Дори по време на война опазваме правилата да сме човеци.
– Тук нерядко представата е, че в Украйна се е натрупала умора от войната и че събират военнослужещите с полиция посред улиците и вече никой не иска да се съпротивлява…
– Войник, за когото вече 2–3 години не е имало ротация, не се е връщал вкъщи, няма как да не е уморен. Но те всички разбират, че ако ги няма на фронтовата линия, окупаторът ще дойде още по-близо. Много хора са подложени на руската пропаганда. Тя избира отделни фрагменти от нашия живот – в армията се призовават всеки месец хиляди хора. От тях 3% могат да бъдат страхливи. Не искат да отидат да воюват. Техните случаи ще бъдат гръмко описани, ще се чуват. Ще покажат как техните жени и майки ги защитават, без да мислят искат ли те окупаторът да влезе в тяхната къща. Не, те не искат. Но отказват той да отиде на фронта. Нека отидат другите.
Три години продължава тази пропаганда. Но ако си зададеш въпрос: Кой ще защити нашия дом, ако всички си останат вкъщи? Можем ли да отворим границите и всички да избягаме? За щастие, не всички в украинското общество мислят така. Но пропагандата избира изолирани случаи и ги внушава като всеобща тотална умора. Руската пропаганда тече по каналите на „Ютуб“, „Телеграм“, руските телевизии, които се гледат чрез сателитни чинии. Нашите служби спират излъчването им, но те продължават да се гледат в „Телеграм“.
– Неотдавна украинските власти изгониха представител на Руската православна църква, който е агент на Гундяев.
– Най-големият процент от нашите църкви са под ръководството на Украинската православна църква към Московския патриархат. И през 2022 г. видяхме каква роля изпълняват. Не всички, но по време на окупацията в киевската област – в църквите им бяха открити оръжия, пропагандни материали – как да посрещнат руските войски. В обществото отдавна е известно, че във високата йерархия на тази църква структурите са от КГБ в расо.
– Украинците казват за руснаците, че взимат новобранците и ги пускат на третия ден на бойното поле неподготвени. Руснаците казват същото за украинците. Новопостъпилите минават ли през обучителните центрове на НАТО, за да имат знания и умения при водене на бойни действия?
– Вариантите за подготовка са много. Постоянно се изпращат момчета и момичета, които воюват. Имаме и доброволки, голям брой жени. Снимахме с вашия фотограф Красимир Тодоров жени, които не трябваше да бъдат войници, но тя казва: Отидох да воювам – да победим. За да нямат нужда моите деца да воюват. Що се отнася за подготовката – това е абсолютна лъжа. Аз съм ходил на подготовка. По мое време тя беше 40 дни. Но наскоро министърът на отбраната ни написа, че ще я увеличат с още 50 дни в големите бригади. Нашата армия е обединена в корпуси. Големите корпуси имат допълнителни подготовки…
Че подготовката е за 3 дни – е абсолютна лъжа. На човек, който го е страх, и 50 дни няма да му стигнат. Необходими са психолози. Голяма държава сме и по време на война нямаме достатъчно финансиране за тях, а светът не помага в армията ни за психолози. Необходима е и психологическа подготовка. По-важно за нас сега е психолозите да работят с пострадали, с ранени, които са без крака, без ръце. А тези при началната подготовка са недостатъчно.
– Какво е съотношението на фронта между нападащ и на защитаващ? Чувам, че на места е 10 към 1…
– Съотношението е от 1 към 3 докъм 1 към 6. Русия е по-голяма държава и са в пъти по-голямо население. При нас и тактиката е много различна. Животът на нашия войник е с по-висока цена. И досега руската тактика продължава с „местни“ щурмувания. Пращат, не всички, но има такива подразделения. Превземат територия с количество. Пускат много атакуващи, за да видят къде са… огневите опорни точки. Когато нашите убият атакуващите, след 1, 2, 3 часа идват следващите. Прекрачват убитите и отиват по-нататък. Търсят слаби места в отбраната ни, за да ги атакуват. Руснаците винаги са били безпощадни към своите войници, още от Втората световна война.
– При обучението на новобранците има ли западни специалисти, които ги подготвят, или самите украинци, които са натрупали опит на фронта?
– Мога да кажа как се случи с моите побратими – отиват в Британия, в Италия или в Германия на обучение. Връщат се и ги изпращат на нашия полигон. Продължават да ги учат нашите офицери с боен опит. Използват се натовски стандарти, но подготовката им се довършва с реален опит от днешната война. Офицерът трябва да им разкаже как тези стандарти по какъв начин се използват на практика.
– Има ли западни кадри по линиите за логистика и здравна помощ?
– Нямам такава информация. Но се налагат все по-добри стандарти в логистиката и в медицината. Четвърта година на войната, руският войник не знае какво е това турникет. Използват гумен ремък – връзки за спиране на кръвта, които са разработка от 70-те години. При нашите войници с медицинските препарати всичко е съвременно. И ги обучават по стандарт. Оцеляването на ранените в украинската армия е значително по-висок процент.
– Част от пленените украински войници, които се връщат при размените, включват ли се в армията, или вече са пречупени. Ако са измъчвани…
– Някои са с много тежки поражения – и не могат да воюват. Има и такива, които искат да бъдат полезни. При обмен по телевизията показват тези, които изглеждат красиво, а има и други, за които идва спешна помощ да ги откара, не могат да ходят. Имат начупени кости, като са им правили операции по ужасен начин… Правени са непрофесионално, небрежно.
– Как подценяваш неотдавнашното решение на Тръмп да спре част военна помощ? Това не е ли условие за тежък пробив на фронта?
– Имаме проблеми, но няма съвсем да останем без оръжие. Европейските съюзници ни помагат, но за нас е шокиращо да чуваме подобни новини. За войната в Израел доставят всичко – и самолети, и боеприпаси. За нас: Това няма да дадем, тук трябва да погледнем колко са нашите запаси. Някой трябва да отиде и да погледне в очите нашите войници, да ги пита: Добре, ще устоиш ли още малко, докато ние преброим нашето имущество. Това е абсурд. Ще загубим още повече наши златни войници, златни представители на нашата нация.
– Как оценяваш възможностите на украинските икономика и оръжеен комплекс. Правят съвместни производства с германци, с холандци. Увеличиха производството на дронове. Усеща ли се това на фронтовата линия?
– Усеща се. Постоянно нещо ново се появява. Ако Америка не ни даде оръжие, фронтът не спира, не чака. Трябва с нещо да се защитаваме. При недостиг нашите се събират и мислят откъде и по какъв начин да го доставят. А и ние сами можем. Доказахме го с много операции. Имаме таланти и в производството, имаме и неизползвани възможности. Необходимо е да решим как на територията на Украйна да направим нещо сериозно и да не го унищожат. Трудно е. Нямаме такива подземия.
– А изнасяте ли производства в Полша?
– Четох, че изнасяме.
– Говори се, че вече произвеждате и балистични ракети.
– Нашите канали пишат, че произвеждат. Достатъчно ли? Мисля, че не. Но е добре, че започнаха, с времето ще увеличат бройката. Това зависи от много фактори – финансиране, технологични възможности.
– Ти си в части, чиято работа е да спират нападенията с дронове. Как виждаш този двубой с противодронните системи?
– И двете страни подобряват своите технологии. Русия има силна позиция в радиоелектронната борба и оборудването. Отначало пускаха само ирански шахеди, нашите успяха да намерят алгоритъма им – как работят, как да ги свалят. Противникът започна да ги подобрява, смениха стратегията си. Отначало летяха над морето, ниско над водата – нашите радари да не ги хващат. Напоследък летят високо на 3–5 км – да не ги поразяват нашите мобилни групи с картечници. Събират се над морето и атакуват на цели групи. Тежко е, на голяма височина можем да ги поразим, но имаме малко средства за подобна цел. Ефективността пада. Увеличиха скоростта – образци, които летят с повече от 200 км/ч. И когато цивилен човек седи вкъщи и всяка вечер чува моторите на шахеди, може да определи, че е пуснато нещо ново – звукът на техните мотори се измени.
– От вашите хора има ли някой проявил се изобретател?
– Моите колеги всеки ден търсят иновации. Те са инженери и ежедневно търсят решения как да подобрят характеристиките на дроновете. Събират се и останки от руските БПЛА, но от други подразделения. Всичко се анализира. Безпилотните системи имат много голям асортимент вече и няма как само една служба или едно подразделение да ги обработва всички.
– Украйна навремето беше област, в която бяха заводите за ракети. Имате ли наследени инженерни кадри?
– Има. Да не би да са ни довели французин или немец. Нашите инженери работят. Някои бяха русофили и напуснаха – кой избяга или е вече в затвора, но има и[L1] патриоти, има истински граждани на нашата държава. Те продължават да работят, просто тяхната професия не е публична. Не можем даже и да ги знаем кои са.
– На територията на Украйна има ли производство?
– Има производство, но се пази в голяма секретност. Русофили помагат на руското разузнаване, хора, които са в бедствено положение, със слаби психологически задръжки. Не навсякъде успяват. Спомнете си нашите брилянтни операции, операция „Паяжина“. Руснаците не успяха да я предотвратят. Има и украинци, които обичат да получават рушвет. Вербуват и младото поколение, деца от 13 до 15 години. Бащата им служи, майка им е без работа – бедствено положение. Не им дават джобни пари, а младежите искат да си купят нещо, търсят да заработят. Руските служби им дават някаква задачка, нещо безобидно. Следваща – искаш ли? Искам. Задачката е по-интересна. А после започват да ги изнудват. Ако не изпълниш следващата, ще разкажем публично какво си направил? Имаше случаи, когато единият от родителите е военнослужещ, а детето подпалва
кола на военен, защото вече е в капана на руските спецслужби.
– Руските служби привличат с пари военнослужещи – кубинци, африканци, латиноамериканци. Как се отнася украинското общество към чуждестранните доброволци?
– Имаме чуждестранен легион. Ако говорим за адекватни хора, патриоти, те изпитват чувство на благодарност към всеки войник. Особено благодарни са към хора, дошли от друга държава да защитят техния дом. Това е повод за благодарност и за гордост.
– С картечница да сваляш дрон прилича на ловджийската работа. Когато лети на високо, какво правите?
– Причакват ги да се спуснат, съвсем по ловджийски… Хората са подбрани с добри способности. Постоянно ги обучават. Трябва да уцелиш мишената в движение. Да прецениш къде е траекторията, къде ще бъде мястото на попадението. Какви са вятърът, разстоянието. Особено нощно време – как да го видиш. Има прожектори, много силни. Имат лазерни установки. С тези хора не съм работил вече половин година, а начините, по които те работят, се променят постоянно. Не знам сега как е. Преди беше важно мобилните групи да го намерят и да го покажат на другите. Имам приятели, които постоянно разработват програми за подобряване на обучението. В тях се моделира как лети шахедът, как и къде трябва да се стреля, за да има попадение. Стрелбата се моделира подобно на компютърните игри и с такива програми се снабдяват центровете на обучение.
– Този тип деца, които навремето играеха компютърни игри, са много подходящи за подобна стрелба.
– Те много бързо схващат новата информация, бързо се обучават да използват новите технологии. На възрастния човек да му разказваш за компютърни технологии, за изкуствен интелект ще му бъде трудно да ги овладее, а за младите е лесно. Дори тези, които са от село, имат интернет и живеят в модерни условия. Говоря за украинските села.
В тила по един начин се възприема тази война – знаеш как да живееш, как да се скриеш при шахедна или ракетна атака, а когато си в блиндажа на фронта, е различно. Ако имаш сигнал, че е пусната управляема плъзгаща се бомба, момчетата казват: Тези ракети не са много точни. Падат надалеч или наблизо – лотария. През деня не можеш да излезеш от своето укритие, а от тази бомба то няма да те спаси. Седиш, уповаваш се на Господа бомбата да падне по-надалеко, за да оцелееш. Пада. Ставаме и продължаваме да работим. А когато едновременно те атакуват и руски войници – падаш и продължаваш да стреляш. По възможност и без да спираш.
– Как става това преобразяване на човека от учител, от хлебар, счетоводител до войник?
– Много от моите побратими и досега, ако го питаш войник ли си: ще каже не. Ами ти нали вече две години служиш? Служа, ама защото сме във война. Цивилен човек съм, но трябва да съм тук, за да защитим своята земя. Утре ще свърши, ще се върна и ще живея както живях. Просто трябва да победим и да оцелеем.
Когато пращам на моите приятели снимки от фронтовата линия на близкия тил, там, където момчетата живеят – почти у всеки в къщата има някакво животно. И някои от моите приятели казват: Как така, не мога да разбера как това е възможно – ти да си войник, да си на фронта в този ужас и да можеш да се грижиш за едно малко животно – куче или котета. А пък и всяка котка има още по 3–4 котенца. Те си ги раздават – едното на вас, едното за нас. Галят ги, грижат се за тях. Украинецът е човек с голямо сърце. Там той воюва – убиват, а той се грижи за това, което защитава. Най-първо своята свобода и своята човечност.
– Аз прослушах един диалог между руски войник и годеницата му. Споделя: Тук убивам хора и съм се променил. Като се върна, не знам как ще се отнасям към теб. Да убиваш вече е психологическа травма. Тя му казва по-добре да не се връща… Тя разбира, че разговаря с друг човек, с когото не знае как да общува.
– Знаем, че и към руския войник има нечовешко отношение от техните командири. И когато имат разпоредби да крадат, да убиват, насилват, те изглеждат като безбожници, бездуховници. Как да се върне към цивилен, свестен, честен живот? Ние спазваме всички правила, закони за поведение на войната, за поведение към военнопленници. Тези правила ни дават възможност да се чувстваме човеци и хора.
