Новите военни заводи ще бъдат мишена, казват в хор феновете на Путин.
Новината за предстоящата голяма инвестиция в строеж на два завода за военна продукция от съвместно дружество на германската „Райнметал“ и ВМЗ-Сопот мобилизира българските адепти на руската пропаганда. Те се заеха да докажат, че бялото е черно, очевидните ползи всъщност са загуби, а инвестицията в сигурността на страната увеличава рисковете. Социалните мрежи и сайтовете, известни с проруската си ориентация, преливаха от възмущение – как така България ще се милитаризира, защо ще се взема заем от Европейската комисия по механизма SAFE, дали новите заводи няма да ни направят мишена за противника, като срамежливо се премълчаваше името му.
Може би най-често цитираният Фейсбук пост по темата е на бившия политик Велизар Енчев. Той блести с тоталната си икономическа неграмотност, но и не е длъжен да бъде икономист – по професия е бил журналист и щатен служител на някогашната Държавна сигурност. На г-н Енчев инвестицията в двата бъдещи военни завода му се струва „огромна“, началният разход бил висок. С каква експертиза той преценява колко точно пари са нужни за два военни завода не е ясно – все пак това не са цехове за производство на капачки за буркани.
Но първенството по нелепост
държи друга оценка на Велизар Енчев от същия пост: „Джойнт венчърът е 51% за „Райнметал“, тоест основната печалба идва първо при тях. България ще получава по-малък дял от приходите (49%), което означава, че ефектът върху бюджета ще е бавен“. Да поясним – 51% акционерно участие означава 51% от парите, които ще се инвестират в производството, и 51% от печалбата. Разликата между 51% и 49% е точно два процентни пункта. Няма как „основната печалба“ да идва първо при единия акционер, а после – при другия, това става едновременно. Да не говорим пък за споменатия от г-н Енчев „ефект върху бюджета“, който щял да бъде „бавен“. Бившият служител на Държавна сигурност явно не знае, че ВМЗ-Сопот е търговско дружество (макар и държавно) и приходите му не отиват автоматично в държавния бюджет, по-логично е да бъдат реинвестирани в бизнеса на фирмата. А той процъфтява – близо половин милиард лева са приходите на ВМЗ-Сопот за първото полугодие на тази година, чистата печалба след данъци е 104 млн. лева. След новите инвестиции тези и без това впечатляващи числа ще растат, ще има хиляди нови работни места и инвестиции в инфраструктурата.
Накрая Велизар Енчев си фантазира, че лихвата по заема, който България ще вземе по механизма на ЕС SAFE, ще е 3 процента и „изплащането ще е значимо в дългосрочен план“. Да припомним – заемите за инвестиции в европейската отбрана по тази програма са с дългосрочни – за 45 години, като първите 10 са гратисни, през този период не се плаща нищо. Лихвата по кредитите ще бъде много ниска, защото ЕС има възможно най-високия кредитен рейтинг, но точният й размер все още не е ясен, тъй като Еврокомисията все още не е изтеглила заема.
Друга линия, по която върви атаката срещу бъдещото разрастване на българския военно-индустриален комплекс, е псевдоекологична. Производството на барут замърсявало околната среда. Да, наистина, това не е като да произвеждаш розово масло в Сопот, но
България не е държава от Третия свят –
всеки нов завод минава през оценка за въздействие върху околната среда, имаме си екологични стандарти, които в нашия Европейски съюз са най-високите в света. А и крайна време е да разберем, че някои стратегически важни производства, от които зависи националната сигурност, не може и не бива да бъдат изнасяни в други точки на света. Да, в Китай със сигурност могат да произведат нужния на Евросъюза барут, вероятно дори и в Северна Корея могат да го направят, но от геополитическа гледна точка е безумие да аутсорсваме сигурността си на враждебни диктаторски режими.
Куриозен аргумент срещу завода за барут изтъква на сайта „Гласове“ полковник от запаса доцент Гиргин Гиргинов, който е представян като експерт по сигурността и вероятно наистина е такъв, само че не български, а съветски. Полковникът се е загрижил, че за производството на барут е нужен памук, а като започнем да го отглеждаме в България това щяло да попречи на други селскостопански култури, които и без това не ни достигали. Г-н Гиргинов още не е разбрал, че за разлика от времето на „развития социализъм“, когато е бил зенита на неговата кариера, при пазарната икономика недостиг на стоки няма, ако българските краставици и патладжани не ни стигат, ще си внесем. Да не говорим, че повече от половината от земеделските площи в България са заети от зърнени култури, които отиват основно за износ.
Да се спрем и на друго твърдение от статията на г-н Гиргинов – безпилотните летателни апарати поставяли под съмнение
нуждата от големи количества снаряди
за артилерията и ракети за реактивните системи за залпов огън и за авиацията. Чудно защо тогава украинците търсят под дърво и камък артилерийски боеприпаси, защо в Европа бе създадена коалиция от държави за набирането и доставката им до Киев и защо Русия, която явно е в сърцето на Гиргин Гиргинов, се принуди да поиска и да получи милиони снаряди от Северна Корея.
Българските ретранслатори на кремълските пропагандни тези твърдят и нещо друго – не ни трябват нови военни заводи, защото те ще станат мишена при евентуална война. Дребна подробност е, че България има една от най-силните военни индустрии в Европа и така или иначе вече разполагаме с двуцифрен брой големи военни предприятия на наша територия. Дали да не ги закрием и тях, за да не ставаме мишена? Ами военните поделения, военния университет и военната академия? Те също са потенциална мишена. Дали пък да не си закрием армията, за да не привличаме вниманието на една голяма северна страна, която някога ни е освобождавала? Както е известно – преклонена главица сабя не я сече.
Конкретният казус със строежа на нови военни заводи в България се вписва в по-общото клише на кремълската пропаганда за „милитаризацията на Европа“. Така в Москва реагират на намерението на държавите от НАТО да повишат военните си бюджети до 3,5% от своя БВП, а като прибавим и инвестициите в отбранителна инфраструктура този дял ще достигне 5% от БВП. Впрочем, това е и настояването на президента на САЩ Доналд Тръмп, но руските пропагандисти предпочитат да премълчават този факт.
На българска почва също не страдаме от недостиг на
говорители на тази кремълска теза
Ето какво казва в интервю от април т.г. бившата посланичка Меглена Плугчиева: „ЕС сега върви отново в тотално погрешна посока на тотална милитаризация. Това означава все повече смърт и все повече загуби както за Украйна, така и за цяла Европа, която виждате, че сама стана жертва на собствените си санкции“. А вестник „Дума“ ни съобщава тезата на италиански изследовател: „Милитаризацията на Запада има едничка цел – обогатяване на международните корпорации и обслужване на политическия елит“. Ясно и точно. И се харчи добре сред хората, които избягват да мислят и да видят слона в стаята – увеличаването на военните разходи в Европа е пряк резултат от агресивността на Русия, кулминирала в бруталното нападение срещу Украйна.
Човек трябва да е много предубеден и индоктриниран, за да не разбере защо се увеличават военните разходи в Европа. Причината е персонална и се казва Владимир Путин. Армиите са застраховка „сигурност“, премиите по нея се изплащат в случай на криза. А след 24 февруари 2022 г. рискът за европейската сигурност нарасна драстично. Съответно и застрахователната полица трябва да расте. Защото ние в Европейския съюз имаме какво да губим – богати сме, демокрации сме, живеем много по-добре, отколкото в Русия, Китай или Африка.
Кой е шампионът по милитаризация?
Всъщност шампионът по милитаризация в Европа е именно Русия. Военните разходи на страната-агресор през първото полугодие на 2025 г. са 8,48 трилиона рубли, което е равно на около 90 милиарда евро. На годишна база това прави 180 млрд. евро. В сравнение със същия период на миналата година разходите за руската армия и производството на оръжие са се повишили с 31%. Ако се направи сравнение с януари-юни 2023 г., увеличението е с 95%. За нуждите на войната са похарчени 39,8% от разходите и 48,2% от приходите в руския държавен бюджет, това означава че практически всяка втора рубла, събрана в московската хазна, е отишла за военни цели. Почти 2/3 (62%) от военния бюджет на Русия е засекретен. За година тайният бюджет се е увеличил с 41%, а в сравнение с периода януари-юни през 2022-а – първата година от войната, увеличението е почти 4 пъти.
