произвеждани по седем ракети дневно. Ако това се случи, то Русия я чака огнен ад в доста по-големи мащаби от сегашния. Другата добра новина е, че „Фламинго“ вече на няколко пъти премина с висока оценка тестовете, на които бе подложена. В началото на тази седмица, например бе ударена база на ФСБ в Крим, имаше десетки жертви сред служителите на ведомството. По-късно друг удар, отново на летище Крим, доведе до загубата на два руски хеликоптера на площадка. Изглежда, че започва нова глава от войната в Украйна?
