Античността и съвремието си дават среща край централния плаж на испанския град Тарагона. Руини от римско време съжителстват с църкви от Средновековието и с
архитектурните бижута
на този модерен, но и традиционен, динамичен, но и спокоен, приветлив към туристите град. Това, че е на морето, не го прави просто курортен, защото в околностите има силно развити индустрии като химическата например. Градът е и един от основните пристанищни хъбове заедно с Валенсия за износ на автомобили, произвеждани в Испания, както и за товарооборот на всякакви други стоки.
Туристическата ни обиколка започва не в хронологичен ред. Първо обикаляме из тесните улички в старата част на града – Алта, които носят духа на Средновековието и на следващите времена. Туристите не са много и се отбиват в малките магазинчета за сувенири и вкусотии. Кварталът много наподобява традиционните италиански и френски градчета с неповторимите си средиземноморски дух и архитектура.
След пътешествието в недалечното минало крачка по крачка излизаме на основната артерия на града – булевардът „Рамбла Нова”. Пешеходната артерия преминава през шпалир от сгради със съвременна архитектура, всяка със свой облик. Редици от дървета
хвърлят дебела сянка в летния зной
а множество пейки дават възможност за кратък отдих на разхождащите се. На няколко места сред пешеходната зона се издигат скулптурни композиции и паметници на испански исторически личности.
Особено се откроява едно оригинално мащабно произведение от бронз – скулптурна композиция, която въплъщава един от символите на града – така наречената кула от хора. Това е вид акробатично изпълнение, при което участниците са покачени един другиму на раменете. Така се получава истинска „многоетажна” кула от хора. Традицията води началото си от незапомнени времена и се поддържа жива най-вече по време на местния фолклорен фестивал „Санта Текла”, изпълнен също с песни, танци и всякакви артистични прояви.
На „Рамбла Нова” преминаваме покрай импровизиран базар, в който се предлагат всевъзможни предмети за бита, изработени от местни занаятчии – прибори и посуда за хранене, украшения, сувенири.
Подминаваме шатрите на базара, защото морето ни тегли все по-силно. Булевардът леко се изкачва. Най-после достигаме края на пешеходната артерия. От близо 100-метровата височина пред нас в ниското се ширва морето. Околността на „Рамбла Нова” е оформена като парк. Покрай екзотичните палми намираме алеята, която ще ни отведе надолу до плажа.
Тръгваме по нея и се озоваваме пред
поредната историческа забележителност
– Античния римски амфитеатър. Тарагона е основан от иберите през V в. пр. Хр., а в следващите векове става римска колония с името Тарако. Амфитеатърът е отлично запазен, също както и акведуктът, и крепостни стени от онова време в различни части на града. На фона на морето старината изглежда екзотично, но и мистично с хилядите си неразказани истории за съдбата на тукашните хора в древните времена.
И докато се опитваме да надникнем мислено в миналото, неусетно достигаме плажа със златния ситен пясък. Хладината на бистрата морска вода ни връща в действителността, за да си дадем сметка, че с историческите и природните си забележителности Тарагона е една от морските перли на Европа.
