Д-р Любомир КЮЧУКОВ – Институт за икономика и международни отношения
От стратегическа автономност към независима Европа в ежегодната реч на Урсула фон дер Лайен.
Ежегодната реч за състоянието на Съюза на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен доста точно илюстрира самото състояние на Съюза. Като не става дума за констатациите, а за идеите, които бяха предложени. И най-вече – отсъствие на идеи по редица проблеми. От тази гледна точка тя не носеше изненади и не беше натоварена със свръхочаквания. В речта отново доминираше темата за сигурността на Европа. Като имаше еволюция в подхода за мястото на Европейския съюз в света. Лансирана бе тезата за Нова Европа, като идеята за стратегическа автономност беше заменена с формулировката за независима Европа.
Проблемът е какво означава независима Европа и как се вижда нейното осъществяване, доколкото всички опити досега както да се концептуализира, така и да се осъществи стратегическата автономност на ЕС не доведоха до сериозен резултат. Затова беше направен опит да се очертае
една геополитическа платформа за ЕС
Което е логично с оглед на факта, че преди 2 години в Гренада ЕС се обяви за геополитически съюз. Което отговаря на процесите и тенденциите в света. От друга страна обаче, самият Съюз не успява да си изработи ясна визия за механизмите и за съдържанието на понятието геополитически съюз.
По принудата на обстоятелствата жанрът на речта лежеше в полето на менажирането на кризи. Беше направен опит да се отговори на всички кризисни явления в два плана. Първо – на политическите критики в Европейския парламент и Европейския съвет за редица действия и бездействия на ЕС. Като тук новото бе най-после формулираната позиция спрямо конфликта в Газа – с предложението за санкции срещу израелски министри, спиране на двустранното финансиране, ограничаване на търговските връзки в рамките на споразумението за асоцииране ЕС–Израел. Второ – да се запълни вакуумът, който постепенно се образува между управляващи и управлявани в Европа, между политическия ѝ елит и гражданите, между техните проблеми и дневния ред на институциите. За съжаление, по-голямата част от лансираните тези звучат по-скоро като лозунг, отколкото като път за решение на проблемите.
Председателят на ЕК направи опит да засегне и част от социалната проблематика – тема, водеща до сериозен дефицит на доверие към институциите на европейско и на национално ниво. Което пък поставя под въпрос базисни демократични принципи в европейските общества, намиращи отражение в нарастване на влиянието на крайно десни и популистки партии в Европа. Като вече освен управляващи или съуправляващи в редица европейски страни те се превръщат във водещи политически формации в ключови държави като Франция, Германия и Великобритания – макар и тя да е извън ЕС. Ако трябва да се обобщи, Фон дер Лайен се опита да отговори на кризисните тенденции, да укрепи подкрепата за институциите в ЕС, включително за Комисията и за председателя ѝ, след вота на недоверие срещу нея.
Всичко вече е геополитика, а там пък всичко е сведено до
засилване на отбранителните способности на Европа
Сигурността доминира в европейските политики от началото на войната в Украйна – с акцент върху механизмите за превъоръжаване на Европа. Това налага много сериозни допълнителни усилия и мобилизация на ресурси, за което беше създадена и програмата SAFE, която предвижда общо кредитиране на целия ЕС в рамките на €150 млрд. плюс мобилизация на национални ресурси за допълнителни €650 млрд. за въоръжение. В рамките на НАТО това беше формулирано като 5% от БВП на всяка държава. Повече оръжие обаче не задължително означава повече сигурност. То е средство за възпиране до момента, до който то не се използва. След това се превръща в средство за водене на война.
Това, което поначало отсъства във визията на Европа по отношение на нейната сигурност, е вторият неин ключов елемент – договорената, политическата сигурност. Става дума за всички споразумения от типа на подписаните след епохата на Студената война в периода на разведряването: за контрол върху въоръженията и за разоръжаване, включително и двустранните споразумения между САЩ и СССР в сферата на ядреното разоръжаване. А Европа беше много по-сигурна, когато беше създадена
система за контрол върху оръжието и разоръжаването в периода на разведряването
Проблемът е, че Европа се опитва да играе на чужд терен. Както подчерта и Фон дер Лайен, ЕС е създаден като съюз за мир. Той е меката сила, при това основният геополитически фактор доскоро, който действаше чрез дипломация и търсеше политически решения и компромиси на международните конфликти. Сега ние се прехвърляме върху релсите на твърдата сила, губейки същевремнно водещите си предимства. И само в рамките на тази година Европа отсъстваше в решаването на практически всички конфликти – като се започне от този между Тайланд и Камбоджа, между Индия и Пакистан, атаката на Израел и САЩ срещу Иран и иранската ядрена програма, случващото се в Близкия изток и се стигне до Украйна. Европа не участваше в нито едно от тези политически усилия или присъстваше периферно. И тези проблеми се решаваха извън нас.
Говорейки конкретно за сигурността на Украйна, този път Фон дер Лайен не направи институционален трансфер от коалиция на желаещи към ЕС и не сложи знак за равенство между едното и другото, за което беше остро критикувана буквално дни преди това от министъра на отбраната на Германия Писториус. По повод на заявлението ѝ, че Европа готви разполагане на сили за контрол в Украйна, които да гарантират мира, той даде ясно да се разбере, че ЕС не разполага с военни сили, които да изпраща където и да било и става дума именно за коалицията на желаещите, а не за целия ЕС.
Тук се стига до ключовия проблем при реализацията на всички идеи, лансирани в речта на Фон дер Лайен – необходимостта от единство на ЕС. Каквото в много случаи отсъства. А и идеята да се премине към гласуване с квалифицирано мнозинство по проблемите на външната политика изглежда трудно осъществима: първо, защото много, особено по-малките страни (включително България), имат резерви към нея; второ, защото, за да се отмени единодушието, се изисква единодушен вот.
Затова не за пръв път изходът се търси в създаване на коалиция на желаещите, която да даде гаранции за бъдещата сигурност на Украйна – след постигането на споразумение. Очевидно при сегашната позиция на Русия, която категорично отхвърля възможността за изпращането на каквито и да било военни подразделения на страни – членки на НАТО, да се включи в споразумение за прекратяване на огъня, то ние или ще имаме споразумение без войски на НАТО, или ще имаме войски на членки на НАТО, но без споразумение за прекратяване на огъня. Това води до трансформиране на идеята за мироопазващи сили, която бе практически неосъществима от самото си начало, доколкото това може да стане само с решение на Съвета за сигурност към ООН, към контрол и гаранции върху изпълнението на евентуално споразумение за сигурност с Москва чрез други механизми. Като че ли акцентът за гарантиране на сигурността
все повече се измества в посока на въздушна и морска сигурност
а не толкова за изпращане на военни контингенти в Украйна. И независимо че френският президент Макрон твърди за 26 страни, готови да участват със свои войски в гарантиране на сигурността на Европа, на практика за по-голямата част от тях (Италия, Полша, България, а и Германия с известна степен на условност) това не означава реално изпращане на войски на украинска територия. Като в търсенето на баланса между споразумение с Русия и сигурност за Украйнаакцентът постепенно се премества върху съдействието за укрепване на украинската отбранителна промишленост и украинската армия, докато участието на страните от коалицията се концентрира върху нейното оборудване и подготовката ѝ с инструктори, логистичната и разузнавателната информация и мисии за контрол върху спазването на евентуалното споразумение за спиране на огъня. Не на последно място – и върху укрепване на отбранителните способности на страните от източния фланг на НАТО с допълнителни съюзнически войски и оръжие – нещо, станало още по-актуално след дроновете над Полша неотдавна.
