Митата на Тръмп сближиха Делхи и Пекин, но стратегическите противоречия остават.
Китай и Индия са партньори, а не съперници, правилно е да бъдат приятели, поддържащи добросъседски и дружески отношения. Тази мисъл не е моя, а на китайския президент Си Дзинпин.Тя бе изречена след разговора му с министър-председателя на Индия Нарендра Моди в неделя. Това бе първата визита на индийския лидер в Китай от 7 години насам. Отношенията между Пекин и Делхи от дълго време са хладни, почти всички геополитически анализатори разглеждат двете страни като съперници за влияние в Азия. През юни 2020 г. имаше и директен военен сблъсък между Индия и Китай по общата им граница, тогава загинаха десетки войници. Отношенията между двете държави се влошиха силно, Делхи забрани 59 китайски приложения, включително най-популярното – ТикТок.
Първи сигнал за затопляне между Индия и Китай дойде след разговора на Си Дзинпин и Моди през октомври м.г. по време на срещата на групата БРИКС в руския град Казан. През миналия месец на посещение в Делхи бе външният министър на Китай Ван И, който съгласува документ „за мир и спокойствие“ по общата граница между двете страни. Освен това бе заявено намерението за възобновяване на пътническите полети между Китай и Индия, които бяха прекратени още в началото на пандемията от ковид. Договорено бе и откриването на три контролно-пропусквателни пункта на индийско-китайската граница.
Но главният фактор, който
променя атмосферата в отношенията между Пекин и Делхи,
е американският президент Доналд Тръмп и по-точно – неговата агресивна външнотърговска политика. Първоначално високи мита за внос в САЩ бяха наложени на Китай, което до голяма степен бе очаквано, американците имат огромен дефицит в търговията с азиатския гигант. Но през това лято на мушката попадна и Индия. Митата за нея бяха определени на 25%, но впоследствие от Белия дом обявиха, че ги вдигат на 50% с мотив, че индийците купуват големи количества руски нефт. Но петрол от Русия внасят и Китай и Турция и дори страни от Европейския съюз, а американски наказателни мита за тях няма. Американските мита предизвикаха възмущение в Индия, което се засили, когато Питър Наваро, търговският съветник на Тръмп, нарече руската инвазия в Украйна „войната на Моди“ в тирада срещу Индия.
Причините за негативното отношение на Тръмп към Индия са по-комплексни. През пролетта на тази година най-многолюдната държава в света влезе в пореден краткотраен военен конфликт със своя съсед Пакистан. Бойните действия спряха бързо, а Тръмп се похвали, че това е негова заслуга, пакистанците го подкрепиха и дори го предложиха за Нобелова награда за мир. От Делхи обаче категорично отхвърлиха тези претенции на американския президент и отказаха намесата на външни сили в двустранните отношения с Пакистан. Това няма как да не е засегнало честолюбието на Доналд Тръмп. Освен това
Индия не прояви особена сговорчивост в търговските преговори
с Вашингтон, исканият свободен достъп на американските селскостопански стоки до индийския пазар бе отказан. Много е вероятно митническата тарифа от 50% да не е финалната позиция на Тръмп, а само първоначален шоков ход, който да извади отсрещната страна от равновесие. С Делхи обаче тази тактика не сработи – засега не е насрочен нов кръг от преговори за митата между Индия и САЩ.
Търговският натиск от страна на Вашингтон поставя Индия е нова геополитическа ситуация. До сега Делхи се стремеше да води балансирана външна политика и да поддържа добри отношения както с Русия, така и със САЩ. Индия е член на т.нар. група QUAD – Четиристранен диалог по въпросите на сигурността. В нея влизат още САЩ, Австралия и Япония. Тези четири страни координират възгледите и политиките си относно сигурността в Индо-Тихоокеанския регион. Без да е експлицитно указано, главната грижа в хода на този четиристранен диалог е експанзията на Китай.
След пълномащабната руска агресия срещу Украйна от 24 февруари 2022 г. Индия не се включи в санкциите срещу Русия. Дори напротив – започна да купуват активно руски петрол, тъй като заради санкционния режим той се търгува по-евтино отколкото нефта от Персийския залив. В същото време Делхи диверсифицира своя оръжеен внос (Индия е най-големия вносител на оръжие в света) и намали дела на Русия.
В новата ситуация Китай и Индия разглеждат САЩ като източник на нестабилност в световната геополитика и най-вече в световната търговия. Това е отправната точка за сближение между двете държави, в които сумарно живее една трета от човечеството. Показателно е и друго – на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество в китайския град Тиендзин отлични отношения с домакина Си Дзинпин и с Нарендра Моди демонстрира и руският президент Владимир Путин. Някои дори нарекоха това разбирателство „съюз на диктаторите“, макар че Индия поне формално е демокрация, въпреки авторитарния уклон в управлението на Моди. Доналд Тръмп също не пропусна да вземе отношение по темата, макар че не спомена нищо за индийския премиер. Стопанинът на Белия дом написа в своята социална мрежа Truth Social: „Нека президентът Си и прекрасният народ на Китай имат прекрасен и дълъг ден на празненство. Моля, предайте най-топлите ми поздрави на Владимир Путин и Ким Чен Ун, докато заговорничите срещу Съединените американски щати“.
Сближаването между Индия и Китай обаче не бива да бъде преекспонирано. То може да се окаже временно, в отговор на политиката на сегашната администрация в Белия дом. В дългосрочен план е
по-вероятно двете страни да си останат съперници
В момента изглежда, че Китай е много по-силен от Индия. При почти еднакво по численост население, китайската икономика е близо четири пъти и половина по-голяма от индийската (БВП от 19,2 трилиона долара за Китай срещу 4,2 трлн. за Индия, според прогнозата на МВФ за 2025 г.). Но темповете на растеж при индийците са по-високи. Освен това демографската ножица ще се разтваря все по-силно – прогнозите са, че към края на нашия век населението на Индия ще бъде два пъти по-голямо от това на Китай.
Сянка върху отношенията между Делхи и Пекин хвърля и китайската подкрепа за Пакистан – историческият враг на Индия. Числата са категорични – Китай изнася оръжие в 44 държави по света, но почти две трети от тези доставки отиват в Пакистан. По данни на института СИПРИ за периода 2020-2024 г. 81% от вносните оръжия, закупени от пакистанската армия, са китайски. Пакистан влиза в плановете на Пекин за транспортно-логистичния коридор „Пояс и път“, Китай е безспорният номер едно по отношение на чуждите инвестиции в пакистанската икономика.
Възможно е в крайна сметка Индия да потърси помирение в търговската война с Тръмп, защото
американският пазар е много важен за Индия
През миналата година той е поел индийски стоки за 80 млрд. долара, което е 18 процента от целия индийски износ. В същото време търговският баланс на Индия с Китай е меко казано силно отрицателен – внос за около 113 млрд. долара срещу износ за само 18 млрд.! Ясно е, че китайският пазар няма как да компенсират огромните загуби, които индийският износ може да понесе в САЩ. Все пак добре е да се знае, че някои стокови групи като фармацевтичните продукти и електрониката от Индия не са обложени от САЩ с високото 50-процентово мито.
През миналата година Индия изпревари Япония по размер на БВП и вече е на четвърто място в света, въпрос на 2-3 години е да измести Германия от третото място. При обсъждането на евентуална реформа на Съвета за сигурност на ООН Индия винаги е посочвана като кандидат номер едно да влезе в този важен световен орган. Огромната демографска и голямата икономическа тежест на азиатския гигант няма как да не доведат до геополитичско ребалансиране в Индо-Тихоокеанския регион. Въпросът е дали то ще бъде в коловоза, който се опитваше да чертае Вашингтон до януари т.г., или ще се стигне до някаква форма на договорена индийско-китайска доминация, която да маргинализира ролята на САЩ.
