„Несвикнал човек би се отровил“, казва литературният герой на Алеко Константинов в един от епизодите от пътуването на Бай Ганьо из Европа. Сценката е битова, чорбата, която е „турско ядене“, е прекалено лютива, но нашият човек с мускалчетата я сърба. Приятелят на България и на българите, европейският интелектуалец Константин Иречек го гледа с недоумение, но бай ти Ганьо пет пари не дава. Съвсем естествено се стига до констатацията, че „несвикнал човек би се отровил“.
Ако това въведение в текст за Босна и Херцеговина ви се струва странно, не бързайте да го отхвърляте. В американските сериали, посветени на съдебната система и правото, много често адвокатите или обвинителите питат „каква е връзката?“. В случая връзката ми се струва предимно фонетична. Струва ми се, че много логично би звучало признанието, че „несвикнал човек би се отказал“, щом става дума за навлизане в правните и политическите дебри, които Босна и Херцеговина наследи от създателите на Дейтънския мирен договор от 1995 г. Цялата обърканост, тромавост и липса на ефективност при вземането на нормални и естествени правни и политически решения в управлението на държавата и нейните съставни елементи – три на брой, проличава в случая с поведението, наказанието и бъдещето на една единствена личност – президентът на Република Сръбска Милорад Додик.
По-точно на вече бившия президент на една от съставните части на федерацията Босна и Херцеговина – Милорад Додик, за когото вече всички в страната и извън нея разбраха, че той е с отнети права, но самият той не иска да го признае. Последното потвърждение на факта, че Додик изгуби съдебната, а заедно с това и политическата битка
с централните правосъдни органи в Сараево, е изпълнението на решението той да върне дипломатическия си паспорт. Това трябваше да стане в срок от 15 дни от момента, в който Централната избирателна комисия на 6 август потвърди решението на съда на БиХ и отне президентския му мандат. Оттук нататък той би трябвало да се превърне в един обикновен гражданин на Република Сръбска и на БиХ. И на граничните пунктове за излизане от страната, и за влизане, в която и да е друга, да спазва правилата за всички останали босненски сърби при пътуване в чужбина. Срокът мина, но в момента, в който пиша тези думи, все още няма сигурност, че Додик е изпълнил постановлението на съда да върне важния за него документ. Но пък граничните власти са получили разпореждане при всеки негов опит да излезе от Република Сръбска, паспортът му да му бъде отнет и той да бъде задържан като нарушител на закона с всички правни последици от това.
Но това е най-малкото, което в момента плаши Додик. На карта е поставено неговото лично и политическо бъдеще. Има и нещо друго, далече по-важно. Присъдата от година затвор и 6 години забрана да изпълнява задълженията на президент на Република Сръбска, която съдът на Босна и Херцеговина му определи, бе приведена окончателно в действие, въпреки непризнаването ѝ в Баня Лука. Шикалкаването на магистратите, които търсеха правни основания да я отхвърлят, политизирането и драматизирането на въпроса за правата на върховния представител в БиХ Кристиян Шмидт, чийто заповеди Додик отказа да изпълнява, все пак има своя финал. Да, в началото на август ЦИК на Босна и Херцеговина окончателно потвърди присъдата срещу него и му отне президентските права на Република Сръбска. Вярно, Додик няма да лежи година в затвора. Той се възползва от законното право да се откупи, плащайки сумата от около 18 000 евро. Но този факт беше ясен сигнал, че Додик съзнава правотата на централните съдебни органи в Сараево и само желанието му да не слиза от политическата сцена все още му дава сила да се противопостави и на другата част от присъдата – забраната да бъде президент и изобщо да се занимава с политическа дейност. Не може да преглътнеш по-малката и по-преодолима част от решението на съда, а да се противопоставиш на по-съществената. Не може да действаш избирателно според личната си преценка за изгода, нали?
Играта с правото и ползването на вратичките в него не са добър атестат за политическа идентичност и сериозност. Но това е Додик – едно „политическо животно“ в дебрите на балканската политика със своите покровители като президента на Сърбия Александър Вучич и, както се твърди с голяма доза основание, на премиера на Унгария Виктор Орбан и на Владимир Путин. Никак не е случайно, че във вихъра на финалните вълнения около съдбата на Додик като политик, се появи съобщение, че през октомври той щял да пътува за Москва за поредната си среща в Кремъл. Пита се – в какво качество Додик ще пътува за руската столица?
С окончателното решение на Централната избирателна комисия на БиХ и потвърдената присъда от централния ѝ съд Додик не може да представлява сърбския етнос нито в страната, нито извън нея. Нито един функционер в Босна и Херцеговина и извън нея не може да има комуникация с него в качеството му на президент на Република Сръбска. Той вече не може да свиква заседания на правителството, нито пък да предлага членове на Конституционния ѝ съд , няма право да утвърждава закони, приети в парламента на Република Сръбска, или да назначава или отзовава представители на босненските сърби в чужбина. Няма право да помилва, нито да изпълнява и редица други съществени и церемониални президентски задължения. Няма право да ръководи и контролира бюджета на президентството, възлизащ на около 39 милиона евро. Но най-важното – той изгуби правото да предлага кандидатура за председател на правителството на Република Сръбска, което в случая е двойно по-съществено поради оставката на досегашния премиер Радован Влашкович от 22 август.
Но Додик все още няма намерение да се предава. На извънредно заседание на парламента на Република Сръбска бе избран нов премиер и ново правителство. Петдесет от всичките 83 депутати гласуваха за Саво Минич като нов премиер, а същите гласове събра и новото правителство на републиката. Опозицията оспори решенията на събранието поради факта, че Минич бе номиниран от Додик, въпреки че той е без президентски мандат от 6 август. Нещо повече – на заседанието на 22 август, когато бе гласувана оставката на Влашкович, мнозинството от депутатите, привърженици на Додик, го призоваха той да не приема присъдата въпреки нейната окончателност и да продължи да изпълнява задълженията си като президент. Същото мнозинство отхвърли предложението на ЦИК за провеждането през ноември на предсрочни избори за президент и предложи на босненските сърби да игнорират Комисията и да не сътрудничат с нея.
Като контра мярка на извънредния президентски вот управляващата коалиция в парламента на Република Сръбска, предвождана от Съюза на независимите социалдемократи на Додик, насрочи за 25 октомври референдум за това приемат ли гражданите на Република Сръбска решенията на върховния представител Кристиян Шмидт и на ЦИК. Т.е. – тези, които започнаха процедурата за отнемането на правото на Додик като президент на Република Сръбска. Воплите на опозицията, напълно справедливи, но плахи, че всичко това е удар срещу конституционния ред на страната останаха на заден план.
Милорад Додик вече е тръгнал да слиза от политическата сцена в Баня Лука и в Сараево. Както се казва, с единия си крак той вече е вън от нея. Но има основателни страхове, че излизайки напълно и изцяло от тази сцена и с двата си крака, Додик е готов да предизвика вътрешен натиск и удар срещу цялата конструкция на държавата Босна и Херцеговина, построена с Дейтънския мирен договор от 1995 г.
Призивите за прекратяване на мирната мисия на ЕС „Алтеа“ най-дългосрочната подобна, подновените дебати за правото на самоопределение на босненските сърби, намеците за откъсване от БиХ и някои други сигнали говорят, че стабилността и сигурността на държавата и на района на Балканите могат да станат заложник на личната политическа съдба на Милорад Додик. И както казват помнещи наблюдатели, за това, което прави сега Додик, преди 30 години неговият предшественик като лидер на босненските сърби Радован Караджич получи доживотна присъда от Трибунала в Хага.
Всъщност, имаме ли памет за всичко това?
