Искам и новите лейтенанти да приемат този наш девиз през годините, заявява командирът на 4-ти артилерийски полк
-Господин полковник, ще намалее ли недостигът на млади офицери в полка с постъпилите лейтенанти, завършили през тази година НВУ „Васил Левски“?
Фото авторът
-Недостиг ще продължава да има, особено на млади офицери. Хубаво е, че бяха приети редица подобрения за военнослужещите, но ми се иска да са повече младежите, които имат желание да постъпят в Българската армия и да учат във военните училища. А професията осигурява работа със сигурни доходи. Може би трябва да намерим начини да се рекламираме по-добре. Но трябва да има военнослужещи, Българската армия е един от гарантите за свободата и независимостта на нашата Родина. Изобщо всяка една държава, която иска да бъде независима и свободна, трябва да има боеспособна армия.
-На подходящи длъжности ли назначихте новите лейтенанти?
-Имаше една батарея само с един офицер – батареята за артилерийско разузнаване беше само с командир без взводни командири. Беше трудно, тъй като при нея има специалности, които изискват постоянен поглед към новостите. Тази година в батареята постъпиха трима лейтенанти от НВУ „Васил Левски“ с подходящи специалности. И те имат желание да научат това, с което ще работят, защото една част от въоръжението не го изучават във Военния университет. Например, лейтенант Боряна Миленова дойде по желание при нас. Тя е със специалността „Електронно разузнаване и електронна война“ и ще ни помогне много. Досега не сме имали такъв специалист, а е необходим, когато планираме операции и участваме в занятия, КЩУ и тактически учения. Първи и трети дивизион приеха по един лейтенант. Наистина изпитваме голяма необходимост от взводни командири. И ги назначихме там, където има най-голяма нужда от тях. Успях да убедя и трима сержанти от полка да запишат задочно „Полева артилерия“ в НВУ „Васил Левски“. Но има и текучество на подготвени кадри и все по-трудно става предаването на опит към по-младите офицери. Защото това, което във Военния университет изучават, се различава малко от последните неща, които ги имаме, като визия и като развитие. Ние от полка работим с тясно взаимодействие с преподавателите във факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ и им казваме какви са новостите при нас, какво искаме да научат курсантите, за да могат, като станат офицери съвсем спокойно да изпълняват задачите си. Има тактически виждания, които ние се опитваме сега да ги въведем, да ги изпробваме в занятията и ученията, които провеждаме, както в пункта за постоянна дислокация, така и при полевото обучение на полигон „Корен“.
-Следите ли новите тенденции в артилерията?
-Наблюдаваме как се действа във войната в Украйна и се опитваме да подобрим използването на дивизионите в една операция, в която да може да запазим, както личния състав, така и въоръжението и техниката. Защото ние не сме толкова богата държава, че постоянно да идва ново въоръжение, нито пък имаме толкова много личен състав, а и хора, които са готови да влязат в армията. Изисква се и обучение. Все повече населението застарява и хората, които са преминали военно обучение, достигат до възраст, при която не могат да бъдат привиквани в редовете на армията. Трябва повече млади хора да желаят да преминат такова военно обучение, за да могат да станат резервисти и при необходимост да попълнят нашите редици. Навремето наборните войници през първите 6 месеца придобиваха минимум знания, необходими за изпълнение на определени задачи. И още през първата година, година и половина, те вече имаха увереност и нужната специализация. Но когато знаем, че модерното въоръжение ще дойде и при нас, това означава, че на нас ни трябват хора, които са на ти с електрониката. Едно е да говориш по телефона, а друго е да работиш с автоматизирана система.
-С какво ще привлечете за служба в полка пристигналите млади офицери?
-Интересното е, че тези лейтенанти дойдоха по желание в полка. Защото, като курсанти те идваха на стаж при нас и разбраха, че ние се стремим да работим иновативно. Затова и по тяхно желание дойдоха да служат тук. Ясно е, че в Сухопътни войски не са толкова формированията, които използват полева артилерия. Но все пак, това показва, че ние, когато провеждахме занятията и ученията, в които курсантите са участвали, те са били впечатлени от това, което виждат, и са били привлечени от нашата дейност. Например, тези, които бяха в батареята за артилерийско разузнаване, са наясно с това, какво ново има при нас, други бяха чували за него. Ние модернизираме изцяло разузнаването към момента, натам сме насочени. Използваме радар за контрабатарейна стрелба, имаме звукометричен комплекс, работим с безпилотни летателни средства…
-Толкова ли е важен стажът на курсантите?
-Да, стажът е много важен. На стажа курсантите се запознават с това, което имаме на въоръжение, като разузнавателните средства, които в НВУ ги няма. И те могат да ги видят само при нас. Това, което е новото и преподавателите са им го казали, те го виждат при нас. И искат да работят с нови средства, които изпреварват времето си. Може би това ги привлича.
-Как посрещнахте новото офицерско попълнение?
– Първата емоция е много важна. Аз съм на това мнение, че всеки един военнослужещ, който идва в полка, трябва да бъде посрещнат така, както подобава. На всеки трябва да се отдаде необходимото уважение, така че той да се почувства, че е част от състава на формированието, за да може да служи с желание. А когато човек идва на работа с желание, всичко като че ли се нарежда, както трябва. Ние поехме новодошлите и ще започнем да ги въвеждаме в строя, ще ги учим на неща, които във военното училище не са им показали. Не са ги научили, примерно, как да извършат периодичното обслужване, как трябва да заявят техниката… Това са въпроси, които са специфични за всяко формирование. Ние тук трябва да започнем да ги учим така, че да запълнят празнотата от военното училище. И с това да започнат реалната си служба. Ясно е, че първата година за лейтенантите е като подготвителен период.
-Във формированието имаше батарейни командири, които на тази длъжност служеха повече от 20 години. Доколко е осигурено развитието на офицерите?
-Всичко опира до човека. Човешкият фактор няма как да се изключи. Някои, поради това, че не са успели да влязат във Военна академия, са спрели на определено ниво. Според тях е по-добре да останат на тази длъжност, която познават и разбират. И си изпълняват задачите. Но когато дълги години са на една определена длъжност, във времето започват да допускат грешки. А офицерът трябва да се развива. Това е личното ми мнение. Когато даден офицер спре в своето развитие, това означава, че трябва да бъде заменен. Но човек винаги може да се развива. Трябва да се намери точният баланс, когато на офицери развитието спре и те механично започнат да си изпълняват задълженията. Трябва да бъде намерен вариант, за да се задържат офицерите и да бъдат на правилните места, за да продължат своето развитие. Защото развитието на офицерите в полка спира до едно ниво. Оттам нататък, те трябва да учат във Военната академия, да преминават курсове… Във формированието ни могат да се развиват не само артилеристи, но и свързочници и логистици, на които задачите им в полка са специфични. А ние всички пък трябва да осигуряваме действията на Сухопътния компонент.
-Запознахте ли новоприетите офицери с девиза на полка?
-Преди 25 години, когато дойдох в артилерийското формирование, приехме един девиз, който не сме го измислили ние. А той е: „Трудните неща ги вършим лесно, невъзможните – малко ни забавят.“ Надявам се, че и новите лейтенанти, а и всички други, които идват при нас, ще го възприемат. И ще преодоляват предизвикателствата пред тях. А по повод предстоящия Празник на Сухопътните войски, пожелавам на всички от полка да бъдат здрави, да изпълняват задачите си по възможно най-успешния начин. Да завършим започналата модернизация. И да се попълним с личен състав най-скоро до 100 процента по щатно-длъжностното разписание.
