Намираме се в средата на най-голямата война в Европа след 1945 г. Тя се води в ерата на информационната революция, което позволява пропагандата и хибридната война да достигнат до немислими преди това нива. Това каза професор Серхий Плохий от Харвардския университет в препълнената Аула на Софийския университет, където се проведе организираната от Историческия факултет и „ПанЕвропа–България“ дискусия на тема „Война и пропаганда в съвременна Европа“. Свои тези изложиха и доцент Михаил Груев, и проф. Марк Крамер. Дискусията бе модерирана от Гергана Паси от „ПанЕвропа–България“ и доц. Борис Стоянов от магистърската програма „Кризи, конфликти и дипломация в световната политика“ на Историческия факултет на СУ.
Серхий Плохий посочи три основни сюжета, около които се разгръща руската пропаганда за текущата война. Първият е за „измислените украинска нация и държава“. Припомнена бе прословутата статия на Владимир Путин от 2021 г. „За историческото единство на руснаци и украинци“, в която руският диктатор отрича правото на съществуване на украинската нация. През миналата година пък Путин даде интервю на американския прокремълски ютюбър Тъкър Карлсън, в което половин час изнасяше лекция по история. Проблемът е, че диктаторът автоматично прехвърля модела на руската нация от XIX век в XXI. От това произтичат множество недоразумения, включително очакването в Москва, че в началото на агресията през февруари 2022 г. хората в Източна и Южна Украйна ще посрещнат руската армия като освободителка, а големи подразделения от украинските въоръжени сили ще минат на страната на агресора. Нищо такова не се случи и в този смисъл Путин и руският управленски елит станаха жертва на собствената си пропаганда, отбеляза проф. Плохий.
Най-успешната информационна операция на Русия в тази война е шантажът с ядрената заплаха, каза проф. Плохий. От една страна, се разпространяват лъжи, че Украйна се готвела да произведе „мръсна“ бомба, а от друга – Западът бива сплашван с възможността Русия да употреби тактическо ядрено оръжие на украинска територия. Според Серхий Плохий това е станало особено видно през октомври 2022 г., когато Украйна успява да освободи съществена част от своята територия, но именно тогава западната помощ се бави. Причината е, че във Вашингтон се опасяват, че ако Русия бъде притисната до стената, тя наистина може да употреби ядрено оръжие. През есента на 2022 г. американското разузнаване оценява вероятността на този сценарий на 50%. Това мнение на проф. Плохий бе подкрепено и от Марк Крамер.
Друга теза на руската пропаганда е, че Украйна не бива да се съпротивлява и не трябва да бъде подпомагана от западните държави, за да не се удължава войната. „Окупацията не е мир, тя само удължава конфликта“ – категоричен бе професор Плохий. Опитите за умиротворяване на агресора го насърчават за още агресия. Пример за това са събитията от 2014 г., когато Русия анексира Крим, без да последва решителен отговор от страна на Запада. Москва се стреми и към имперско, и към национално разширяване. Първото предполага връщането под скиптъра на Кремъл на всички бивши съветски републики, а второто – присъединяване на райони от съседни държави с преобладаващо руско или рускоезично население.
С голям интерес бе посрещната и презентацията на професор Марк Крамер, който знае български език и е добре познат на нашата публика. Той говори за проникването на пропутинската пропаганда в Америка.
В САЩ има определени хора и групи, които подкрепят Кремъл, и те имат свои лични причини. За пример бе посочен споменатият вече Тъкър Карлсън, в чиито предавания много често могат са чуят основните дезинформационни послания на Москва. През първите три години от войната на Русия срещу Украйна властите във Вашингтон работят активно за неутрализиране на руската пропаганда, каза проф. Крамер. Той отбеляза, че в последните няколко месеца има отстъпление в това отношение и даде като пример закриването на няколко звена за борба с кремълската дезинформация във вътрешното и външното министерство на САЩ, както и в разузнаването.
Проф. Марк Крамер коментира, че руската пропаганда има две основни целеви групи – самите руснаците и западните държави, вкл. САЩ. Има две публики – външната и вътрешната, по-важната е вътрешната, каза професорът. Владимир Путин иска руският народ да вярва, че той прави правилното нещо и да омаловажи факта, че войната струва много животи.
Ден след кръглата маса в Аулата на Софийския университет при представянето на българско издание на своя книга проф. Крамер разби и друг устойчив мит на руската пропаганда, който е подкрепян и от американски политолози като известния проф. Джон Миършаймър. Става въпрос за твърдението на Кремъл, че в края на Студената война Западът в лицето на тогавашния американски президент Джордж Буш е обещал на Москва, че НАТО няма да се разширява на изток, но после не е спазил обещанието си. Изследователи като Миършаймър твърдят, че именно това е предизвикало страхове у Русия и тя е реагирала остро, като първо е анексирала Крим, а после е нахлула в Украйна. „Всъщност процесът на разширяването на Алианса бе движен главно от източноевропейските държави“ каза проф. Крамер. И това е доказателство, че те имат собствена геополитическа воля, а не са само пешки в играта на великите сили, бих добавил аз.
Интересна гледна точка за пътищата и възможностите за проникването на руската пропаганда в България представи и третият участник в дискусията в Софийския университет доцент Михаил Груев – председател на Държавна агенция „Архиви“ и преподавател в университета. Той отбеляза, че руската агресия срещу Украйна води до нови разделителни линии в обществата и възпалява стари рани. Това се отнася за България и много източноевропейски страни.
Като историк доц. Груев отбеляза, че още през XIX век русофилията става част от модерната българска идентичност. Към това се добавя съветофилията от периода след Втората световна война и накрая се наслагва и днешната путинофилия като трети стълб, на който се опира руската пропаганда у нас.
Парадоксът е, че българските привърженици на Москва могат да обединят ведно тези три линии на руското влияние, без да се смущават от факта, че болшевиките и Съветският съюз всъщност разрушиха Руската империя, която е освободила България през XIX век. Руската пета колона в България се базира на традиционната русофилия, носталгията по комунистическите времена и омразата към Запада.
Войната на Русия срещу Украйна намали привържениците на Кремъл в България, констатира доц. Груев. Ако сега негативно или неутрално отношение към Русия имат две трети от българите, а позитивно – една трета, то преди 2022 г. е било обратното. Агресията срещу Украйна е помогнала на доста наши сънародници да се освободят от вековните стереотипи.
Тежката историческа артилерия на Харвард
Марк Крамер преподава история и теория на международните отношения, сравнително политикознание и висша математика в Харвардския университет и е всепризнат авторитет в изследванията на Студената война. Той е директор на Програмата за изследване на Студената война и Програмата „Андрей Сахаров“ за правата на човека, а също така и старши сътрудник на Дейвис център за руски и евроазиатски изследвания към Харвард. Главен редактор е на авторитетния Journal of Cold War Studies. Автор на стотици студии, статии, рецензии. Понастоящем Cambridge University Press подготвя за печат неговата тритомна история на съвременна Източна Европа.
Серхий Плохий преподава история в Харвардския университет, утвърден изследовател на миналото на Украйна, Русия и Източна Европа, проблемите на идентичността, атомните оръжия и катастрофи и международните отношения в Европа. От 2013 до 2025 г. той ръководи Украинския изследователски институт в Харвардския университет и е носител на множество академични награди, вкл. почетен доктор на Оксфордския университет. Автор е на над 20 книги, последната от които The Nuclear Age („Ядрената епоха“) бе издадена през август 2025 г.
