Оптимист съм за развитието на военнотранспортната авиация, казва командирът на 16-а авиационна база
– Г-н полковник, каква е равносметката Ви за основните събития и постиженията на авиобазата през годината, в какви по-големи учения участвахте?
– Можем гордо да гледаме в бъдещето. Много предизвикателства имаше през годината, но професионализмът на летателния, инженерно-техническия и осигуряващия състав беше на висота. Всички поставени задачи от ръководството на Военновъздушните сили (ВВС) от Министерството на отбраната (МО) бяха изпълнени така, както е необходимо и в указаните срокове.
Имаме четирима млади пилоти от випуск 2024 г., които успешно преминават приучване на транспортен самолет. Двама от тях – на самолет PC-12, и двама – на L-410. От випуск 2025 г. имаме един пилот, който в момента преминава задължителната наземна подготовка, като от следващата седмица ще положи изпити, за да бъде допуснат до летателната фаза на обучението на самолет L-410.
Поддържаме подготовка и за тактически полети, полети на малка и пределно малка височина. Непрекъснато даваме по 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, дежурства на екипажи за аварийно-спасително осигуряване. До момента – през годината сме изпълнили голям брой задачи. Четири пъти са вдигани дежурните сили и средства от авиобазата в рамките на страната. Изпълнили сме и осем международни задачи по заявка на Министерството на здравеопазването, с което работим много добре. Помогнахме на немалко деца, които се нуждаеха от трансплантация и лечение в специализирани болнични заведения в чужбина.
Усвоихме системата „Гардиън”, която имаме (за ограничаване на пожари от въздуха – б. а.) и ни беше предоставена през 2023 г. Летателната фаза за нейното усвояване завърши, като вече разполагаме с трима обучени пилоти и трима бордни инженери. До края на годината планираме да имаме два напълно подготвени екипажа за работа с тази система.
От 16 септември участваме в съвместното българско-румънско учение Blue bridge 2025, в което ще дадем контролна цел за колегите от изтребителната авиация, за да тренират процедурата по приемане и предаване на въздушна цел на границата на нашите страни. От 17 септември започна тренинг, който е първата стъпка към другото учение, което стартира на 22 септември – „Европейски Спартан”. Тренингът е инженерна подготовка, като целта е да се уеднаквят процедурите във всички държави в ЕС и в НАТО, които използват самолети „Спартан”, за да бъде постигната пълна съвместимост. Крайната цел е да се постигне крос-мениджмънт – инженерно-техническият състав на една страна да може да обслужва самолет „Спартан” на друга съюзническа държава.
– Какви предизвикателства срещате при поддръжката на техниката?
– Очакваме да се сключи рамково споразумение за ъпгрейд на самолетите „Спартан”, тъй като те вече станаха на по над 15–17 години – първият дойде през декември 2007 г. Необходимо е усъвършенстване на авиониката, тъй като процесът на развитие не спира и навигационните системи в ЕС и страните – членки на НАТО, постоянно се усъвършенстват. Имаме и договор за самолетите L-410, по който получихме два двигателя за тях, които сега монтираме. Надяваме се през следващите две седмици да облетим самолета, за да влезе в строя. Работи се по сключването на договор за поддръжка на самолетите L-410, по който догодина отново да получим необходимите части и агрегати, с които да поддържаме минимум два самолета в строя.
Също така очакваме след приключване на конфликта между Русия и Украйна да се върне самолет „Ан-30”, който в момента е на капиталово-възстановителен ремонт в Киев.
Колкото до самолет „Пилатус 12” – той е част от пакета за поддръжката на самолетите PC-9, където усърдно се работи за сключване на договор.
Надяваме се да се реализира проектът за придобиване на два самолета „Спартан” от следващо поколение – new generation, като очакваме освен останалите подобрения машините да имат и новия модул за пожарогасене, изграден от италианската страна. Този модул е за 8 т вода, но е със система, която разпръсква водата от специален дифузьор и повишава ефективността. Да, оптимисти сме, тъй като правителството гласува доста проекти за развитие и превъоръжаване на Българската армия.
Имаме нужда от още минимум от 2 до 3 малки транспортни самолета от типа на L-410 – new generation. Обсъждат се и други оферти, така че да заменят сега съществуващите, без да се губят способности. Известно е, че единият ни самолет L-410 има възможност да извършва полетна инспекция на радиотехническите средства за навигация на летищата. Едно от нашите изисквания е да може тази система да бъде прехвърлена на новия самолет.
Не искаме да губим способности, когато се преоборудва базата с нова техника, искаме да надграждаме, а не да започваме от кота нула.
Имаме някои затруднения с остарялата самолетообслужваща техника, която е на доста години, още от времето на СССР. Необходимо е придобиването на нова техника, която да е адекватна на изискванията на новата авиационна инфраструктура. Но старата я поддържаме и осигуряваме полетите безаварийно и в срок. Знаете, че тази година беше доста трудна с пожарогасенето. Помагахме. Бяхме като логистично подразделение на 24-та авиобаза, които основно поеха тежестта за гасене на пожарите от въздуха. Осигурихме керосинозареждачи. Да, техниката е стара, но издържа. Личният състав направи това, което се изискваше от него.
– Какво е кадровото състояние и окомплектоването с личен състав?
– Не сме изолиран остров на щастието. Всички проблеми, специфични за Българската армия, ги има и при нас. Некомплектът започва доста да тежи. Имаме свободни места за летателен, инженерно-технически и логистичен състав от всички категории военнослужещи – офицери, сержанти, войници.
Мисля, че стъпката, която се предприе за увеличаването на възнагражденията, е правилна, но трябва да бъде последвана и от други в същата посока, за да стане военната професия по-привлекателна. Защото военната професия не изисква много, тя изисква всичко!
Трудно е. Кадри липсват навсякъде. Както казах, един офицер пилот успяхме да вземем от тазгодишния випуск. Необходими са ни още не един и двама. Същото важи и за инженерно-техническия състав. В началото на промените отпаднаха сержантските училища. Сега се пенсионират последните випуски, които са ги завършили. Затова се изискват допълнителни усилия за обучение на новопостъпилите при нас, за да могат да боравят с авиационната и самолетообслужващата техника. Правим всичко възможно и усилията на командването на ВВС са да увеличи стимулите, за да задържи в строя квалифицираните кадри.
– Как виждате мястото на военнотранспортната авиация днес и в бъдеще?
– Както показват различните конфликти, каквито, за съжаление, има немалко и са близо около нас, военнотранспортната авиация има своето място и трябва да бъде надграждана. При това да бъде надграждана не само количествено, но и с техника, която да отговаря на съвременните условия за водене на операции. Основната задача на военнотранспортната авиация е превозът на войски и бойна техника до и от зоната на операцията. Виждаме, че когато се наруши логистиката, се нарушава целият ритъм на операцията.
Оптимист съм за развитието на военнотранспортната авиация. Мисля, че военното и политическото ръководство осъзнава важността ѝ. Сигурен съм, че ще се вземат адекватни мерки, така че авиационната база да изгради способности, които отговарят на съвременната реалност.
