Франция не е само Париж, нито само кухнята, модата, модернизма в изкуството или футболът. Страната има богата и многолика история.
Познаваме я най-вече от Ренесанса и Просвещението през Великата френска революция, ерата на Наполеон, световните войни, та до наши дни – с ключовата роля на Франция, чиято икономика е втора в ЕС и пета в света.
Но страната има и величествено Средновековие, разбираме, когато заставаме пред крепостните стени на Авиньон – град на 100-ина километра северозападно от Марсилия. Пристъпваме през внушителната порта и се озоваваме в свят като от приказките, сред готическите каменни стени на средновековни здания, където от всеки ъгъл очакваме да се появят рицари и принцеси, по калдъръма да изчаткат копита на коне и да профучи каретата на знатна дама. Това е старият град, който заедно с моста над река Рона в съседство е основна забележителност на града и е под закрилата на ЮНЕСКО.
Фото авторът
Излизаме на площада, ограден от високите сгради на средновековен Авиньон. Сред тях се отличава
огромният Папски дворец, който мери ръст с катедралата Нотр Дам де Домс току до него. Строежът на Папския дворец е започнал още през 1316 г. и е завършен повече от половин век по-късно. Катедралата е дори по-стара – от 12 век. Дворецът носи името си от 14 в., когато, заради политически турбуленции в Рим, Авиньон става столица на католицизма в продължение на 70 години и съответно – дом последователно на седем папи.
Влизаме в каменното здание и преминаваме по стълби и коридори през обширни зали и малки помещения. От обзавеждането не е останало много, но екскурзоводката Франческа подробно ни обяснява как са живели тук папите и цялата им свита. Големите зали се използват и днес за различни артистични прояви, свързани най-вече с традиционния театрален фестивал в Авиньон – изложби, концерти, кинопрожекции и други.
В последната зала, в която тече подготовка за изложба, Франческа ни демонстрира отличната акустика на старинния строеж. Запява кратък и бавен старинен църковен напев.
Всички смълчано слушаме и когато последният звук отлита към сводестия таван, избухваме в аплодисменти.
В съседство на дворцовия комплекс е и старинният мост над Рона (от 12 век), от който са запазени едва 4 арки от първоначалните 22. На тръгване се движим продължително покрай крепостната стена около стария град, която е добре запазена, въпреки че датира от 14 век.
Изминаваме около 70 км в посока Марсилия и спираме в Екс ан Прованс. От Средновековието се озоваваме в по-модерните времена. Вървим из чаровните тесни улички, покрай магазинчета за сувенири и вкусотии, преминаваме през малки площади с кафенета на открито. В тази романтична обстановка попиваме духа на Прованса – спокойствие, естественост, усмихнати хора, „сил ву пле” („моля”) и „мерси” на всяка крачка. Преминаваме покрай катедралата Saint-Sauveur (Св. Спасител), която е изграждана в продължение на 7 века и фасадата й включва архитектурни елементи от целия този период. Излизаме на основната артерия на града – булевард „Мирабо”, който е естествено място за разходки и срещи на провансалците и гостите на града. Уличното трасе е разпределено отлично – за колите в средата има по една лента в посока и ограничение до 30 км в час, а от двете страни на това тясно шосе
тротоарите са поне три пъти по-широки.
Нямаме време за повече забележителности и след късо кафе в едно от заведенията на открито се разделяме с Екс ан Прованс – град за хората, които ценят спокойствието, бавния ритъм и малките радости на живота.
