Доц. д-р СВЕТОСЛАВ ЖИВКОВ, историк, Софийски университет „Св. Кл. Охридски”
На 22 септември обявяваме една вече извоювана независимост.
Според Берлинския договор от 1878 г. България се конституира като васално на Османската империя княжество. И османският султан продължава да бъде българският сюзерен. В самия Берлински договор е записано, че България трябва да плаща годишен васален данък на Османската империя. Но тъй като размерът на сумата не е фиксиран, следващите години България не плаща нито франк по него. Договорът определя и това, че българският държавен глава е княз, избран от суверена, от българите, но същевременно утвърден от султана със съгласието на Великите сили. Така всъщност става дума за многостранен васалитет, като това има практически измерения. И когато в проруски преврат българският княз Александър Батенберг е детрониран през 1886 г. и България търси свой нов княз, на следващата година Великото народно събрание избира принц Фердинанд за български княз напълно конституционосъобразно, но под руски натиск. Султанът обаче не утвърждава Фердинанд и той остава международно непризнат княз почти 9 години. Като васална държава
България не е имала право и на пълноценни международни отношения
да сключва международни договори и да участва в международни конференции. Например след края на Сръбско-българската война започват преговори за сключване на мирен договор между България и Сърбия. Но при преговорите, водени в Букурещ, първият представител на България е османски делегат. И вече вторият е Иван Евстратиев Гешов.
Но България започва да нарушава клаузите на васалитета, години преди да обяви независимост. Тя участва в т.нар. мирни международни конференции, които завършват с конвенции относно правилата на водене на война, срещу репресии на мирни жители и използването на химическо оръжие (в Хага през 1900 и 1907 г.). Страната ни назначава свои дипломати в западните държави още по време на управлението на Стефан Стамболов (Виена) и така към 1908 г. България е практически независима държава. Неслучайно в Манифеста на цар Фердинанд се казва, че връзките на зависимост между България и Османската империя са формални. И така през 1908 г. е обявена една до голяма степен вече извоювана независимост.
Но защо всичко това се случва точно през 1908 г.? Първо, България в тези години е натрупала голямо самочувствие. В
първите години на ХХ в. българското общество е едно оптимистично общество
През 1885 г. е успешно реализирано и защитено Съединението, а между 1902 и 1912 г. са златните години на българската икономика. Освен това – през юли 1908 г. в Османската империя става кардинална промяна, известна като Младотурска революция. Младотурците успяват да наложат на султана възстановяване на Kонституцията от 1876 г. Османската империя попада в преход от абсолютна към конституционна монархия. Младотурците са реформатори и конституционалисти, но те са и националисти и искат консолидиране и модернизиране на империята. Появяват се съмнения, че под тяхно управление ще се наложи васалитетът на България да премине от формален във фактически. Освен това този преходен период, в който младотурците съжителстват политически със султана, се оказва подходящ за нас. България иска да се възползва удачно от този преходен момент. И неслучайно българският представител в Цариград Иван Стефанов Гешов, първи братовчед на акад.Иван Ев. Гешов, още в края на юли пише до кабинета в София, че е
време да се подготви обявяване на независимостта ни
През юли и август правителството сериозно обсъжда тази възможност и сондирането на Великите сили. Една турска нетактичност работи в наша полза: в края на август 1908 г. на тържествения коктейл в Цариград по повод на годишнина от интронизацията на Абдул Хамид II българският дипломатически представител (като на васална страна – не посланик, а дипломатически агент) не е поканен. България незабавно отзовава представителя си обратно в София и от началото на септември кабинетът обмисля кога точно да обяви независимостта. Стачка на т. нар. Източни железници, до този момент експлоатирани от австро-унгарска компания на барон Хирш, и окупирането ѝ от българските власти влошава отношенията на София с Австро-Унгария.
На 22 септември българската независимост е обявена. В този акт участват не само цар Фердинанд и не той е инициаторът. По това време външен министър е ген. Стефан Паприков, а министър на търговията и земеделието е Андрей Ляпчев. Той ще води преговорите по-късно за получаване на признанието и утвърждаването на българската независимост от Великите сили
на максимално приемлива цена и без въоръжени сблъсъци
В навечерието на 22.09 князът се консултира с австрийския император Франц Йосиф и смята, че ние не трябва първи да нарушаваме Берлинския договор.
Правителството на Александър Малинов обаче се стреми да ускори обявяването на независимостта. Членовете на кабинета посрещат княза в Русе и тръгват към Велико Търново. Смята се, че прословутият манифест е писан от премиера Малинов във влака, на път към великопрестолния град, където князът обявява българската независимост. В манифеста се заявява желание независима България и Османската империя да продължат своето добросъседство. А Австро-Унгария в това време подготвя друг акт, който също нарушава Берлинския договор – анексията на Босна и Херцеговина, която се случва на 23 септември.
Всички съветват Османската империя да не воюва заради опасенията, че един българско-турски конфликт може да провокира и общоевропейски. Но Османската империя извършва частична мобилизация на своите войски до българската граница. Дрънка се оръжие и на България съответно също се налага да мобилизира своите части в Южна България – през октомври 1908 г. и януари 1909 г. А при частична мобилизация и само един инцидент е можел да провокира нежелана от двете страни война. И в тези дни България проявява голяма дипломатическа смелост. Когато става ясно, че ще се води пазарлък за пари, първите турски претенции са за цели 700 млн. златни франка компенсация. А българските годишни бюджети тогава са били по 90–110 млн. франка. България първоначално отказва да плаща каквото и да било. Прословутите думи на Александър Малинов пред чужди кореспонденти са, че сме готови, ако трябва и с кръв да защитим своята независимост, но няма да я откупуваме с пари. Смели думи, които внасят допълнително напрежение. Но военен конфликт не се случва и в следващите седмици под британски натиск Турция намалява своите претенции до 120–125 млн. златни франка.
Като част от Източните Балкани и като освободена с помощта на руското оръжие България в онези години е приемана като руска сфера на влияние. Макар в този момент в Петербург да остават с впечатлението, че „сме се закачили за австрийската колесница” като австрийски сателит в името на своята независимост. Но бързо след това Русия променя виждането си. А Франция няма претенция към нас и следва твърдо руската линия. И за нас добрите френско-руски отношения
дават резултат в отпускане на изгодни заеми от френските банки
А позицията на британците е междинна. Но австрийците са ни „бесни”, че сме окупирали жп линията. Тя се превръща в залог при търсене на подкрепа от тях, те си искат Източните железници. Следват тежки преговори с Османската империя. След Малинов и Ляпчев се държи достойно при преговорите в Цариград. В началото на април 1909 г. Османската империя се съгласява да признае анексията на Босна и Херцеговина. И след това първо дипломатическо признание за нарушаването на Берлинския договор в преговорите се намесва и Русия. И така се стига до тройната сделка между османците, Русия и България през март същата година, като се сключват 3 споразумения: българско-турско, руско-турско и българско-руско. Накрая султанът заявява, че признава новото положение на България, т.е. българската независимост.
Османската империя признава „новото положение” в България – българската независимост, но и присъединяването на Източна Румелия, случило се фактически преди 23 години. Според руско-турския договор Петербург опрощава на Османската империя контрибуции за 125 млн. златни франка, част от голяма сума, дължима от Цариград след Руско-турската война. България се задължава към Русия със сумата от 82 млн. златни франка, платими за следващите 75 години при изгодна за страната ни лихва. Нашето задължение е на масата, но след Болшевишката революция през 1917 г. новата власт демонстрира скъсване изцяло с дореволюционна Русия и се отказват от дълговете и вземанията на страната. Така
България изплаща минимална част от определената ѝ сума
от 82 млн. златни франка.
В международен план рейтингът на България като независима държава се повишава. Тя придобива по-голямо национално самочувствие. Когато се обявява Независимостта, има консенсус между всички български партии. И с изключение на земеделците и социалистите те приветстват акта на независимост и ролята на българския владетел.
