Автор: Рикард ЙОЗВЯК „Свободна Европа“
През този месец Русия последователно наруши въздушното пространство на три членки на НАТО – Полша, Румъния и Естония. В първите два случая това стана с дронове, а в последния – с изтребители. Два дни след безпрецедентното нахлуване на дронове от Русия над полска територия на 10 септември НАТО разкри своя отговор – операция „Източен страж“. Мисията стартира веднага на 12 септември, но ще бъде допълнително разработена през следващите седмици. Идеята на военния алианс е да се укрепят позицията, свързаността и гъвкавостта му по целия източен фланг.
Въпреки че фокусът на операцията в момента е върху руските дронове и географски попада върху Полша, тя се разгръща в множество домейни, тоест – участват сухопътни, морски и въздушни сили. Основната й цел е да попълни пролуките в отбраната на съюзниците от Северно море до Черно море.
Ясно е, че „Източен страж“ ще се разгърне само на територията на НАТО, което означава, че няма планове за навлизане и защита на небето над Западна Украйна. Макар че Киев би приветствал подобен ход и се защитава от набезите на руски дронове, доста по-отдавна много съюзници от Алианса все още се опасяват, че това може да ги доближи до директен конфликт с Кремъл.
Ключовата цел сега е да се премине към интегрирана система за отбрана. Преди това отделни съюзници от НАТО провеждаха въздушно патрулиране на различни места, като Алиансът предоставяше допълнителна подкрепа за всеки отделен случай в зависимост от оценката на заплахата. Идеята сега е да има повече ресурси, свързани помежду си по целия източен фланг – било то ракети, или технологии за борба с дронове.
Това е вдъхновено от друга подобна операция – „Балтийски страж“, която беше стартирана по-рано тази година в отговор на редица предполагаеми подводни саботажни дейности на Москва в Балтийско море. Служители на НАТО, с които Радио „Свободна Европа“ (RFE/RL) разговаря, при условие че няма да ги назовава, оценяват тази операция като успешна. Доказателство за това е, че напоследък не е имало опити за прекъсване на кабели или друга инфраструктура в региона.
И макар че ще бъде по-трудно да се предотврати навлизането на всички дронове на територията на НАТО, идеята тук е, че засиленото присъствие ще накара „Русия да се замисли два пъти, преди да направи нов опит“.
Осем държави вече се присъединиха към „Източен страж“ и предоставиха ресурси на разположение на върховния главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО (SACEUR) ген. Алексъс Гринкевич. Очаква се и други да последват техния пример. Франция беше първата, която се включи с три изтребителя Rafale и военнотранспортен самолет Airbus A400M, които ще бъдат разположени в Полша.
Великобритания ще изпрати някои от своите изтребители Typhoon в отбранителни мисии в полското небе, а Германия премести четири от своите самолети Eurofighter по-близо до източния си съсед, готови да извършват бойни действия във всеки един момент.
Италия и Дания също сигнализираха, че предоставят изтребители. Освен това Копенхаген разположи военен кораб в източната част на Балтийско море. Испания и Швеция също ще допринесат, а Чехия разполага войски от специалните си сили в Полша и изпраща три хеликоптера.
Две неща се открояват. Първо, липсата на американски принос към „Източен страж“ засега. Когато беше попитан за това по време на брифинг, Гринкевич полушеговито отбеляза, че „що се отнася до американските военни активи… аз съм тук и съм ангажиран“. След което добави, че „ангажиментът на САЩ към интегрираната военна структура на Алианса остава“.
На 21 септември, когато репортери го попитаха дали би помогнал за защитата на Полша и близките балтийски държави, ако провокациите от Москва продължат да ескалират, американският президент Доналд Тръмп отговори: „Да, бих. Бих.“ Факт е, че САЩ имат над 10 000 войници, разположени в Полша, и този брой може дори да се увеличи.
Въпреки че има широко разпространени съобщения за преразпределяне на американски военен персонал от Европа към Азия, служители на НАТО заявиха неофициално пред RFE/RL, че не са получавали никакви индикации, че броят на войските на източния фланг ще бъде намален скоро.
Вторият проблем, който се откроява, е, че участието в „Източен страж“ досега се фокусира в използване на изтребители и друго скъпоструващо оборудване. Именно това е една от критиките към полския и натовския отговор след руската провокация от 10 септември – че многомилионни изтребители биват изпращани срещу евтини дронове.
Докато някои европейски служители смятат, че Варшава иска „демонстрация на сила“, други признават, че това не е икономически устойчиво в дългосрочен план. На този фон неназован представител на НАТО коментира ситуацията по следния начин: „Разбира се, ние признаваме, че най-добрият начин за победа над дронове не е с много скъпа ракета, изстреляна от много, много скъп самолет.“
Така че, „Източен страж“ е до голяма степен временна мярка, докато не стане реалност потенциалната „стена срещу дронове“, допълвайки мерките за отбрана, които вече съществуват. НАТО ще има водеща роля в изграждането на такава система, а предвид сигналите от ЕС, че има готовност да я финансира, изглежда все по-вероятно проектът да се осъществи. В най-добрия случай обаче, това може да се случи след две до три години.
Междувременно военният алианс разглежда пионерската работа на Латвия с акустични сензори, които откриват дронове по-бързо, както и нови боеприпаси, позволяващи на самолетите да използват по-евтини оръжия. И двете биха могли да започнат да се използват доста бързо.
Мобилните огневи екипи са друг модел, който НАТО би могъл да адаптира от опита на Украйна. Киев използва тези малки, бързо движещи се части, въоръжени с картечници или преносими системи за противовъздушна отбрана, с нарастващ успех на бойното поле. Както Гринкевич коментира, когато беше притиснат от медиите след представянето на „Източен страж“: „Време е да погледнем по нов начин на това. И ние винаги се учим. НАТО е организация, която се учи.“
Хибридни атаки в няколко европейски държави
Около 20 000 пътници бяха засегнати от временното затваряне на летището на датската столица Копенхаген в началото на седмицата заради забелязани в неговия район дронове, обяви летищната управа, цитирана от „Ройтерс“. Министър-председателката Мете Фредериксен заяви, че това е „най-сериозната атака срещу датска инфраструктура до този момент“, а разузнавателните служби на скандинавската страна съобщиха, че проверяват дали става въпрос за хибридна атака. Според датската полиция дроновете са били управлявани „умело“ и своевременно са изчезнали. Дроновете наложиха спиране на излитането и на кацането на самолети. Става въпрос за 31 полета, уточниха от летището. Последва верижна реакция, в резултат на която бяха отменени или забавени около 100 полета.
Инспектор Йенс Йесперсен, говорител на датската полиция, каза, че дроновете над Копенхаген са дошли от различни посоки, като са включвали и изключвали светлините си. След няколко часа безпилотните летателни апарати са изчезнали.
През последните дни имаше нарушения и на други европейски летища. Кибератака срещу американската компания „Колинс Аероспейс“ (Collins Aerospace), която поддържа системи за регистриране на пътници и багажи и качване на борда, доведе до затруднения на операциите на лондонското летище „Хийтроу“. Нарушения имаше и на летищата в Берлин и Брюксел.
Последните кибератаки, както в случая с няколко летища в Европа, не целят извършителите да получат някаква облага, а да всеят хаос, коментира говорител на Белгийския център за киберсигурност. По неговите думи особено уязвими са услугите – здравни, банкови, транспортни, за доставка на ток и интернет, за осигуряване на покритие за мобилните мрежи. Според него болниците, където се съхраняват много чувствителни данни, не разполагат с достатъчен бюджет за киберзащита. Експертът допълва, че най-застрашени са организациите и дружествата, предоставили електронната си сигурност на подизпълнител. (БА)
