Учреден е Съвет по киберотбрана, казва директорът на Дирекция „Комуникационни и информационни системи”
– Г-н бригаден генерал, с какви основни постижения от последната година военнослужещите от комуникационно-информационната система (КИС) на Българската армия посрещнаха вчерашния Ден на Свързочните войски и органите за информационно осигуряване?
– Комуникационно-информационната система на Въоръжените сили (КИС на ВС), която по дефиниция е среда за функциониране на системата за командване и управление, с всяка изминала година се изправя пред нови предизвикателства, свързани с адаптирането към динамично променящата се среда за сигурност и ускореното развитие на технологиите. С нелеката задача да осигурят ефективно изпълнение на изискванията към КИС на ВС за осигуряване на високо ниво на комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана са натоварени специалистите от свързочните войски и органите за информационно осигуряване от ВС. Придобиването на новите бойни платформи за нуждите на Военновъздушните сили (ВВС), Военноморските сили (ВМС), Сухопътните войски (СВ) и Специалните сили и обезпечаването им в комуникационно и информационно отношение с цел изграждането на единна КИС за нуждите на системата за командване и управление се явява огромно предизвикателство пред нас. С много упоритост, любознателност и труд се стремим да допринасяме ежедневно за постигането на баланс между необходимите способности и наличните ресурси.
Тук е мястото от мое име и от името на всички радетели на каузата на професията на свързочника да изразя уважение и дълбока признателност към отдадеността на всички военнослужещи и цивилни служители, посветили живота си на нея. Бих искал да изразя благодарност и към експертите от състава на Дирекция КИС, от Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана (ККИПКО) и на тези от отделите по КИС от видовете ВС и командвания, които влагат своите знания, опит и инициативност в процесите по планиране и координиране на изграждането на комуникационните, информационните, навигационните и сензорните системи в интерес на отбраната. В този ред на мисли бих искал да споделя, че с влизането в сила на новия Устройствен правилник на МО през тази година в дирекцията беше сформиран нов отдел „Киберотбрана”, който е натоварен с изпълнение на функциите по стратегическо планиране, изграждане и развитие на способности за киберотбрана.
През 2025 г. специалисти по КИС участваха в учението по киберотбрана Locked Shields 2025, насочено към усъвършенстване на процесите по консултиране и вземане на решения в условия на активна кибератака. Отчитаме висока натренираност и ефективна интеграция между военни, държавни и академични участници. На национално ниво продължихме формирането и подготовката на персонал за реагиране при инциденти. Паралелно с това се работи по имплементиране и развитие на способности за повишаване на устойчивостта и непрекъсваемостта на критичните за командването и управлението услуги.
Едно от главните направления за работа на експертите от Дирекция КИС е координирането на процеса по придобиването на способност за изграждане и развитие на национална КИС за работа във федерираната мисийна мрежова среда FMN. Това е инициатива на НАТО, която представлява съвкупност от стандарти за свързване на силите, така че съюзническите и партньорските сили могат да комуникират, да се обучават и да оперират в единна, интегрирана мрежова среда. За постигане на тази способност участваме в инициативите на НАТО, където се обсъждат и решават визията и насоките за развитие на FMN. През 2023 г. разкрихме длъжност за постоянен наш представител във FMN секретариата в Монс – Белгия, а през настоящата година включихме още трима експерти в различните бордове на инициативата. Предприехме действия за доставяне на FMN мобилни и стационарни комуникационни системи и са в ход проекти за изграждане на КИС, отговарящи на стандартите на FMN. През юни тази година за пореден път взехме участие в подготовката и провеждането на ежегодното учение на НАТО за оперативна и техническа съвместимост на C2/C4ISR – системи CWIX 2025 в Бидгошч – Полша, заедно с над 40 държави – членки, партньори и организации на НАТО. На учението се проведоха тестове за съвместимост на системите по стандартите на FMN чрез развръщане на допълнителни полеви тестови сайтове, тествани и валидирани бяха базови услуги, софтуер и хардуер.
Друга функция на дирекцията от съществено значение е да подпомага ръководството на отбраната при формулиране и реализиране на политиката по управление и хармонизиране на радиочестотния спектър, предоставен за нуждите на отбраната на страната. В изпълнение на тази функция експерти от дирекцията участваха в междуведомствени работни групи, които под ръководството на Министерство на транспорта и съобщенията изготвиха изменение на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър с цел хармонизирането му съгласно приетите решения на Световната конференция по радиосъобщения на Международния съюз по далекосъобщения, проведена в края на 2023 г. През годината дирекцията осъществи международна радиочестотна координация за осигуряване на честотен ресурс на чуждестранни военни формирования, участващи в международни учения на наша територия, както и координация за осигуряване на честотен ресурс за военни формирования от БА, участващи в международни учения извън територията на страната.
В началото на годината предложихме на министъра на отбраната и той одобри Централният артилерийски технически изпитателен полигон (ЦАТИП) – Стара Загора, да се използва и за полигон за провеждане на изпитвания на системи за детекция и неутрализация на безпилотни летателни системи (БЛС). Представителите на МО, членове на Съвета по националния радиочестотен спектър (Съветът), внесоха в Съвета искане за съгласуване на излъчвания от района на ЦАТИП на краткотрайни радиосигнали. Целта е да се осигурят структурите от състава на МО, БА, структури на пряко подчинение на министъра на отбраната (СППМО) и държавни структури и ведомства, както и физически и юридически лица, организации и учреждения в страната и чужбина с процедури и правила за провеждане на изпитвания на системи за детекция и неутрализация на БЛС в процес на разработка и такива в редовно производство. Изпитванията да се провеждат в контролирана среда, като бъде оценено и въздействието на тези системи върху работещите граждански радиосъоръжения.
Процедурата беше изготвена от експертите в ДКИС, съгласувана с членовете на СНРЧС и одобрена от министъра на отбраната. Предстои на следващото редовно заседание на Съвета да бъде приета и дадена за прилагане от командира на ЦАТИП.
– По какви проекти за модернизация работят свързочниците и информатиците в момента?
– През юни тази година началникът на отбраната утвърди „Визия за развитие на комуникационно-информационната система на въоръжените сили” с пътна карта за реализиране на поддържащите проекти. Визията на КИС е базирана на принципите, залегнали във визията за дигитална трансформация на НАТО. Основната цел е изграждане на дигитална опорна мрежа (Digital Backbone) на СКУ на ВС чрез имплементиране на иновативни технологични решения и внедряване на архитектура, базирана на данни за универсална свързаност и пренос на данни във всички домейни на бойното пространство (морски, сухопътен, въздушен и киберпространство), за сигурен и ефективен обмен и използване на данните за повишаване на военната ефективност и за подобряване на процесите по вземане на решения.
Чрез умелото използване на съвременните технологии ВС ще придобият нов тип КИС, отговарящи на все по-предизвикателната среда за сигурност и ще осигурят възможност за работа в условия, съответстващи на основния принцип на Алианса за опериране в DATA-CENTRIC мрежова среда. При успешното ѝ развитие националната FMN мрежа ще изгради и национална дигитална опорна среда (Digital Backbone), с помощта на която ще се подобрят оперативната съвместимост, ситуационната осведоменост и ще се оптимизират дигитално насочените процеси за вземане на решения, като по този начин ще се насочат усилията към постигане на дигитална трансформация (Digital Transformation).
Очакваният резултат е изграждане на ново поколение КИС, които ще са способни да осигурят поддръжката на операции в много домейни (Multi-Domain Operations).
По направления ще се доразвият специфичните за отделните компоненти системи и мрежи, чрез които ще се постигне пълна ситуационна осведоменост на бойното поле чрез създаване и разпространение на обща оперативна картина (Common Operational Picture – COP), надеждна междусистемна връзка, умело използване на човешките и бойните ресурси в условията на всички мисии, операции на НАТО, както и на национални такива.
Съвместното командване на силите (СКС) ще придобие възможности за централизирани управление и наблюдение на мрежите и ще изгради единна система за командване и управление, обхващаща всички компоненти (сухопътен, военновъздушен, военноморски и на специалните сили), даващи възможност за обобщаване и визуализация на общата оперативна картина.
СВ ще изградят система за командване и управление, обхващаща всички елементи на бойното поле в стационарен и полеви вариант с възможност за автономна работа.
ВВС ще продължат да развиват съществуващите системи за командване и управление, използващи тактическите линкове на НАТО. Те ще осигурят пълноценно използване на новопридобитите многоцелеви изтребители и всички въздушни и наземни платформи, придобити и предстоящи за придобиване от ВВС.
ВМС ще изградят морска система за командване и управление с възможност да интегрират тактическите линкове на НАТО, включваща новите многофункционални модулни патрулни кораби, бреговите противокорабни ракетни комплекси, бреговите центрове и системи за управление.
СКСО ще изградят система за командване и управление с възможности за осигуряване на компонентно командване за специални операции (SOCC) на ротационен принцип с Румъния, както и на тактически групи за специални операции (SOTG). СКУ ще е аналогична на тази на СВ.
Всички елементи на логистичното осигуряване ще бъдат включени в мрежите на отделните компоненти, като ще обменят услуги (Logfas) и ще бъдат надеждно защитени със съвременна киберзащита.
Пред завършване e инвестиционен проект за изграждане и развитие на отбранителни способности, адекватни на средата за сигурност и в изпълнение на „Плана за развитие на ВС на Република България до 2026 г.” за въвеждане на техническо опознаване „свой–чужд” в Режим 5 на военни платформи от ВС. Чрез тази технология за опознаване се постига способност на ВС да избягват приятелски огън.
За неговото изпълнение с решение на Министерския съвет беше сключено техническо споразумение между МО и Агенцията на НАТО по комуникации и информация (NCIA).
Постигнатото е резултат от проявения висок професионализъм и няколкогодишна съвместна упорита работа на експерти от Дирекция КИС и видовете ВС и NCIA.
– Може ли да се каже, че Българската армия разполага с най-съвременни комуникационни и информационни средства, гарантирано защитени от зловредни влияния и кибератаки?
– Киберсигурността придобива ключово значение за системата за защита на националната сигурност. Тази година се оказа фундаментална за развитието на системата за киберотбрана. През март т.г. беше приета Концепция за киберотбрана, която регламентира процесите по установяване на нов организационен модел за киберотбрана в МО, СППМО и БА.
През май т.г. ДКИС пое основните отговорности в областта на киберотбраната на стратегическо ниво чрез създаване на отдел „Киберотбрана” като административно звено, изграждащо и развиващо необходимия капацитет на стратегическо ниво. През юни беше назначен координатор по киберотбрана – заместник-директор в ДКИС, който да подпомага политико-военното ръководство на МО при участие в Съвета по киберсигурност към Министерския съвет и при изпълнение на поетите ангажименти на международно ниво в областта на киберотбраната.
По отношение на реализирането на дефинирания в Концепцията модел за ръководство и управление на киберотбраната през юли т.г. се въведоха структурни звена (отдел/сектор) по киберотбрана в командванията на оперативно ниво, а през септември беше учреден Съвет по киберотбрана, който да регламентира организирането на управлението на системата за киберотбрана. На техническо ниво способностите за киберсигурност и киберотбрана на МО и БА са структурирани в рамките на сложна мрежа с множество клиенти. Създаденият през 2023 г. „Оперативен център за киберсигурност” в ККИПКО изпълнява своите задачи за повишаване и укрепване на защитата на некласифицираните мрежи на МО и БА и достигане на необходимото ниво на киберустойчивост.
За подобряване на подготовката на специалистите е реализиран проект за киберполигон от типа Cyber Range, който ще бъде използван в предстоящото през декември учение на НАТО по киберзащита Cyber Coalition 25.
МО играе ключова роля в защитата на отбранителните мрежи и системи на страната срещу киберзаплахи. На национално ниво продължихме формирането и подготовката на персонал за реагиране при инциденти.
– Как дирекцията работи за осигуряване на съвместимостта на съществуващите КИС на войските с тези на новите платформи, които България придобива по големите проекти за модернизация?
– Предвидили сме необходимостта от интеграция на новите бойни платформи към КИС на БА и сме стартирали няколко проекта в тази насока. Един от тези проекти е изграждането на наземна инфраструктура за обмен на информация с бойните платформи във формата на Тактическите връзки за обмен на данни на НАТО.
ВВС вече имат напълно завършена система за обмен на гласови съобщения в открит и защитен режим с борда на летателните апарати. Във ВМС и СВ са в процес на финализиране системи, осигуряващи обмен на информация с новите бойни платформи. В СВ са модернизирани танковете Т-72, които са оборудвани с КИС на високо ниво. Реализира се и проектът за придобиване на бойни машини „Страйкър”, комуникационно-информационната техника, за които се предвижда да се придобие поетапно до края на 2027 г.
– С повишението на възнагражденията от началото на годината увеличи ли се броят на кандидатите за служба като свързочници и информатици?
– Въпросът с набирането и най-вече задържането на добре подготвени за съвременните IT технологии кадри стои много остро по отношение на КИС. Предизвикателство е решаването на кадровото затруднение за набиране и задържане на добрите специалисти по КИС, тъй като възнагражденията в IT секторa извън армията са по-високи. В този ред на мисли увеличението на възнагражденията на военнослужещите наред с осигуряването на необходимата съвременна работна среда е един от водещите фактори за задържане на тези специалисти в армията. През последните няколко години се постигна една дълго планирана от нас цел по реализирането на механизъм за по-осезаемо материално стимулиране на специалистите по КИС. Със заповед на министъра на отбраната се даде възможност на военнослужещите и цивилните служители, които в изпълнение на основните си функционални задължения участват непосредствено в администрирането и развитието на информационни системи и платформи, компютърни мрежи и системи за киберотбрана, да придобият класна специалност, за която да им се изплаща допълнително възнаграждение. Наравно с това – участието в курсове за обучение и придобиване на нови компетентности, поддържането на добра среда и условия за работа и не на последно място – полагане на общи усилия за поддържане на висок боен дух, ни зареждат с оптимизъм, че заедно можем да посрещнем всички предизвикателства.
– Какви основни задачи ще решава дирекцията в предстоящите месеци до края на 2025-а и през 2026 г.?
– Тази година беше подновен Меморандумът за разбирателство между МО и NCIA относно сътрудничество в областта на C4ISR. Меморандумът е подписан от министъра на отбраната и от генералния мениджър на NCIA и в момента тече националната процедура за ратифицирането му, като очакваме тя да приключи буквално тези дни. NCIA ни предоставя подкрепа в областта на C4ISR в тясно взаимодействие с индустрията, академичните среди и организациите с нестопанска цел за предоставяне на иновативни технологични решения.
През ноември ще се проведе есенната тренировка по усвояване и реализиране на част от „Плана за използване на Интегрираната КИС (ИКИС) на страната и ВС при извънредно положение, военно положение или положение на война”.
Предстои и участие в учението на НАТО по киберотбрана Cyber Coalition 2025, организирано от Съюзното командване по трансформация. През ноември предстои и иницииращата конференция, която е част от цикъла на учението CWIX 2026.
Ще бъде създадена необходимата организация за успешното провеждане на ежегодните изпити за присвояване/потвърждаване на класна специалност на военнослужещите и цивилните служители от свързочните войски и органите за информационно осигуряване.
Експертите на всички нива ще продължават да работят по организиране и провеждане на всички процеси и мероприятия, свързани с етапите по реализирането на проектите от пътната карта, към Визията за развитие на КИС на ВС за периода 2025–2028 г.
