Теодора СТАНИМИРОВА – Factcheck.bg
Видео в социалните мрежи разпространява твърдението, че еврото не е обезпечено с достатъчно активи. Авторът на видеото прави връзка между парите в обращение и брутния вътрешен продукт. В клипа той казва, че брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ за 2024 г. е бил 29 трилиона долара, докато парите в обращение са били 20 трилиона долара. За еврозоната се цитират данни от 2024 г., според които БВП на ЕС е бил 18 трилиона евро, докато парите в обращение са били 17 трилиона евро.
Тезата на автора е, че еврото е с 30% по-малко обезпечено в сравнение с американския долар. „Истината е, че Европейската централна банка печата като ненормална, както хартиени, така и електронни пари и тези пари нямат никакво обезпечение“, казва той и добавя, че „еврото е една от най-раздутите валути, най-ненадеждните валути и неслучайно огромна част от африканските страни бягат от еврото“.
Твърдението се разпространява в редица групи и страници, свързани анти-евро риторика и проруски наративи, включително и в такива, които се представят като насочени към споделяне на развлекателно съдържание. Общият брой потребители в тях е над 700 хил.
Изказаното в разпространеното видео твърдение, че еврото не е достатъчно обезпечено, е подвеждащо. Икономистът Георги Ганев посочи пред Factcheck.bg, че връзка между БВП и парите в обращение има, но тя не означава, че парите трябва да бъдат обезпечени. „При нея паричната маса и номиналният БВП са в пропорция, като коефициентът на тази пропорция се нарича „скорост на обращение“ на парите“, коментира Ганев като допълва, че тази връзка не се нарича „обезпечение“. Според него по-ниското съотношение между БВП и пари в обращение в Европа „по никакъв начин не й пречи да има вече четвърт век много по-ниска инфлация, отколкото САЩ с тяхното по-високо съотношение”.
Съвременните валути са „фиатни“ – т.е не са обезпечени с материални активи, както е било в миналото, когато парите са били „стокови“. Някога са били обезпечени с различни продукти и най-често са били обвързани със злато или сребро. Тези метали са били общоприетото средство за размяна и всяка хартиена банкнота, емитирана от банката, е била обвързана с определено количество злато. По тази причина и трезорите в банките са били пълни със злато. Този вид монетарна политика се е наричал „златен стандарт“ и е бил широко използван в държави като САЩ и Обединеното кралство.
След двете световни войни обаче много държави решават да обвържат собствените си валути с долара. По този начин търсенето на американски долари започва да надвишава количеството злато в страната, създавайки предпоставка за инфлация. През 1971 г. президентът Никсън решава да се откаже от златния стандарт. Парите започват да се печатат от правителството и то определя стойността им. Така се появяват фиатните пари (от лат. fiat – „да бъде направено“).
Фиатните пари не са обвързани с благородни метали или други материални активи. Стойността им идва от правителството и доверието в него, по-лесни са за производство и дават на централните банки повече контрол върху икономиката. Фиатните пари обаче също могат да изгубят стойността си вследствие на инфлация. Такива са всички модерни валути.
По думите на Георги Ганев в България не е имало „златен стандарт“. Страната е била „присъдружна“ към Латинския валутен съюз, основан през 19 век от Франция, Белгия, Италия и Швейцария, който използва сребърни и златни монети. Българските златни монети обаче не се налагат в обращение, за разлика от сребърните монети.
Ганев уточни, че българският лев е обезпечен с еврото, тъй като „обезпечението на всяка емитирана българска банкнота и монета в момента е евро банкноти и монети в самата БНБ, или незабавно кешируеми инструменти в евро в БНБ. Така че обезпечението на лева е евро“.
Неверни са и твърденията за количеството пари в обращение. БВП на САЩ за 2024 г. действително е бил почти $29 трилиона, но стойността на американските долари в обращение към края на същата година е била $2,3 трилиона.
