България става независима държава на 22 септември 1908 г. На този ден в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново княз Фердинанд обявява независимостта на България от Османската империя и приема титлата „цар на българите“.
На този ден страната ни става равноправна сред европейските държави. Той е символ на държавния суверенитет, националното единство и стремежа на българите към свобода. Днес празникът ни напомня колко ценна е независимостта за всяка нация.
В политическо отношение България излиза от васалната си зависимост към Османската империя, установена с Берлинския договор (1878 г.), и става напълно суверенна държава. Същевременно Великите сили признават независимостта и България получава равноправно място сред европейските държави. Не на последно място – празникът символизира постигането на дългоочакваната свобода и е естествено продължение на Освобождението (1878 г.) и Съединението (1885 г.). Той бележи завършването на един етап от националноосвободителните борби и укрепването на българската държавност.
Именно с утвърждаването на държавността, страната ни вече има пълен суверенитет и може самостоятелно да сключва международни договори и да води външна политика. Настъпва икономически и културен подем – започва модернизация, развиват се индустрия, търговия, образование и култура. Продължава борбата за реализиране на националния идеал – обединение на всички български земи, останали извън границите – Македония, Тракия, Добруджа.
След обявяването на независимостта, българите се чувстват изпълнени с гордост, радост и национално достойнство. Много хора виждат този ден като завършек на дългогодишните борби за свобода и справедливост. В народното съзнание България вече е истинска, равноправна държава сред другите европейски страни. Хората са обнадеждени, че тя ще има бъдеще и ще се развива свободно, без чужда зависимост.
По света денят на българската независимост се възприема като важно събитие на Балканите, защото България окончателно излиза от сянката на Османската империя. Великите сили първоначално са предпазливи, но постепенно признават независимостта, защото тя променя политическото равновесие в региона. За европейските държави това е знак, че България вече има суверенен и равноправен статут в международните отношения.
Въпреки че пътят след независимостта е изпълнен с амбиции и надежди, той никак не е лек, а напротив. Изпълнен е с трудности, войни и разочарования, които оформят модерната история на България.
Днес разбираме понятието „независимост“ не само като свобода от чужда власт, но и като правото сами да взимаме решения за развитието на държавата и обществото. То означава още отговорност, самостоятелност и свобода на духа – както за една нация, така и за отделния човек.
Затова честваме този ден като официален празник.
Той ни напомня за значението на свободата, единството и държавния суверенитет.
