Камен НЕВЕНКИН
Най-тежки продължават да бъдат боевете в Донбас.
Ако трябва да се обобщи в едно изречение развитието на войната в Украйна в последния месец, то би звучало така: Пълен провал на шумно анонсираната руска лятна офанзива. Именно така, с акцент върху най-важното, реших да започна поредния си месечен обзор за събитията на фронта, защото подозирам, че четящите тези редове най-вероятно се чувстват затрупани от информация и често им е много трудно да отделят истината от пропагандата.
В полза на твърдението за поредния голям провал на Путин на бойното поле говори и фактът, че от май досега руснаците не са превзели нито един населен пункт, чието име може да си спомните, да не говорим, че на много места инициативата трайно премина в ръцете на украинците.
Едно такова място са приграничните райони на Сумска област, където активните действия започнаха в началото на лятото, а кремълският диктатор на всеослушание обяви, че целта на настъплението била създаванeто на буферна зона на украинска земя, за да не можело повече руска територия да попада под артилерийски обстрел. Първоначално руснаците напреднаха доста и на моменти изглеждаше, че даже ще застрашат град Суми, но скоро след това бяха спрени и украинската армия на свой ред започна да ги изтласква към границата. Към момента войските на Киев са успели да отвоюват около четвърт от загубената територия на този участък, но по-интересен е начинът, по който става това – като
блокират руснаците в завзетите села
и след това методично ги унищожават. Така се получиха серия от „чували“, които бегло наподобяват сталинградската битка, но са твърде далеч от нея като мащаби. Явно руското командване окончателно се е отказало да настъпва към Суми, защото много от частите, които първоначално бяха използвани в настъплението, вече са прехвърлени на други участъци.
В Харковска област най-горещото място от военна гледна точка си остава Купянск, където в един момент руснаците успяха да достигнат покрайнините на този неголям град. Създаде се впечатление, че всеки момент те ще го обкръжат и най-вероятно завладеят за втори път след 2022 г. И тук украинците показаха здрави нерви и изчакаха агресорите максимално да се доближат до крайните квартали, за да контраатакуват. Разтеглените руски флангове не устояха на украинските удари и настъплението на агресора спря. Ако съпоставим случилото се със ситуацията в Сумска област, която обясних по-горе, то се наблюдава доста интересен начин на водене на бойни действия от украинска страна – тъй като руснаците обикновено атакуват само по едно шосе, техните пробиви рано или късно започват да приличат на доста дълъг коридор. За украинците не е проблем да блокират или поне да затруднят максимално движението по шосето с дронове и не след дълго снабдяването на коридора става почти невъзможно. Лишени от редовни доставки, руснаците стават много уязвими за атаки отляво и отдясно по коридора. Най-често резултатът е пълното им блокиране или даже обкръжаване и пълно унищожаване. Конкретно в случая с Купянск всичко засега приключи в северните покрайнини на града и задържането на агресора вътре в коридора. Ако не настъпят драматични промени в конфигурацията на фронтовата линия, то твърде е възможно да станем свидетели на поредната драматична битка в градски условия, която ще продължи много месеци и даже години.
Едва ли ще ви учудя, като кажа, че най-тежки продължават да бъдат боевете в Донбас, където украинците все още контролират около 20% от Донецка област. В северната ѝ част има само локални атаки и въпреки малките пробиви тук и там агресорите не могат да се похвалят с нищо съществено. По на юг се очакваше това лято да започнат сраженията за Константиновка, който се намира в центъра на нещо като отбранителен полукръг. Тези прогнози обаче засега не се сбъдват, защото войските на Киев продължават да се държат в двете рамене на този полукръг, Часов Яр и Торецк, макар и само в покрайнините. За да ви стане по-ясно за какво иде реч, ще припомня, че боевете за Торецк се водят от юни 2024 г., а за Часов Яр даже от по-рано, от април 2023 г.
Когато се споменава Донбас, всички обикновенно се питат
каква ще е съдбата на градовете близнаци Покровск и Мирноград
които са разделени от едва няколко километра. Според мнението на всевъзможни международни „експерти“ над Покровск би трябвало да се вее руски флаг още от миналото лято, но както сами сте се убедили, това така и не се случва. Подобно на Константиновка агломерацията Покровск–Мирноград се намира в нещо като отбранителен полукръг, като на места фронтовата линия се допира в покрайнините, но двата града призрака, които отдавна са почти изцяло лишени от цивилно човешко присъствие, продължават да се намират под украински контрол и това едва ли ще се промени в близко бъдеще.
Тук е мястото да се спомене, че миналия месец за кратко се създаде критична ситуация, която можеше да доведе до разсичане на украинския фронт между Константиновка и Мирноград, и даже до обкръжаването на последния, но командването в Киев запази хладнокръвие и за пореден път приложи любимото си контрадействие – нарязване на коридора. А той си беше доста сериозен, с дължина 14 км и широчина 6 км – зона, в която се бе напъхала значителна част от руската 51-ва армия. Това, което последва, бе класическа операция за обкръжаване – спешно бяха прехвърлени боеспособни украински подразделения (включително от елитния корпус „Азов“), снабдяването по проточилия се на север път бе напълно парализирано с дронове, след което се пристъпи към нарязването му посредством концентрични атаки отляво и отдясно. Към момента е изцяло срязан върхът на коридора, а намиращите се там руски части са напълно обкръжени. Освен това се очертава коридорът да бъде напълно прерязан и в средата, а има вероятност в близко време да бъде пресечен и в най-южната му част, в основата. Не искам да давам дългосрочна прогноза как точно ще завърши тази операция и колко тежки биха могли да бъдат последствията за агресора, но ако украинците завършат докрай започнатото контранастъпление, битката за Покровск ще се проточи още доста.
Засега за Киев
най-труден откъм стабилизиране на ситуацията
си остава Южен Донбас, или по-точно мястото, където се допират границите на три области: Донецка, Запорожка и Днепропетровска. Там руснаците от доста време регистрират постоянен, макар и малък от ежедневна гледна точка прогрес. За разлика от други участъци те не се напъхват в капани, придвижвайки се само по едно шосе, а настъпват на широк фронт. Друга причина за успехите им е географията – твърде малко села, и то нарядко, което пречи на създаването на по-гъста мрежа от опорни пунктове крепости – както и лошото ръководене на бойните действия от страна на отбраняващата се армия. Вероятно заради последното неотдавна главнокомандващият на украинските сили генерал Сирски смени командира на 20-и корпус, който отговаря за отбраната на въпросния участък.
Извън събитията на бойното поле си заслужава да се отбележи масираната украинска кампания по загробването на руската нефтопреработваща индустрия. Обекти на атака от дронове са както рафинерии, така и горивни бази – складове, и даже магистрални тръбопроводи със съответните инсталации. Така с един куршум се удрят направо няколко заека: нанасят се загуби на руския експорт, т.е. по-малко пари за бюджета в Москва, създават се проблеми на икономиката, защото в случай на недостиг на гориво приоритет винаги има армията и се усилва психологическият натиск върху населението, защото вече близо
20 региона са засегнати от горивната суша
и опашките пред бензиностанциите са километрични.
Само през август украински дронове са „посетили“ 8 горивни бази и 14 рафинерии, а през септември „визитите“ продължават, включително и през деня. Последното е доста показателно, защото означава, че в Русия на практика нямат необходимите ПВО ресурси да защитят една от ключовите си индустрии. При това украинците все още нанасят удари основно в радиус до 1000–1500 км от границата си и можем само да гадаем какво ще се случи, когато най-после започнат да използват оръжия с по-голям обсег. Много често украинските дронове нанасят повторни удари по вече атакувани обекти, защото резултатите от предишните атаки са се оказали недълготрайни. Това е така, защото всеки случай е различен – една рафинерия може да спре изцяло и то за седмици, друга започва да работи само с част от капацитета си, в трета сравнително бързо са отстранени пораженията и т.н. Както и да го погледнем, всичко сочи към това, че войната скоро няма да спре и ще става все по „нечовешка“, т.е. битка на дроновете и изкуствения интелект.
