За Кремъл мирът е равен на капитулация на Украйна
На 9 септември Общото събрание на ООН (ОС на ООН) откри 80-ата си сесия с познати теми: мир, развитие и права на човека. Пропагандната машина на Кремъл шумно провъзгласява подкрепа за тези благородни идеали, но всъщност работи неуморно, за да ги подкопае. На световната аудитория бяха представени отново любимите наративи на Кремъл – проекция, отричане и разсейване на вниманието. С това въведение започва редовният седмичен доклад на експертната група за борба с кремълската дезинформация към Европейската служба за външни действия.
Мирът и цинизмът на Кремъл
Малко неща са по-цинични от ритуалните призиви на Кремъл за мир. Путин обича да подмамва западни политици, с които контактува, с неясни приказки за преговори. Но срещата му на 15 август в Аляска с президента на САЩ Доналд Тръмп, последвана от масивните атаки с дронове и ракети на Русия срещу Украйна, показват отново, че „мирът“ на Кремъл всъщност означава само искане за пълна капитулация на Украйна.
В паралелната вселена на Кремъл именно Зеленски жадува за война, докато Западът печелел от удължаването на конфликта. В тази фантазия Обединеното кралство и ЕС са основните пречки пред мира, нищо че те не воюват. Москва, разбира се, искала само да наложи мир при свои условия – за предпочитане в рамките на месеци.
Фактите сочат друго. От февруари 2022 г. Кремъл обвинява Киев и западните страни за саботирането на мира, който Русия разруши, като същевременно Москва представя отбранителната помощ за Украйна като ескалация. В действителност Русия проявява малък интерес към истински разговори, тъй като Путин – убеден в предимството на Русия на бойното поле – продължава да поставя все по-абсурдни ултиматуми. Това предимство може би е до голяма степен преувеличено. Въпреки всички поражения, които руските сили са причинили, те са спечелили по-малко от 1% от територията на Украйна от ноември 2022 г. насам. Един доклад казва, че по време на неотдавнашната си кампания за завладяването на град Купянск руските сили са напредвали с по-бавни темпове от съюзническите армии по време на битката при Сома през Първата световна война, при това с големи загуби в хора и материали.
Купонът свърши
Друг вечнозелен наратив на Кремъл е, че санкциите на ЕС срещу Москва вредят повече на Европа, отколкото на Русия, и по някакъв начин укрепват руската икономика. За известно време Москва поддържаше фасадата. БВП нарасна с 4,3% през 2024 г., почти изцяло благодарение на военното производство. Но гражданските индустрии стагнират, докато военната машина се разраства.
Санкциите засегнаха енергетиката, финансите и технологиите, предизвиквайки инфлация, затруднения и бюджетен стрес. Растежът се забавя до прогнозираните 1,7% през 2025 г. и 1,2% през 2026 г. Лихвените проценти остават наказателно високи на нива от 18%, вътрешното търсене намалява, а отбраната и сигурността сега консумират над 40% от бюджета на Русия.
С понижаването на цените на петрола и свиването на данъчните приходи дефицитът се разширява. Разходите за отбрана няма да бъдат засегнати, но чиновниците вече подготвят руснаците за затягане на коланите. Путин засега все още може да финансира войната, но приходите се трупат.
Русия и Глобалният юг
Москва продължава да се представя като защитник на страните от „Глобалния юг“ срещу западния „тормоз“. Прокремълските медии хвалят БРИКС като по-успешна организация от всеки подобен западен блок и твърдят, че Западът я вижда като заплаха. Те повтарят обвиненията за двойните стандарти на Международния наказателен съд и дори обвиняват Обединеното кралство и други европейски страни в плячкосване на културни артефакти в Глобалния юг и Украйна, докато всъщност самата Русия се стреми да заличи украинската идентичност в окупираните територии.
Документите обаче разказват друга история. Русия се намеси военно в Сирия, подклажда нестабилност в Латинска Америка, подкрепя преврати в страните от района Сахел, намесва се в африканските избори и следва стратегия за „завладяване на държавата“ в Централноафриканската република и други африкански страни. Ако това е защита, потисничеството наистина трябва да е сурово. Междувременно БРИКС е неформална асоциация без учредителен договор, без секретариат и без централа. Членовете ѝ имат разнообразни цели и Москва се заблуждава, ако си мисли, че може да използва групата като инструмент за собствените си замисли. Що се отнася до Международния наказателен съд, може би Кремъл просто е ядосан заради заповедта за арест на самия Путин.
Оръжия за масова дезинформация
Руски официални лица също разпространяват дезинформация, в която се твърди, че Украйна масово произвежда химически оръжия и ги разполага на бойното поле. Едно руско държавно издание съобщи за това, че Москва тържествено призовава Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) да разследва предполагаемото използване от Украйна на хлоропикрин, задушаващо вещество, доставяно от дронове. Моментът беше показателен. Тези твърдения се появиха точно когато достоверни доклади потвърдиха, че самите руски войски използват химически вещества на фронтовата линия. ОЗХО и европейските разузнавателни служби впоследствие потвърдиха констатациите, а САЩ вече обвиниха Русия в разполагането на хлоропикрин през 2024 г. През юли 2025 г. европейските разузнавателни служби съобщиха, че Русия засилва употребата му.
Децата като военна плячка
За съжаление, едно постоянно прокремълско дезинформационно послание се отнася до украинските деца. Според Националното информационно бюро на Украйна и потвърдено от международни организации над 20 000 украински деца са идентифицирани като депортирани, много от тях са дадени за незаконно осиновяване, вместо да бъдат съединени със семействата си. Едва ли това са действия, които човек би свързал с мира, развитието и човешките права.
Руските държавни медии отричат и отклоняват информацията, наричайки докладите украинска дезинформация и твърдейки, че отвличанията са просто евакуация на деца от бойните зони. И все пак ООН потвърди истината: насилственото депортиране на деца от окупационна сила е военно престъпление. Много от тях са били отвлечени, незаконно преместени или принудени да бъдат осиновени. Други са изправени пред заличаване на самоличността, индоктринация, преследване и превъзпитание. Някои са подложени на милитаризация, промени в личните данни, арести или, още по-лошо – смърт, докато са в ареста. Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на Путин и неговия т. нар. комисар по правата на децата Мария Лвова-Белова заради ролите им в тази осъдителна дейност. Причината за преместванията не е трудна за разгадаване. Русия е изправена пред демографска криза, която високите военни жертви само са влошили. Идеята, изглежда, е следната: Имаме нужда от хора, така че нека вземем техните. Това е варварска логика, следвана от хора без морален компас. Стратегия, която се подиграва с идеалите, които Русия ще твърди, че отстоява в Общото събрание на ООН.
Други теми от седмичния преглед на дезинформацията
# Прокремълски медии разпространяват конспирация, че Киев е организирал убийството на лидера на Майдана Андрей Парубий като „вътрешна работа“. В действителност украинските власти арестуваха заподозрян от Лвов, който е бил принуден от руското разузнаване да извърши убийството. Обвиняването на Украйна е позната тактика на Кремъл за всяване на съмнение и прехвърляне на отговорност.
# След като руски удар по Киев повреди сградата на Делегацията на ЕС и офиса на Британския съвет, прокремълски медии побързаха да твърдят, че експлозията е причинена не от Русия, а от украинска ракета за противовъздушна отбрана. Похватът е познат: прехвърляне на вината от Москва и хвърляне на съмнение върху отбраната на Украйна. Всъщност разкази на очевидци и репортажи на независими медии потвърждават, че щетите са дошли от бомбардировките на Киев от Русия. Наративът за „украинската противоракетна система“ е просто пореден опит на Кремъл да замъгли отговорността за собствените си атаки.
# Прокремълските медии твърдят, че Коалицията на желаещите планира „окупация“ на Украйна в стил НАТО, като се позовава на демилитаризирана зона, подобна на Косово, зад множество „линии на отбрана“ и „миротворци“ от ЕС. В действителност коалицията представлява до 35 държави, подкрепящи суверенитета на Украйна, и е готова да предостави гаранции за сигурност, включително потенциални сили за стабилизиране, но подкрепени от дипломатически инициативи, а не от окупация. Кремълският наратив се стреми да дискредитира западната подкрепа и да представи Украйна като посредник в антируски заговор.
