„Газовата екзекуция на Европа: Изявлението на Милер слага край на бъдещето на ЕС“. Тези гръмки фрази се разпространяват от няколко български сайта за фалшиви новини, а също от потребители на социалната мрежа Фейсбук. Те са базирани на изявление на шефа на руската компания „Газпром“ Алексей Милер, който в началото на септември бе заедно с Владимир Путин при посещението му в Китай и обяви, че Пекин най-сетне е склонил на строежа на газопровода „Силата на Сибир 2“. Интересно е, че българските клакьори на руската енергийна мощ не са съчинили сами този текст, а се позовават на някакъв публицист от Кипър – Алекс Христофору. И наистина, в съчинението на този кипърец няма факти и числа, а само публицистика. Вижте какво пише той и съдете сами: „Енергийната орис на Европа е предрешена! Китай получава грамаден бонус – евтиния съветски (! – бел. ред.) газ и сигурните доставки през най-модерните тръбопроводи, които до вчерашния ден захранваха единствено немската стопанска система“.
Всъщност кремълската пропаганда вдига голям шум около един Нероден Петко – бъдещия газопровод „Силата на Сибир 2“. Китайците най-после са дали съгласие за този мегапроект, който се обсъжда между Москва и Пекин още от 2014 г. Става дума за тръбопровод с дължина 6000-7000 км, това е близо три пъти повече от разстоянието София-Лондон. Той трябва да свърже големите газови находища на полуостров Ямал в най-северозападната част на Сибир с Китай. Силата на Сибир-2 не трябва да се бърка със „Силата на Сибир 1“, който функционира от 2019 г. и през тази година достигна пълната си проектна мощност от 38 млрд. куб. м годишно. Тези два газопровода имат различен маршрут, захранват се от различни находища (съответно в Северозападен и Източен Сибир) и дължината им е различна. Общото е единствено това, че доставят руски газ до Китай.
Смисълът на „Силата на Сибир-2“ е да достави газ до Китай газ, който до 2022 г. отиваше в Европа. След пълномащабното руско нападение срещу Украйна Кремъл заповяда на „Газпром“ да спре газовите доставки за повечето свои европейски клиенти, за да може ние в ЕС да замръзнем през зимата и да станем по-сговорчиви по отношение на Москва. Е, ние не замръзнахме, а „Газпром“ загуби почти напълно европейския пазар. В резултат – през миналата година в Русия е произведен 61 млрд. куб. м газ в повече, отколкото е продаден. А предвижданият капацитет на „Силата на Сибир 2“ е по-малък – 50 млрд. куб. м годишно.
Ясно е, че Русия се нуждае отчаяно от новия газопровод до Китай, докато китайците имат множество възможности за внос плюс голям собствен добив. Това означава, че дори и „Силата на Сибир 2“ да бъде построен, няма да има никаква гаранция, че капацитетът му ще бъде използван на 100 процента, китайците ще вземат толкова, колкото им трябва.
По време на визитата на Путин в Китай бе подписан не договор, а меморандум за „Силата на Сибир 2“. Шефът на „Газпром“ Алекссей Милер твърди, че това бил „задължаващ меморандум“, но сам признава, че най-важните детайли не са уточнени – кой ще инвестира нужните 15-20 млрд. долара за построяване на новия тръбопровод и каква ще бъде цената на доставяния газ. Впрочем, Китай не потвърждава бодряшките заявления на Милер. Във финалното комюнике за посещението на Путин официален Пекин не говори за конкретен тръбопровод, а единствено декларира, че „ще придвижва активно своите трансгранични инфраструктурни и енергийни проекти с Руската федерация и Монголия“.
Китай отдавна настоява да плаща по вътрешните за Русия цени на газа, а те са около три пъти по-ниски от тези на европейските хъбове. Така че, дори и да бъде построен, новият тръбопровод може да носи загуби на „Газпром“, но не и на неговите висши мениджъри, които ще разпределят гигантския финансов ресурс за строежа на тръбата.
При най-добрия за Москва сценарий след 5-6 години, не по-рано от 2030 г., а по-реалистично – към 2033-2035 г., Русия ще има още една тръба до Китай с капацитет над три пъти по-малък от обемите газ, които „Газпром“ продаваше в Европа преди 2022 г. (155-185 млрд. куб. годишно). Като се има предвид и ценовата ножица между китайския и европейски пазар, приходите на Москва от бъдещата тръба „Силата на Сибир 2“ ще бъдат поне десетина пъти по-ниски от това, което руснаците получаваха от ЕС. Сигурно е едно – Русия ще изпадне в още по-голяма икономическа зависимост от Китай. А вие не се лъжете по гръмките фрази за руско-китайската газова дружба – всяка публикация по темата, в която няма числа, е обикновена пропаганда от неуки хора, които хабер си нямат от енергийна геополитика.
