Пламен ПЕТРОВ
ЕС има голяма икономика и агресивен съсед, затова отбранителните разходи ще растат
Няма изгледи за скорошно намаляване на военното напрежение на Стария континент и това налага Европа да преосмисли своята стратегия за отбрана и да инвестира повече средства за военни цели. Около този извод се обединиха участниците в конференция, посветена на проблемите на европейската сигурност. Форумът бе организиран от Института за евроатлантическа сигурност и Българското геополитическо дружество. В своите доклади участниците от 5 държави добавиха щрихи и детайли върху общата картина на геополитическата нестабилност в Европа на фона на продължаващата агресия на Русия срещу Украйна.
САЩ остават съюзник на държавите от ЕС и Великобритания, но сегашната администрация в Белия дом не смята Европа за приоритетно направление в своята външна политика. Това заяви професор Джонатан Смит от Института за евроатлантическа сигурност в своя пленарен доклад на конференцията. Той уточни, че след няколко месеца на колебание вече е изкристализирала новата формула, по която Вашингтон ще подкрепя Украйна във войната срещу руския агресор – САЩ ще предоставят оръжие, което ще бъде заплащано от европейските съюзници в НАТО и ще бъде изпращано на Киев. Това, естествено, не е най-благоприятният вариант за европейците и за украинците, но все пак
слага край на страховете, че САЩ може да се отдръпнат
от Украйна и да спрат напълно оръжейните доставки. За тези няколко месеца от своя втори мандат президентът Тръмп се е убедил, че Владимир Путин не иска да спре войната, каза проф. Смит. Съответно са се разсеяли илюзиите, че скоро може да има подобрение на ситуацията със сигурността в Европа. Поради това Доналд Тръмп ще продължи да напомня на европейците, че не харчат достатъчно за отбрана и при всеки удобен случай ще изтъква числото 5% от БВП за военни цели, което беше прието като цел на срещата на върха на НАТО през тази година. Като цяло, тенденцията е за засилване на европейския компонент в Северноатлантическия пакт, но това ще става бавно и няма изгледи САЩ да бъдат изместени от лидерската позиция в Алианса или пък сами да се откажат от нея.
Джонатан Смит каза, че не очаква скорошно рязко затягане на санкционната примка около Москва. От Белия дом заплашват със 100-процентови мита за стоките от държавите, купуващи руски енергийни ресурси, но е много трудно това да се реализира на практика. Вътре в Европейския съюз Брюксел и големите държави като Германия и Франция нямат инструменти да накарат Унгария и Словакия да спрат да купуват руски нефт и газ. Още по-малко вероятно е от руските енергийни ресурси да се откаже Турция, която е техният най-голям купувач измежду членките на НАТО.
На ролята на Полша като ключов елемент от европейската система за сигурност се спря д-р Гжегож Шимчански. Той изтъкна, че пълномащабната руска агресия срещу Украйна е възродила всички исторически страхове на поляците, които неведнъж са ставали жертва на своите големи и агресивни съседи. Полша е на първо място в НАТО в класацията на страните с най-голям процент от БВП, заделян за отбрана – 4,5%. В проектобюджета на страната за следващата година летвата е поставена още по-високо – 4,8% от БВП за военни нужди. Това е над нивото на самите САЩ, които отделят за отбрана 3,2% от своя БВП. Както в много други европейски страни, така и в Полша има дебат за това – дали средствата от военния бюджет се използват рационално и доколко реално повишават отбранителния капацитет на страната. Факт е обаче, че Варшава се сдоби с респектираща като количество и качество военна техника и увеличи числения състав на армията.
Доктор Шимчански коментира и най-горещата новина – за двуцифрения брой руски дронове, които нахлуха в полското въздушно пространство през миналата седмица, това стана в самото навечерие на конференцията. Той окачестви тази провокация като част от
кремълската „хеви метъл” дипломация
– термин, въведен от британския политолог Марк Галеоти. С него се обозначават агресивни действия, различни от класическата война, целящи да объркат и сплашат потенциалния противник. Става дума за диверсии, саботажи, нахлувания във въздушното пространство, провеждането на военни учения в близост до границата със симулация на нападателни действия.
На перспективите за укрепване на европейската отбрана чрез инструмента на Еврокомисията SAFE (Действия за сигурността на Европа) се спря в своя доклад д-р Петър Георгиев от Българското геополитическо дружество. Той подчерта, че става дума за заеми при много изгодни условия с десетгодишен гратисен период. Програмата не предполага раздаване на пари „на калпак”, а финансиране на добре обмислени и обосновани съвместни проекти на страните – членки на ЕС. Вече е ясно предварителното разпределение на общата сума от €150 млрд., които ще бъдат раздадени от SAFE. Прави впечатление, че най-много средства ще получат страните от източния фланг на НАТО, което е логично предвид тяхното географско разположение в близост до Русия и Украйна. Близо една трета от цялата сума по SAFE е заявена от Полша, следвана от Румъния, Франция и Унгария (виж таблицата). Общо 19 от 27-те страни – членки на ЕС, са решили да кандидатстват за средства по тази програма. До 30 ноември т.г. 19-те страни трябва да представят пред Еврокомисията своите детайлни планове, от които да става ясно как точно ще бъдат използвани парите по SAFE.
Ключовата страна за укрепването на европейската отбрана
е Германия, отбеляза в своя доклад д-р Георгиев. Това е така, защото става дума за най-голямата икономика в ЕС, а също и заради това, че германците правят най-голяма вътрешна трансформация, за да стъпят на пътя, водещ към рязко засилване на тяхната армия. Заради комплекса от Втората световна война Германия десетилетия наред поддържаше скромни военни възможности и се въздържаше да изпраща войници в мисии на НАТО в чужбина. Освен това германската икономика функционираше в доста тясно сътрудничество с Русия, откъдето идваха важни суровини. След февруари 2022 г. всичко това се промени рязко. В Берлин са наясно, че епохата, започнала през 1945 г., завърши окончателно. Сега Европа е в нова геополитическа ситуация, при която националните комплекси, породени от събития отпреди повече от 8 десетилетия, вече са неуместни. Освен това германският икономически модел е в криза и инвестициите в отбранителната индустрия могат да помогнат за нейното преодоляване.
За тази година Германия ще похарчи за военни цели 2,4% от своя БВП (€86 млрд.). До 2029 г. обаче бюджетът за отбрана ще нарасне до €153 млрд., което тогава ще е равно на 3,5% от германския БВП. Германия вече официално поиска да се възползва от разрешението на Брюксел да надвиши позволения в ЕС бюджетен дефицит от 3% от БВП, ако допълнителните 1,5% от БВП са насочени за отбрана.
И ако Германия ще надвиши с малко разрешения от Брюксел размер на бюджетния дефицит, то не така стоят нещата в Румъния. За ролята и мястото на нашата северна съседка в европейската система за сигурност говори д-р Габриела Крецу. Тя отбеляза, че Букурещ лавира между Сцила и Харибда, притиснат от тежката бюджетна криза (дефицитът в хазната за 2025 г. върви към 9% от БВП), съседството с войната и все по-честите провокации на Русия, чиито дронове вече неведнъж стигаха до румънската територия. Правителството в Букурещ обяви планове за сериозни бюджетни съкращения, но д-р Крецу смята, че отбраната е последният сектор, от който трябва да се правят икономии.
В крайна сметка трябва да е ясно, че Европа има всички предпоставки да бъде сериозна военна сила – голяма икономика (БВП на ЕС е по-малък от този на САЩ, но по-голям от китайския), интеграционен проект във формата на ЕС в условията на сериозна заплаха от голяма и агресивна държава в непосредствена близост.
Кой колко получава по инструмента SAFE (в млрд. евро)
Полша – 43,734
Румъния – 16,680
Франция – 16,217
Унгария – 16,217
Италия – 14,900
Белгия – 8,340
Литва – 6,375
Португалия – 5,841
Латвия – 5,680
България – 3,262
Естония – 2,661
Словакия – 2,317
Чехия – 2,060
Хърватия – 1,700
Кипър – 1,182
Испания – 1,000
Финландия – 1,000
Гърция – 0,788
Дания – 0,468
