Вече няколко пъти четете мои материали за дроновете и употребата им в съвременната война, но този път с оглед на няколкото инцидента, нажежили взаимоотношенията между НАТО и Русия до критичната точка, ви предлагам да погледнем на летящите машинки от друг ъгъл – като оръдие на страха. Да, точно така, именно като оръдие, като голяма (гео)политическа тояга, а не просто като поредната иновация, появила се на бойното поле, или по-точно – над него.
Повод за засиления интерес към темата безспорно са серията от, меко казано, странни инциденти през изтичащия месец, при които следата води в източно-североизточна посока, т.е. към Москва. Първо, в българското въздушно пространство бе блокирана GPS навигацията на самолета на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Слава богу, благодарение на изключителния професионализъм на екипажа всичко приключи без инциденти. След това последва масово навлизане на руски ударни дронове в полското небе.
Не че и преди не се беше случвало, но този път бяха повече от десет. И докато демократичният свят се възмущаваше или просто се питаше какво точно се е случило, последва поредното руско предизвикателство – три изтребителя Миг-31 навлязоха в естонската зона над Балтийско море и си поиграха на жмичка с авиацията на НАТО. Накрая, след като бяха любезно подканени, те си тръгнаха.
И за да не завърши месецът спокойно, в Европа се разрази истинска дронова истерия – от всевъзможни локации започна да пристига информация за дронове с неизвестен произход, летящи над места, където е забранено да го правят – главното датско летище, норвежка военна база, полска правителствена сграда. И това далеч не са изолирани случаи – през лятото например неразпознати дронове се появиха над Стокхолм и над румънското крайбрежие, а в естонското небе вече захождаха толкова често, че се чувстваха направо като у дома си. От същото могат да се оплачат и други отколешни „любимци“ на Москва – Финландия, Латвия, Литва.
Как трябва да реагират Европа и НАТО на тези постоянни нарушения? И второ – защо все пак руснаците го правят? На първия въпрос отговорът се налага от само себе си – с решителност, защото диктатурите говорят и разбират само езика на силата. Затова е похвална твърдостта, с която ръководството на Полша – една от най-засегнатите от тази нова заплаха, реагира на руските провокации. И премиерът Туск, и външният министър Сикорски, макар и по различен начин, заявиха, че нарушителите ще бъдат сваляни. Общата позиция на НАТО в случая бе задължителна и реално я имаме, но няколкото изречения, написани след такъв инцидент, обикновено остават да висят във въздуха, ако не са последвани от практически дела. Похвалното този път е, че почти веднага думите бяха последвани и от дела – седем държави (България, Естония, Латвия, Финландия, Литва, Полша и Румъния) заявиха желанието си да създадат нещо като „противодронова стена“. Твърде рано е да се каже какво точно ще представлява тя и с оглед на свръхбюрократизираната европейска административна машина също така почти е невъзможно да се каже кога тя ще започне да функционира, но все пак решителността и желанието ги има, а като за начало това въобще не е малко.
Що се отнася до втория въпрос: Защо руснаците го правят? – то най-краткият отговор бе даден преди дни не от някой друг, а от чешкия президент Петър Павел. В интервю за местна телевизия той заяви, че когато е бил председател на Военния комитет на НАТО, вече е задавал същия въпрос на руски представители и те му отговорили доста нагло: „Защото можем“.
Реално погледнато, такъв опростен отговор може и да се вписва перфектно в таблоидните хартиени и електронни формати, но е далеч от същността на проблема. Реалният отговор би трябвало да звучи така: Русия го прави, защото живее в състояние на перманентна война. Именно това и държи Путин на власт. Когато не воюва, Москва се готви за война, защото непрекъснато някой външен „враг“ я „заплашва“. И понеже реална заплаха няма, то тогава тя бива измисляна. Например за бандеровците – укронацисти, подстрекавани от НАТО. Или пък самото НАТО. Когато има заплаха, има нужда и от лидер спасител, който да обедини нацията, и ако се наложи – да я поведе на бой с врага. На него трябва да му е простено всичко, дори когато това е свързано с ограничаването на „някои“ граждански свободи в името на общото благо. Така работи феноменът на милитаристичната култура – със или без Путин, със или без СВО-то, тя ще продължи да се самовъзпроизвежда. На практика Русия бавно, но постепенно се превръща в Северна Корея 2.0, която също от десетилетия живее в състояние на перманентна война. И затова, за съжаление, моята прогноза е, че в бъдеще дроновите и всякакви други провокации от предимно дигитален характер ще продължат.
А сега на главния въпрос: Как да се постъпи следващия път, когато на радарите на страна – членка на НАТО, се появи очевидно неприятелски летящ обект? Правилният отговор – да се действа умно. Това би трябвало да се преведе така: смело, но не безразсъдно.
Смело, защото „нахалните“ чужди дронове би трябвало да бъдат унищожавани веднага, за да стане ясно, че небето на Европа не е разграден двор. Умно, защото ако бъде свален руски самолет нарушител, ще последва такъв вой откъм Москва, че ехото му ще кънти десетилетия. Защото руската държавна пропагандна машина само това и чака – отново и отново Русия да се изкарва жертва на нещастни обстоятелства и зли врагове съседи. С оглед на казаното дотук най-разумно би било самолетите нарушители да бъдат помолени да си вървят по живо по здраво. Тук е мястото да припомня, че преди почти 10 години Турция безпардонно успя да свали два руски изтребителя – нарушители, от което реално не последва нищо. В медиите се вдигна обичайният шум, дипломатите си скръцнаха със зъби… и толкоз. Турският сценарий обаче едва ли е приложим в европейското небе, защото медиите в Русия само това и чакат, за да насъскат Z населението.
Казват, че в Украйна доста са се смели, когато е станало ясно как точно НАТО се е справила с руските дронове нарушители – включително и с помощта на изтребители прехващачи, които са били вдигнати по тревога. Украинците обаче, за които никой не отрича, че са водещата сила в света в областта на безпилотните системи,
гледат на проблема от друг ъгъл. За тях използването на ракети, струващи поне милион долара, срещу бавно летящия и предсказуем дрон си е чиста проба безумие. Това го казват хора, които понякога на нощ са принудени да се справят с почти хиляда дрона, носещи само смърт и разрушения. Затова украинската практика, която към момента се е доказала като водеща в света, би трябвало да бъде много внимателно изучена и внедрена. Тя включва мобилни групи (автомобили с класически тежки картечници), които да причакват ниско летящите дронове и да ги свалят. Активно се използват и средства за радиоелектронна борба за заглушаване на сигнала и така дронът пада като камък на земята. Когато целта е по-високо в небето, то тогава наистина се прибягва до използването на самолети, но до изстрелването на ракети се стига само в крайни случаи. Украинските F-16 най-често използват бордовото си 20-мм оръдие и с кратки откоси довършват руската „играчка“. В опит да бъдат ефективни украинците дори стигат дотам, че мобилизират витлови самолети (спортни, тренировъчни или просто остарели) и подобно на родоначалниците им от зората на въздухоплаването добавят картечар зад пилота. След като забележат дрона, картечарят го разстрелва от близко разстояние. Като че ли най-големи надежди се възлагат на дроновете прехващачи – специални малки дронове, унищожаващи чрез пряк сблъсък противниковия летящ апарат, който е натъпкан с взрив.
Очевидно е, че войната на бъдещето ще бъде изключително дигитална. Европа и НАТО имат уникалния шанс да са на страната на по-иновативния от двамата противници, Украйна, и така да черпят практически опит директно от първоизточника. Много е важно той да бъде изучен, внедрен и използван. Малко известен факт е, че вече се работи в това отношение – през февруари т.г. в Бидгошч – Полша, е създаден съвместен център за анализ, обучение и образование (JATEC). Някои страни като Полша, пък в допълнение към центъра сключиха и индивидуално споразумение с Украйна за обмяна на опит в сферата на дроновете. Остава да се надяваме, че и другите членове на НАТО ще последват примера й.
